Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Румен Радев ще се срещне на 22 май в Сочи с руския президент Владимир Путин. Сочи е любимото място за почивка на новия стар руски президент и предполага приятна компания. След Пашинян – новоизбраният премиер на Армения и след фрау Меркел, сега идва ред и на Румен Радев да разведри Путиновото ежедневие.
Срещата ще стане в навечерието на най-хубавия български празник – Денят на българската просвета и на старата наша писменост. Този факт със сигурност ще определи една от темите на разговора. Логично е да очакваме Путин да продължи думите на руския патриарх Кирил при визитата му в България за 3 март т.г. Логично е, защото миналата година на 24 май Владимир Путин прие македонския президент Георге Иванов и направи географско-лигвистичното „откритие”, че руската азбука е дошла от „македонската земя”. Какво ли откритие да очакваме сега?
Патриарх Кирил, помним това добре, не бе доволен от „размера” на благодарността ни към руските „освободители”. Той взе да обяснява коя точно е била държавата „освободителка” и деликатно пропусна факта, че на тази държава – Руската империя, болшевиките ѝ разгониха фамилията. А изграденият върху нейните кокали Съветски съюз много скоро изчезна от картата на света.
За Путин това е неудобна тема
Той живее в измислен свят, в който Руската империя, СССР и днешна Русия са като матрьошки. Впрочем руската империя така ни е „освободила”, че до ден днешен не прекратява намесата си в българската политика. Какво ли не изпатихме от нея – бунтове и метежи, политици марионетки, терористични акции, преврати, налагането на безумната комунистическа политическа и икономическа система.
Неудобна за Путин е темата за съветските провокации срещу България и особено темата за окупацията на страната ни от съветската армия. Ако той очаква „благодарност” за съветските диващини след 5-ти септември 1944 г., би трябвало нашият президент веднага да го среже и да го постави на мястото му. А това място е въпросът за вината. За вината на съветския режим за окупацията на България, за подкрепата на престъпната организация БКП и нейния престъпен режим. Достатъчно е Радев да цитира съответните текстове от закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. И да има смелост да поиска от руския президент
да се извини той на българския народ за съветските престъпления срещу България
А защо не и да направи жест на добра воля като разпореди да ни бъдат върнати заграбените по време на окупацията наши архиви.
Що се отнася до днешните ни отношения с Руската федерация, то тук Румен Радев е улеснен от своя предходник Росен Плевнелиев, който преди няколко години много ясно формулира как трябва да се развиват тези отношения – в открит диалог и равнопоставено. И без отплесвания в посока „сваляне на санкциите”. Защото тази плоча се изтърка. Само преди няколко дни в София бяха лидерите на всичките двадесет и осем държави от ЕС и никой от тях дума не обели за „сваляне на санкциите”, наложени на Путиновия режим. Така че от Радев се очаква само да запази „представителната стойка”, както му „разпорежда” Конституцията. Излишно е да води разговори на теми или да поема ангажименти, които излизат извън неговите конституционни правомощия. Например темата за АЕЦ „Белене” не е негова тема. Но трябва да каже повече добри думи за България и за нашето европейско семейство, за успешното председателство на Съвета на ЕС, за подкрепата на държавите от Западните Балкани по пътя им към ЕС. Трябва да обърне внимание на руския президент, че е нежелателно Русия да си навира гагата на Балканите. Нека да си оправя Путин собствената държава и да остави балканските народи спокойно да извървят своя път към ЕС и НАТО. Излишно би било Радев да навлиза в щекотливи теми като „иранската ядрена програма”, борбата с тероризма или „бъдещето на Сирия”. И не само защото от нас почти нищо не зависи по тези въпроси, а по-скоро, защото и от Русия все по-малко зависи. Но Румен Радев задължително трябва да изрази тревога от неприемливото за нас сближаване между Путин и Ердоган. Не че събеседникът му ще разбере тази българска тревога, но поне да чуе, че ние не сме безразлични към диктаторското шушу-мушу край нашата граница. Неимоверното нарастване на руския черноморски флот –сериозна опасност за българската и европейската сигурност, също заслужава Радевата реакция. Българският президент не може да бъде безразличен и към продължаващата анексия, в нарушение на международното право, на украинския полуостров Крим, към руската подкрепа за сепаратисти и терористи в Югоизточна Украйна. Защото всичко това се случва близо до нас. Би трябвало Радев да напомни на Путин,че България има сериозни опасения от изграждането на газопровода „Северен поток”- 2, тъй като той цели да заобикали Украйна, а така могат да бъдат засегнати българските интереси.
Румен Радев разполага с достатъчно информация за руската намеса във вътрешните работи на България, включително на избори. Познати са му изказванията и действията на руския посланик Анатолий Макаров, отлично знае заговорническите „стъпки” и „капии” в България на бившия генерал от руското разузнаване Леонид Решетников. Не могат да не го тревожат проруските паравоенни организации у нас – copy paste на „зелените „човечета” в Крим от 2014 г. Важно е българският президент да защитава нашите национални интереси, а не руските. Русия е достатъчно голяма държава, за да си брани и без наша помощ, своите интереси. Те да си гледат тяхното, а ние – нашето.
Датата на срещата предполага, че Владимир Путин ще ни благодари, че сме дали на безпросветния руски народ писменост, християнска вяра, богослужебни книги. И сме го направили навреме. В отговор не е излишно Румен Радев да припомни, че след приемането на България в ЕС през 2007 г. кирилицатa става, благодарение на нас, една от официалните писмености на съюза.Но няма да се изненадам, ако се случи точно обратното. Владимир Путин да очаква Румен Радев да му благодари за това, че съветските „другари” са ни „реформирали” писмеността. Защото точно това се случва през 30-те години на миналия век, а през 1945 г. тази „реформа” директно се налага като "съвременна българска книжовна писмена норма". И днес ние пишем с азбука „поправена” по съветски инструкции. Подготвен ли е Румен Радев за отговор? Или само ще кима утвърдително с глава? Поживём – увидим!
Малко история
През 1930 г. Централното българско бюро към ЦК на комунистическата партия на Украинската съветска република отправя искане за създаване на нов правопис за българското малцинство в Украйна. Задачата е възложена на Народния комисариат на просветата и само след две години е издаден "Учебник по български език" (1932 г.) за средните училища. Негов автор е комуниста Делчо Дринов, племенник на проф. Марин Дринов. Но защо е било необходимо в СССР да се пише учебник по български език, след като в Царство България има такъв учебник? Не е ли било по-лесно българският учебник да се достави на българите в СССР? Отговорът на „другаря” Делчо и на болшевишкото министерство на просветата е: "Официалният литературен език в България е езикът на българската буржоазия. Литературният език българската буржоазия го използва, за да продължи своето господство над българските работници и селяни в качеството на оръжие в борбата, легална и нелегална, срещу фашистката диктатура, за работническо-селска власт и Съветска България".
В „учебника”си Дринов твърди, че в езика на българите в България не се срещат думи като колективист, колхоз, колхозници, совнарком и др. А за българите в СССР думи като кмет, бирник, околийски началник, стражар, дюкян, кръчма и мн. др. са неразбираеми. Следователно трябва да „противопоставяме нашия правопис и нашата научна мисъл на фашистко-буржоазната правописна плесен ...с нейните умрели големи и малки „ерове“, „двойното е“ и пр. окаменелости, с които кастата на обществените паразити и потисници се мъчи да държи в мрак трудещите се маси…“. Според Д. Дринов „българската национална култура в СССР е национална само по форма. Откъм съдържание тя се явява култура пролетарска.” Затова и училището трябва да подготви децата от българското национално малцинство за времето, „когато след победата на социализма в целия свят ще изчезнат и националните различия“.
За създаването на "съветско-български език"
се обявява и друг българин – Никола Фуклев. Във вестник "Колективист" той призовава да се "противопостави съветската научна теория за българския език на гнилата фашистка теория". Така българският език се оказва пречка за превръщането на древната ни държава в „съветска България”. Пречи този език, защото е „буржоазен”, а не „пролетарско-селски”. С този страхотен "научен" аргумент започва т.нар. "опростяване" на българската писмена книжовна норма. На 30 октомври 1930 г. Колегията на украинския Народен комисариат на просветата приема "Основни правила на българския правопис".Сред „гениите” измислили „небуржоазния” български правопис личат имената на професорите Н. С. Державин, М. К. Грунський, Л. А. Булаховский, на ст.н.с. Делчо Дринов, на Генко Кръстев ( баща на поета Славчо Красински), на Георги Бакалов (член-кореспондент на Съветската академия на науките) и Марко Марчевски (некадърен писател и аспирант по история на съветската литература). В колегията влизат още учители и партийни функционери – Н. Генчева, С. Спасов, Семенов, Н. Грънчаров, Деведжиев, Полоцька и др. Заседанията ръководи лично комисарят на просветата Н. А. Скрипник.
„Създаването” на нов български „работническо-селски” правопис
съвпада с най-страшното време в украинската история – Гладоморът от 1932-1933 г., отнел живота на милиони хора, включително и на много наши сънародници. Населението на българските села в Украйна намалява, както следва: Инзовка със 71%, Райновка с 46%, Строгановка с 50%, Зеленовка с 55%, Коларовка с 68%, Ботево с 89% и т.н. Но тъй като покрай сухото гори и суровото, някои от „реформаторите” на българския език като Скрипник, Дринов, Фуклев и Кръстев по време на поредните болшевишки чистки, са изчистени от лицето на земята.Защото без да си измисля врагове, без периодично „прочистване на редиците”, комунистическата партия не може да съществува. На 1 февруари 1938 г. Николай Ежов – комисар на вътрешните работи, подписва заповед за начало на „национална операция” срещу българите. В нея те са определени като „националност, спрямо която трябва да се приложи репресия”. На опростения български книжовен език „таврийският Йовков” Мишо Хаджийски издава своите книги „Разлив” – 1938 г. и „Нощите край Лозоватка” – 1940 г.. Те са написани без „буржоазните” букви. През пролетта на 1944 г. заедно с други преселници от Таврия той се преселва в България. Но идва злощастния 9-ти септември и по заповед на Сталин българските преселници са обявени за „предатели на съветската родина” и услужливите български комунисти ги депортират обратно в СССР. Повечето от тях свършват в концлагерите в Сибир. На 7 декември 1944 г. милиционерите откриват Хаджийски в дома му в Белоградчик. Знаейки какво го очаква 28 годишният поет и писател се самоубива.
„Съветската българска писменост” е наложена официално у нас чрез т.нар. „езикова реформа” през 1945 г. Аргументите са били същите – езикът на Царство България е „буржоазен”, необходим е „работническо-селски” език. Със сигурност Владимир Путин знае, че в основата на езиковата реформа в България от 1945 г. е съветският опит за създаване на „опростени” езици за националните малцинства. Впрочем през 30-те години в СССР се създават „световноизвестните” „македонски” „цигански” книжовни езици. Ето защо може да очакваме Владимир Путин да припомни на Румен Радев, за „здравей-здрасти” в Сочи на 22 май, „съветския опит” в реформирането на българския книжовен език.
Какво представлява инициираната от съветските „другари” реформа на българската писменост?
Буквите Щ, Ѣ, Ю, Я, Ѫ са обявени за буржоазни, а Ѣ и Ѫ за символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. Спасени са Щ, Ю и Я, но са изхвърлени Ѣ (ят) и Ѫ (голяма носовка). Забравени са думите на проф. Стефан Младенов, че „двоякия изговор обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар”. За комунистите това си е „елитарна”, „старопопска” буква, израз на „великобългарския шовинизъм”. И я изхвърлят на бунището. Прекратява се изписването на буквите Ъ и Ь в края на думите. Опростен е правописът на някои думи, за да ги пише по-лесно пролетариатът. Но какъв само парадокс! След разпадането на СССР през 1991 г. в Русия неочаквано се появиха привърженици на „връщането в азбуката” на „най-руската буква”, „белият лебед на руската азбука“, както те нарекофа българската буква Ѣ. И дори започнаха да я изписват в названията на фирми и вестници.
У нас на комунистическата глупост се противопоставя писателят Константин Петканов: „Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване ... Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните”. Но няма кой да го чуе. Срещу реформата се обявява и художникът Илия Бешков с карикатура озаглавена „Св.Кириле, Методие, на помощ!” Но да не забравяме, че годината е 1945-та и езиковата реформа е част от комунистическия терор. „Реформираната” азбука е пренесена и наложена по заповед на Кремъл, за да обслужи неграмотните взели властта на 9-ти септември 1944 г. Тя окастря българската азбука, за да направи българския правопис по-близък до руския. Прекъсва връзката с „буржоазна” България, но практически прекъсва и връзката със старобългарската писменост. Затова и днес, когато и комунистите станаха „буржоазия”, българите не могат да четат и разбират старите ни книги. Необходим им е „превод” на „съветския български език”. Изхвърлянето на Ѣ и Ѫ е предателство спрямо западните български говори. Неслучайно по същото „реформаторско” време в СР Македония започва процес на тотално обезбългаряване чрез създването на т.нар. македонски книжовен език.
Дали Румен Радев ще има смелостта и достойнството да заяви в лицето на Владимир Путин несъгласието си с
покушението срещу българския език
осъществено в условията на съветска окупация на България? Или и той е против езика на „буржоазна” България? Но ако Румен Радев нищо не възрази на Владимир Путин – нито по въпросите на политиката, нито по въпросите за историята на българската писменост, то наистина той няма работа в Русия в навечерието на 24 май. Още повече, че по Конституция от него нищо не зависи у нас, освен показните упражнения – приемане на военен парад, реч на някой паметен баир и коремно на лост.