Скандално „единодействат“ „нощните вълци“ и русофилите, представителите на едрите земеделци зърнопроизводители и представителите на екоорганизациите
Илиян Василев, специално за Faktor.bg
Ако не сте чували за референдума в община Генерал Тошево да Ви преразкажа накратко.
Предисторията не е дълга. Тривиален лиценз за проучване за нефт и газ в областта. Такива има със стотици. Дори действащи. Това, че не сте чули за тях, означава просто, че животът си и вървял нормално и спокойно и нищо не е заслужавало обществено внимание.
Както казва Швейк „добре си вървеше световната война, докато не се намеси Генералния щаб“.
Компанията Русгеоком извършва сондажни работи и стига етап да кандидатства за концесия за добив. Подава нужния набор и документи, включително за ОВОС.
Няма никакво значение каква е компанията – просто компания Х.
Там където са прекарани хиляди сондажи сега изведнъж изниква огромен проблем. На улицата излизат стотици протестиращи хора,
добре организирани, добре координирани
Последното нещо, което може да се каже в случая е, че става дума за „спонтанен протест“.
При това забележете - участниците са с различен дневен ред, но с общ знаменател - да не допуснем добив на природен газ в същите земи, през които преминават три тръби, които пренасят природен газ от Русия.
Организаторите, или по-скоро тези, които се крият зад тях, искат нищо повече, нищо по-малко от това да се забрани добивcj на природен газ не само в Добруджа, но и в цялата страна!? А това вече е пряка заплаха и посегателство върху националната сигурност, което издава и намеса на външни интереси.
Плакати, които са фиксирани на снимки по време на публичното „обсъждане“, призовават за забрана на всякакъв добив и за възстановяване на проекта Южен поток, като продължим
Тук дори интрига не може да има относно истинските мотиви и действащи лица.
Ако питате същата тази община какви приходи взима от трите тръби на Транс-Балканския газопровод, през който преминава руски газ – отговорът ще е звучно – нищо. Сега им дават шанс да получат значителни приходи и ползи от концесията, но те си знаят едно – забрана и „против“.
Това, което прави впечатление е, че в тази информационна „битка“ „единодействат“ „нощните вълци“ и русофилите, представителите на едрите земеделци зърнопроизводители и представителите на екоорганизациите.
Заместник-Председателят на партията на зелените Борислав Сандов поздрави в Туитър гореизброените „победители“ с поредната „победа“. Визираше успешното, според него, приложение на тактиката с референдумите, които насочват обществената енергия в незаконосъобразни „забрани“. Схемата не е сложна – дори и без законово основание, референдумите създават информационен повод, формират обществена нагласа, която позволява на „зелените“ по топлата връзка с премиера да получат желаното и правителството да откаже концесията, позовавайки се на „обществени настроения“. Да Ви звучи познато!?
Ако забелязахте по темата за референдума в Трън и в Генерал Тошево, нито една от партиите в условно дясното пространство – нито управляващите, нито извънпарламентарната нова коалиция, нито реформаторите промълвиха дума. Нито организации на бизнеса, браншовите организации. А става въпрос за принципни неща – за манипулиране на обществото срещу индустриални технологии, които дискриминират български и инвестиращи у нас чуждестранни компании в полза на чужд икономически интерес.
Известна е „топлата“ връзка между екоактивистите у нас и висши политици, включително премиера Борисов. За екоактивните политици и НПО-та всяка значителна индустриална проява и проект са символ на упадък и антимодернизъм. Не случайно се родеят с анархистите и чегеваристите. „Зелени“ и „екоактивстите“ атакуват природния газ, като не достатъчно „еко“, за да направят заслон и избутат напред ВЕИ технологиите. Зад техните действия прозират интересите на бизнеса свързан с климатичните промени и разпределението на държавни субсидии за екополитики.
Ако проследим развитието на екодвиженията в Европа и САЩ, в значителната си част те възникват през 80-те и 90-те години на миналия век на базата на лишените от смисъл след края на Студената война леви, радикални и движения за мир, които бяха под контрола на Москва. Именно в климатичните промени и защитата на природата тези движения видяха новата си писта за себедоказване. В много индустриално развити страни те формираха партии, които присъстват в управление или в опозиция, но електорално верифицирани като значение легитимни представители.
Не и у нас. И за това има причина. У нас екоактивистите се плъзнаха по линия на подражанието и обслужването на конкретни бизнес интереси, като превърнаха самата защита на околната среда
в бизнес и източник на доходи
Те не успяха да превърнат собствената си кауза в кауза на електората, а предпочетоха „партизанските“ акции и задкулисни връзки със силните на деня. По същата схема – топлата връзка с премиера и в услуга на руските интереси те успяха да изгонят американския енергиен гигант Шеврон, което само по себе си говори за диспопорцията между електорална представителност и реална сила.
Стъпиха върху левия радикализъм и антииндустриалния крен, намерил своята кулминация във форсираното налагане на възобновяемите енергийни източници. България абсолютно ненужно форсира дела на ВЕИ в крайното потребление, което „наля“ стотици милиони лева в джобовете на едни бизнесмени, като ги взе от джобовете на потребителите и дестабилизира енергетиката. Дори знамето им – ВЕИ – навлезе в страната в най-възможно уродливата си форма - вместо соларни панели по покривите на къщите ни, създаде антитезата – соларни електроцентрали на едри бизнесмени. Тази симбиоза между олигархия и НПО стъпи върху политиките в сферата на климатичните промени, зад което стои най-масираната в следвоенния период трансформация в енергетиката и индустрията и преразпределение на финансови ресурси.
Да се върнем към българския казус.
Референдумът няма никаква правна сила – общините не могат да се произнасят по въпроси свързани с разпореждането с подземните богатства. Дори отчаяните опити да се придаде някаква легитимност във връзка с „устройствени планове“ не добавя достоверност, защото и в случая изобщо не се касае за общински активи или права.
В този смисъл трябва да разочаровам „победителите“ – от гледна точка на правото
този референдум не съществува
Това не пречи на областния управител да мълчи по въпроса. А кмета и общинските съветници да потърсят логиката за похарчените пари за незаконен референдум.
Стойността на вота е изцяло и само в медийната област, в използването му за информационен пресинг върху институциите и създаването на обществена атмосферата на нетърпимост към всяка индустриална дейност. Тук истината е първата жертва – защото никой не се интересува от фактите, когато истерията стигне кресчендо.
Нали ставаше дума и за чудовищния размер на ангажираната в добива „плодородна земя“, който щял да унищожи житницата на българския народ. Оказа се, че площите са толкова малки, че не си струва дори да се споменават – по 10 дка на сондаж в работна фаза /максимум една година, след което се рекултивира и връща за ползване/ и 25 квадратни метра (!?) площадка при добивна фаза. Първа от многото лъжи и манипулации.
Втора неистина – сондажите по начало замърсяват водния хоризонт. Добруджанци трябва да знаят, че пият вода именно благодарение на подобни като технология и индустриален риск сондажи. В тях се използват и химикали като неотменима част от технологичния процес. Над хиляда подобни водни и други сондажи са прекарани и никакви случаи на взаимно влияние между добива на полезни изкопаеми и качеството на водата, която се пие, няма. Ама кой да чуе?
Трета лъжа – става реч за шистов газ. Дори не си правят труда да отбележат, че изобщо не става и дума за шистови формации или използване на фракинг. Най-нормален сондаж за добив на природен газ. Но кой го интересува – истерия, страх и хората губят представа за разликата между реалност и митове.
Фактите нямат никакво значение. Екоактивистите живеят в свой свят, със своята правда, където фактите имат място само дотолкова, доколкото се вместват в предварително зададената им теза. С тях просто няма диалог – или се съгласяваш с тяхната теза или си враг.
Това не е първия случай, в който екорадикалите и активистите взаимодействат с леви партии и движения, с русофилски организации, дори с паравоенни формирования, които се финансират и обучават от руски агенти. Това, което не разбирам е
защо се приема безкритично участието им в десни формации,
след като е очевидна двойната им природа. Това, че връзката с Москва минава през екоорганизации в Западна Европа, не променя по никакъв начин ситуацията.
Задавате ли си въпросите за нетната полза от това взаимодействие, защото в последна сметка налице е екологично измерение във водената от Русия хибридна война срещу ЕС и НАТО. Забелязали ли сте, когато „зелените“ организират протести по свои казуси и теми, колко хора излизат и как реагира на това властта? Знаят всеки ход на правителството или на МОСВ, при това често и предварително, което издава степен на проникване и взаимодействие, които нито една друга политическа сила от извънпарламентарната опозиция и друга неправителствена структура няма?!
А сега си спомнете, колко от тези екоактивисти участват по време на активни граждански протести, срещу злоупотребите с власт, срещу корупцията, срещу погазването на права и свободи, включително на медиите. Идват, но бройките им са несъпоставими.
Не разбирам как може да се категоризират като дясна политика системните действия срещу легитимен бизнес, срещу индустрията за проучване и добив на нефт и газ, изобщо срещу всяка индустрия, която има екологичен отпечатък. Има нещо дълбоко противоестествено в коалицията на партии и сили, които нямат минимално съвпадащи ценности по отношение на ролята на технологиите и индустриите за съвременното развитие на страната, на свободата на предприемачеството и на националната сигурност, измерена през стимулиране на собствен добив на енергийни ресурси за сметка на техния внос.
Простете, но няма как да приема мълчанието на „Да, България“, на ДСБ, на БЗНС по въпроса. Защото на практика става дума за ефективна невъзможност на която да е наша или чужда компания да добива нефт и газ или полезни изкопаеми на наша територия. Манипулативните внушения за замърсените води, въздух и почви може да се пренесе във всяка точка.
Политическият представител на тези сили – партията на „зелените“ – става неизбежен изразител на отрицанието и на тезата „НЕ“, без адекватна и равностойна съзидателна и предприемчива част. Какво остана след тях – референдумът в Трън трябваше да доведе до бум в екотуризма, хиляди работни места и доходи, които да неутрализират загубата на проекта за добив на злато. Къде са?
Няма как да бъде „устойчиво“ развитие, което отчита само една, при това екстремна гледна точка.
В проекта за нови лифтове на Банско и на Витоша и навсякъде другаде, където има проекти за зимни курорти, присъства
невидимата ръка на екорадикалите
Но не с грижата да направят възможна реализацията на проектите като ограничат аналогичния екстремизъм в желанието за печалби, а винаги и само с тяхната забрана и ограничаване.
Не приемам за нормално част от „зелените“ едновременно да взаимодействат с русофили, нощни вълци, паравоенни формирования и леви политици и да тръбят за принадлежност към демократичните и десни ценности, които издигат на първо място свободата на предприемачество и инициативата. Едното лице обърнато към Русия, а другото на Запад.
Вероятно новата дясна коалиция се надява на събиране на гласовете на съставящите я партии. Много по-вероятно е да стане реч за взаимно неутрализиране и обезсилване на електоралния потенциал. С тази хибридна платформа Ви гарантирам, че вотът на предприемчивите или ще бъде загубен или поне силно компрометиран.
По тази писта гласовете ще отидат при левите партии и управляващите.