Илиян Василев, специално за Faktor.bg
Учителката, която учи учениците си в четвърти клас, че човек не е стъпвал на Луната, вероятно трябва да влезе в хрониката на чудатостите за три дни, които ни заобикалят почти всеки ден. В разни времена се е гледало с различно око на подобни "просветители", но те никога не се оставали да стърчат в общественото съзнание. Не бих се спирал върху темата, ако не бяха подводните течения, които говорят за
системни опити за демонтаж на базисни ценности в образованието
Телевизионната изява на учителката и нейната директорка по bТВ, вместо да отправи казуса в забвение или в разреда ежедневна тривия, разкри още по-тревожна картина на манипулация и дълбоките ценностни дефицити. Вместо да се извини, учителката и директорката преминаха в агресия и атакуваха оплакващите се родители. За подкрепа, в добрите традициите на тоталитаризма, организираха "трудови колективи" да защитят версията на учителката, че американците са излъгали за кацването на Луната.
За съжаление, водещият предаването Светльо Иванов се задоволи с ролята на статист, максимум на поддържащ актьор и си спести разкриването както на контекста на изложеното от учителката, така и алтернативата на тази преднамерена алтернативност за истината и фактите.
Да оставим настрана, че въпросната учителка на четвъртокласниците внушава чрез произволно избран от нея клип, че САЩ са излъгали преди 50 години за кацането на техни астронавти на Луната, което си е идеологическа преднамереност. За тези, които не наблюдават темата, да поясня, че тезата за Холивудската постановка на американските астронавти, бе лансирана още тогава от съветските пропагандни централи, които твърде
болезнено възприеха загубата в космическата надпревара между САЩ и СССР
Както и версията за втория убиец на Кенеди, и много други конспиративни теории, и тази идеологическа версия не престава да бъде употребявана през целия период на Студена война и след нея. Веднага след падането на Берлинската стена темата за американския държавен "фейк" на луната заглъхна, но последните неудачи в руската космическа програма и американските санкции, принудиха Дмитрий Рогозин, шефът на Роскосмос и други руски пропагандатори да изтръска нафталина от тази стара идеологическа щампа. Разбира се, не толкова пряко и грубо, както го правеха съветските му предшественици, но в рамките на отчаяните си опити да спаси честта на провалената космическа програма на Русия под негово ръководство. Не случайно, като няма успехи днес, Рогозин започна да лансира всякакви отдалечени във времето смели програми - стъпване на Марс, Луна и т.н. Съмнявам се учителката да насочи вниманието на децата към алтернативната на своята алтернативна мисъл.
Забележете, тя не се ангажира да поеме отговорност публично за тази теза, а се задоволи да се оправдава с някакво клипче в Ютюб, който изведнъж се превърна в източник от последна инстанция. В тази и други дигитални платформи за информация има всякакви "доказателства" - за тезите "за", "против", включително най-немислимите теории. Длъжност е на учителите и на школото да учат децата
как да разпознават фейка от оригинала,
как да отсеят важното от второстепенното, слуха от факта.
Забележете логиката й - тя равнопоставя широко разпространеното и утвърдено в продължение на години знание за космическата мисия на Аполо-11 с конспиративната теорията за режисираните във филмови студии сцени на "стъпването на Луната". Дава на децата две версии, оттегля се в блестяща изолация и очаква децата сами да си създават познание въз основа на "критичното им мислене". От това по-голяма дивотия - здраве му кажете и питам - въз основа на какво могат децата да направят този избор?
Подобен педагогически прийом - с теза и контратеза - имат място в обучителен диспут в горните класове на гимназиите и в университетите, когато има натрупани знания, но при четвъртокласниците, за които подобни "алтернативни знания" попадат върху "табула раза", там където няма предишни знания, звучи кухо, неистинно.
Всяко критично мислене се нуждае от натрупани базисни познания и минимум натрупване на факти, защото изборът между две изкуствено представени като алтернативни "истини" не е тото, нито гадаене, а процес на оценка за достоверност и съждение за истинност.
Тъй като темата с лъжата на американците със стъпването на Луната е прекалено актуална и в арсенала на текущата руска пропаганда, затова и звучи подозрително селекцията от "алтернативни" знания, предложени от учителката.
По този път неусетно българското школо може да престъпи границата на рационалното и
смело да навлезе в полето на окултното, на мистицизма и паранормалното
Все в името на нуждата подрастващите да проявяват здравословен скепсис към текущата информация, докато вярват на идеологеми и мисловни щампи. Именно върху подобни догми, схематизъм и фиксирано невежество, което се противопоставя на Просвещението на Запада, вегетират опитите за алтернативност на руския царизъм и деспотизъм.
Силно се съмнявам, че въпросната госпожа ще тръгне да споделя Ютюб клипчета, в които се твърди че Юрий Гагарин не е летял в космоса или други примери за паралелната съветска действителност като този, че Александър Попов е открил радиото преди Маркони и Тесла, че американците сами са взривили кулите близнаци на 11 септември и т.н..
Вероятно защото
съветските и руски успехи са безалтернативни като истина,
докато тези на Запада винаги имат "друга" версия. Ако беше журналист на място, господин Иванов, трябваше да направи този тест в ефир - да видят зрителите как реагират в ефир на тези "алтернативни" истини. Иначе се получи прекалено сервилен и беззъб "суит толк" - сладка приказка.
Страхувам се, че ако така се обучават децата, още преди да формират своите темели на познанието, няма върху какво те да изградят критичния поглед върху реалността, а това ги прави лесни жертви на всякакви идеологически шарлатани и хибридни войни. Има хора, например, които все още са убедени, че Земята е плоска. Имат си асоциация, поддържат обществена активност, включително трансгранична, генерират клип след клип, включително в Ютюб и ако оставите децата сами да се ориентират, загубата на посока е гарантирана. Именно това е работа на учителите по цял свят - да кажат на своите четвъртокласници, че по пътя към съвременното знание за формата на Земята, човечеството е преодоляло множество заблуди, една част от които са допринесли за критичната база за откритието. Само в категорията "забавни" изключение учителите могат да разположат своите креативни подходи на обучение.
Да твърдиш, че отрицанието на кацането на Луната е висша проява на критично мислене е арогантно и индоктринирано невежество, а за учители -ослепяващ непрофесионализъм.
Интервюираните учителки си нямат хабер от възпитанието в критично мислене. Без солидни базисни познания критичното мислене от този тип води до дългосрочни мисловни и познавателни дефицити.
Объркани педагози. Слаба журналистика
Утре децата ви ще казват, че няма смисъл да учат и да знаят каквото и да било, защото всеки факт има своята алтернатива, всяка истина - постистина и накрая всичко го има в Гугъл и Ютюб и те няма да могат да отделят сеното от плявата.