След 2010 г. в много интервюта и медийни изяви настоявам за подготовката на страната за включването ѝ в ЕРМ 2 и Еврозоната. До средата на 2013 г. тази задача беше реално осъществима, а държавата ни щеше да калкулира значими изгоди в стопанската си реализация. По мои изчисления за тези години сме пропуснали
между 38 и 42 млрд. евро директна изгода
Подготовката вървеше горе-долу добре до момента на съставянето на парадоксалното правителство в хотел „Берлин“ на ДПС, начело с Пламен Орешарски. Тогава лидерът на социалистите и бъдещ началник на всичките леви в Европа Сергей Станишев като истинска кукла на конци, с помощта на Волен Сидеров, разигра твърде неуместен скеч в парламента, за да може Орешарски да проходи. А Пламен Орешарски, се изправи и не само проходи, а посоката му още от първия ден беше фалшива до безкрайност. Нека само си спомним цирковете с ДАНС, с Министерсия съвет, с парламента, та чак до президента. Задачата с Европа обаче отиде в историята, а хората в БНБ бяха изпаднали в летаргичен зимен мечешки сън.
Сънят на БНБ доведе до фалита на КТБ
Когато се събудиха, Пламен Орешарски и Иван Искров, макар и уж знаменити финансисти, не осъзнаха, че ни пращат пак на опашката като чакащи мечтатели за ЕРМ 2 и Еврозоната. Тази съвършена наглост, съпроводена от идейна липса на интерес и държавнически подход доведе до там, че страната ни трябваше да плати за КТБ излишните 4-5 млрд. лв. досега, които тепърва ще се увеличават и ще достигнат до 10 млрд. лв.
Така от 2010 г. до 2018 г. чакаме и се занимаваме с всичко друго, но не и със съществената подготовка за Еврозоната, която бе единственият ни вариант за по-сносен живот. Чак сега, в края на 2018 г. се планува едно прагматично решение на управляващите да се осигурят в бюджета за 2019 г. 400 млн. лв. за регистрационната възможност по членството ни в банковия съюз.
В началото на ноември на една пресконференция в БТА заявих, че трябва да се подготвят спешно стрес тестовете на всички банки, които са с български собственици. Необходимо е да се убедим, че банковият надзор няма да налага глоби за сериозни нарушения и ще има алтернатива за подготовката на българските банки за кандидатстването ни в ЕРМ 2. Веднага след това получих сериозни упреци за тези констатации. Едва ли не самият аз станах причина за несъстоялото се кандидатстване. Бях обвинен, че подлагам под съмнение „репутационния риск“ на банки с български собственици, които могат да внесат известни съмнения в Европейската централна банка /ЕЦБ/. Именно затова и предложих да се изчистим от съмненията, като направим външни стрес тестове, а не като тези от лятото на 2016 г. с обобщаване само в БНБ. Изрично уточних – въпреки че Европейската централна банка знае всичко за ставащо на българския банков пазар, стрес тестовете ще документират истината такава, каквато е.
От 24-ти май 2018 г. до сега ЕЦБ и Еврокомисията имаха само едни кратки констатации. На 12-ти ноември от ЕЦБ приеха като необходимост да се направи стрес тест на 6 български банки.
В какво се изразяваха констатациите от май 2018 г.?
Влизането в чакалнята Еврозоната е свързано с покриването на определени условия и критерии, които страната не изпълняваше в детейли. По този повод „Ройтерс“ уточни: „Светлината на оценката за юридическа несъвместимост и на изпълнение на критериите за конвергенция и вземайки предвид релевантните фактори, Европейската комисия приема, че България не изпълнява условията за приемане на еврото“. Част от условията, които не бяха изпълнени, са следните: дългосрочните ниски лихви и инфлация, нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, стабилен курс на местната валута към еврото, независима централна банка и добре интегрирана икономика в еврозоната. Тогава Еврокомисията уточни, че в България има ниска инфлация, но проблемът е в БНБ. Законът, по който работи централната банка не гарантира в достатъчна степен нейната независимост. На България ѝ се предложи: присъединяване към банковия съюз като пъро условие, а после и влизане в чакалнята на Еврозоната. Тогава бе направен и следният извод – „България не е готова след всички тези условия да влезе в Еврозоната и причините за това са липсата на независимост на БНБ и корупционната среда, която заплашва стабилността на банковия сектор в страната“. Това условие беше отчетено именно в доклада на ЕЦБ, който излиза веднъж на две години. Освен това имаше и ново допълнително условие страната ни да бъде първо привлечена в Европейския банков съюз, за да стартира процедурата към ЕРМ 2.
Към всички тези констатации можем да отчетем и условието, че те бяха свързани с КТБ. Аз съм дълбоко убеден, че успоредно с разследването и даването под съд на първите двама квестори на КТБ трябва да се търси отговорност и от самия управител на БНБ по това време Иван Искров. Всички прихващания за над 800 млн. лв. от първите квестори са станали с негово знание, а банката изгуби от това над 2 млрд. лв. В същото време КТБ се яви като най-големия препъни камък за включването на България в Еврозоната.
Приемането на решението на ЕЦБ през 2018 г. и лично на гуверньора Марио Драги стрес тестовете да се платят от Франкфурт, говори за абсолютната независимост в осъществяването им този път. ЕЦБ публикува специална информация за последователността на работата. Това е свързано с молбата и искането на България от 18-ти юли 2018 г. за присъединяване към единния надзорен механизъм чрез тясно сътрудничество. Схемата, по която е построена задачата, обхваща 3 големи международни банки – „Уникредит Булбабанк“, ДСК и ОББ, както и три банки с български собственици – „Първа инвестиционна банка“, ЦКБ и „Инвестбанк“. Този път работата ще бъде твърде детайлна, за да може след 6 месеца – през юли 2019 г., да имаме ясните изводи за българската банкова система. Тази директна оценка ще гарантира и спокойното ни допускане, ако се докаже перфектност, до банковия съюз и до ЕРМ 2. България ще трябва да засили обхвата на надзора на целия банков сектор наред с необходимите законодателни промени, касаещи БНБ. Оценката, която очакваме, би повлияла и върху стабилността на българските банки след 5 години около изкуствения политически наложен фалит на КТБ. Това все повече трябва да елиминира завинаги опитите на ДПС и на Данчо-Цоневия манталитет да регулират национални проблеми с партиен привкус и най-вече с пряк политически финансов интерес.
Искането като решение на ЕЦБ от 12-ти ноември тази година да се подложат на стрес тест 6 български банки е удачен повод да се разкрие кои са и къде са най-сложните взаимоотношения между БНБ и търговските банки. Това ще покаже има ли неизпълнени съдебни решения от двете страни, промяната на собственост и други такива спорни моменти, изтъкнати от определени инвеститори. Интересното в случая е, че проверките започнаха сега – веднага, 5 дни след проекторешението на ЕЦБ и ще продължат на 3 етапа – чак до началото на месец юни 2019 г. Те ще бъдат осигурени на база методологията, прилагана от ЕЦБ, приложима към другите банки, а не както бе побългарена през 2016 г. Тогава модифицирането на методологията за извършването на стрес тестовете и на комплексните проверки през 2016 г. може би не е отговаряла на всички онези прецизни въпроси, на които днес ЕЦБ държи много.
Ние имаме интерес да знаем докъде нашите банки отговарят в перфектността си, за да не могат утре знайни и незнайни
политици и олигарси да диктуват задкулисно на БНБ решения,
подобни на тези за КТБ. Още от самото начало при проверката като стрес тест на шестте банки искам да изкажа личното си задоволство, че за първи път има възможност като доверие към ЕЦБ да разберем истината за българските банки. Понеже съм убеден, че се нуждаем от по-тежки мерки, включително рекапитализация и преструктуриране, за нас ще бъде ясен европейски урок да не замитаме следите, както досега ни беше удобно. Повече фалш и „изгнили ябълки“ в българската банкова система не са необходими. Това означава необходимост от уникален перфекционизъм. Засега той може да бъде гарантиран от ЕЦБ и дано от него прозрем, че спорната отчетност, която се ползваше досега от политиците ни системно, ни доведе и до лъжливата държава. Тепърва трябва да научим за всичко това и да преодолеем старите си принципи, които установихме по времето на фалшивия ни преход.