Москва не вярва на сълзи…, а иска България в „Руския свят“

Дилемата пред нас е да отстояваме „цивилизационния си избор“ като „фронтова държава“ на Запада

Николай Василев

Посещенията на президента Радев и на премиера Борисов в Русия очаквано се превърнаха във фиаско! Но вместо да обяснят на нацията, че „ равноправни взаимоизгодни" отношения между София и Москва са невъзможни, президент и премиер се впуснаха във взаимни нападки, а част от експертната общност потърси вината... в България, в президента Плевнелиев и т.н.
Основната причина за фиаското се дължи на опита на голяма част от българския елит, като щраус да си зарови главата в пясъка, мислейки че така ще може да промени обективната реалност.
Не веднъж през последните години чуваме разсъждения от типа: „ние сме в Европа, но не искаме да бъдем „фронтова държава" при противопоставянето с Русия“... Човек би помислил, че според тези хора можем да преместим България някъде другаде – например до Канарските острови!
Лицемерието на някои от „експертите“ е очевидно. Андрей Райчев например обяви, че 

Русия ни била много обидена!

Същият Райчев, признава, че геополитическото ни положение е такова, че в различни исторически периоди земите ни са били части от Близкия изток, от Евразия, или от Европа. 
Само че това са евфемизми. Изборът на България днес е да сме част от „Неоосманския проект“, от „Руския свят“, или от „Западния свят“. 
Ако приемем, че сме избрали да сме част от Западния свят, това означава, че сме "фронтова държава" и взаимоизгодно сътрудничество с Русия е невъзможно. Надежда, че такова отношения са възможни се появи през 90-те години на 20 век, когато изглеждаше, че Русия – притеснена от възхода на Китай и от турбуленциите в Ислямския свят ще приеме да стане част от Западния свят. Периферна част, но все пак част от него. Не изглеждаше логично страна, чиято икономика се базира върху износа на суровини и чието население намалява да бъде агресивна. Но не за първи марксическата теза (приета от някои от ултра-либералите), че икономиката определя политиката, се провали с гръм и трясък. Русия пожертва просперитета на своите граждани в опит да се възстанови като самостоятелен геополитически играч, в много-полярен свят. Щом това е така, за Русия става жизнено важно 

да доминира, а ако може да контролира Черноморския регион

 По думите на американския геополитически наблюдател Робърт Каплан – за Русия това е толкова важно, колкото за САЩ е да доминират Карибския басейн, а за Китай – Южнокитайско море.
Казано просто, за да бъде Русия център на сила в задаващия се много-полюсен свят, България не трябва да е част от Западния свят. 
Това е дилемата пред нас. До отстояваме „цивилизационния си избор“ като „фронтова държава“, или да се върнем в „Руския свят“.
Но Путин знае, че няма никакъв шанс да победи Запада. Съотношението на силите е безнадеждно в негов ущърб. Затова той прави опити да го раздели. 
За да разберем как би могло да се случи това, трябва да сме наясно как функционира Западният свят след Втората световна война. 
По думите на първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей – Алиансът има за цел да държи американците в Европа, руснаците навън и германците под контрол. Със съгласието на канцлера Аденауер Германия е превърната в икономически гигант и политическо джудже. Америка е можела с лекота да залее Европа със своите коли и хладилници, но предпочита да позволи на европейската индустрия да се изправи на крака. На Германия е позволено да изнася и да издига бариери пред своя пазар, но тя е ангажирана със субсидиране на европейската периферия. За 4 -5 десетилетия нетният трансфер от Германия за ЕС надминава мразените репарации наложени ѝ след Първата световна война. Две поколения германци бяха доволни от предложената им „сделка“. Но Европейският съюз не можа да преодолее основния си „дефект“. Той бе изграден около голям износител (Германия) и това унищожи индустриалната база на страни като Италия и Испания, които нямаха право нито да ограничават германския износ, нито да обезценяват валутите си, нито можеха да поддържат драстично по-нисък стандарт на живот за гражданите си. Логично те затънаха в дългове. Функционирането на „Европа“ изискваше тези дългове да бъдат опростени и приети като субсидия. Но новото поколение германци не осъзна, че това е механизъм и за техния просперитет.
„Дефектът“ не Европа не би бил фатален, доколкото тя е само част от Западния свят. А той е изграден около вносител! Съюзниците на Америка изнасят в нея стоки – Америка изнася сигурност и... доларови банкноти. 
И тази симбиоза днес е поставена под съмнение. Доналд Тръмп настоява съюзниците да поемат в по-голяма степен отговорността за своята отбрана и да търгуват със САЩ на „равноправна основа“. Това разбира се е 

рецепта за катастрофа

 Можем само да се надяваме, че "курса Тръмп" е само временно явление и след него нещата ще се върнат към доказалия се модел.
В тази среда Путин нескрито се опитва да прикотка Германия към излизане от модела, който направи Западния свят толкова успешен. Цената, която той иска е... страни като България. Това не се случва за първи път. Според Договора за презастраховка от 1887 година, Германия признава България за изкопна руска сфера на влияние! Тогава Стефан Стамболов осъзна, че искаме, или не сме „фронтова държава“ и така българската независимост бе защитена... за няколко десетилетия. Но дори след Лондонския договор за мир от 1913 година, когато достигнахме върха на своето развитие и получихме излаз на Егейско море, не осъзнахме, че единственият начин да не попадаме никога повече в „Руския свят“, или в „Близкия изток“ е да установим „специални отношения“ с Великобритания ( и по-късно със САЩ).
Днес „фронтовите държави“ като Полша и Румъния са наясно с този си геополитически императив. Ние фантазираме, че е възможни взаимоизгодно сътрудничество с Русия.
Фиаското на президента и премиера в Москва би трябвало да отрезви нашия елит и нашия народ.
А дано, ама надали!