Левада-Центр потвърди, че носещата опора на руската система се пропуква — руснаците повече не искат да живеят в "обсадена крепост" и да воюват със Запада. 68% сега искат сближаване със Запада.
Този факт е по-силен и от падането на путинския рейтинг, и от ръста на протестните настроения. Рейтингът може да бъде напомпан и протестите могат да бъдат неутрализирани, ако народът е готов да се върне във "военния лагер". А ако мнозинството от населението вече не иска? Ако хората са се уморили от милитаристичния вой?
Съдейки по всичко, руснаците разбират, че конфронатацията на Русия със Запада е начин да отвлекат вниманието им от вътрешните проблеми и неспособността на властта да ги реши.
Руши се легитимацията на самодържавието
и управлението на крадливия елит за сметка на превръщането на либералната цивилизация в "заплаха" за руската държавност и необходимостта да и се противопоставим. Разпада се основанието за репресии срещу собствените недоволни, които обикновено са представяни като "пета колона" и "чужди агенти".
И ето какво е поразително: руснаците говорят за стремеж към нормализация на отношенията със Запада, независимо от западните санкции! Значи тези санкции изобщо не консолидират народа около Кремъл, както очакваха мнозина.
Това, което виждаме сега, разрушава привичната логика. Ето, американският Конгрес разглежда нов пакет "адски" санкции спрямо Русия. А руснаците, както казват от "Левада", въпреки всичко започват да се отнасят към Америка по-добре: ако само през май "лошо" са се отнасяли към САЩ 69% (а "добре" — 20%), то през юли позитивните оценки са се вдигнали до 42%, а негативните са се понижили до 40%. Значи, руснаците разбират, че санкциите не са срещу тях, а
срещу тяхната корумпирана политическа класа
Не е ли така?
Цифрите на "Левада" говорят за провала на Кремъл едновременно на няколко фронта.
Първо, това е признанието за краха на руската външна политика, която превърна Русия в "прокажения" на света. Потвърждение за това е падането на рейтингите на преди най-популярните министри - Сергей Лавров и Сергей Шойгу, оформящи руския агресивно-милитаристичен курс (Ако не ни обичат и уважават, поне нека се боят от нас"). Руската външна политика вместо ресурс за осигуряването на благополучието на Русия се превърна в тежко бреме за страната, източвайки средства от оскъдния бюджет за войни и външнополитически авантюри. Хората започват да разбират това.
Второ, виждаме оглушителния провал на кремълската пропаганда, която десетилетия натрапваше на хората
образ на Запада като враг
Накратко, в Кремъл имат повод за сериозни тревоги. А какво ще стане, ако изведнъж нормалното отношение на руснаците към Запада доведе до симпатии и, не дай си Боже, към либерални ценности?
Най-страшното тук е, че нашата система не е в състояние да се преформатира. Не може да се откаже от единствената си идея за оцеляване, тоест, от търсенето на външен враг, който създава вътрешни врагове. Друга идея самодържавието няма. А това означава, че тези момчета ще търсят начин да върнат населението в състоянието на агресивност и враждебност към либералния свят, който властта възприема като гибелна за себе си алтернатива. Това трябва да се направи бързо, за да не се позволи на растящото недоволство на руснаците да намери друг обект — сами се сещате, какъв.
Значи властта ще създава нови митични "заплахи", ще търси поводи да настръхне и да плаши света със страшното си зъбене.
Ще търси нови начини да принуди хората да се плашат и отново да се мобилизират около Кремъл. Помните ли путинското: "Зад нас Москва е! Да мреме ний сега, тъй както наште братя мряха!
И всички дружно обещаха, и вярна клетва удържаха в неравен бой с врага ("Бородино" на Ю. Лермонтов, превод: Константин Коняров).
И те наистина ще
очакват да умрем за тях
Вероятността, дори неизбежността, на обществото да бъде представена нова "заплаха" плаши, ако си спомним предишните моменти на мобилизация в най-новата руска история...
Опитът на властите да върнат Русия в антизападното поле ще бъде ново изпитание за народа, тест за здравия му разум и способността да разпознае политическото мошеничество.
Да не подценяваме народа.