Светослав Пинтев
По една „случайност“ двамата мъже, които се явяват президент и министър-председател на България, пазят генералските си мундири в гардероба. Лидерът на най-бойката извънпарламентарна опозиция ДСБ и той така - ген. Атанас Атанасов.
Ще кажеш, че е хунта някаква , ако си чужденец и не знаеш, че сме държава от ЕС, но за възхода на генералите си има обективни причини. Добре поне, че не ги обличат и не се отрупват с медали от главата до петите като севернокорейските си колеги.
Кристално ясно е вече, че в тези тревожни и бурни времена нацията ни поглежда с надежда към такива
„херои“ с пагони
По силата на някакъв прастар атавистичен инстинкт, който е водил още първобитните хора след окичения с пера водач. Очевидно колективното подсъзнавано ни тегли като магнит към вождовете на племето с най-много знаци на властта, емблеми на мъжкарството, който да го водят в трудни времена, за да го изведат на спасителния бряг.
Нещата обаче започват да излизат от контрол и да приличат на генералската лудост от 90-те, когато Генералният щаб изпрати военните да копаят в Царичина и да търсят двуполовия прародител на човечеството, напътствани от екстрасенси. За да направят България могъща страна, разбира се. Сега нещата са по-сериозни, защото са на още по-високо ниво. Но пак са абсурдни.
„Води се тази битка, но считайте, че след като я търсят, ще я получат”, заяви президентът Радев и то не къде да е, а
при откриването на учебната година в Софийския университет
Що за нелепа идея е да обявиш това в Алма Матер.
„Румен Радев затвърждава най-тъпите клишета за шапкарите“, каза Емил Кошлуков в някоя от телевизиите. И не е далеч от истината. Излиза, че въпросните шапкари не се свенят дори от храма на науката. А това е извънредно тревожно…
Социалният антрополог Харалан Александров ми беше обяснявал преди време нещо, което днес е по-актуално от всякога: „Политиката девалвира до спектакъл, но това не е нещо ново. Зад него обаче с крие истински копнеж по лидерство от героичен тип. Когато хората са тревожни, объркани и несигурни, когато не знаят как да се ориентират в света и да се справят с неговите заплахи, те се сплотяват около онзи, който изглежда най-годен да се справя със ситуацията. Първият алгоритъм на оцеляването, който хората са научили, е да следват лидера – онзи, който знае как да гарантира оцеляването на групата. Ние не сме забравили този алгоритъм и винаги се връщаме към него, когато не сработват по-късните и по-усложнени алгоритми, например модерния институционален ред“.
Очевидно е, че за последното още много хляб има да изядем, а то е всичко, което ни трябва. Но е мираж…
Президентът говори на едро за беквокалите на премиера, които безчинствали, в парламента, като очевидно не прави сметка, че
Народното събрание не е Димитровска стая
В която да нямаш право да говориш без разрешението на ЗКП-что и без да си се вписал в неговия дневен ред , в набелязаните от него точки и подточки. Там наистина беше безчинство да говориш нещо за партията, което тя не е одобрила предварително. Дори не става въпрос да се говори против нея или държавния глава, пази, Боже, което неминуемо би те отвело в дисципа или направо в затвора.
Ала минаха 27 години, г-н президент, какво безчинство е депутатите да говорят. Вярно е и това, че те са като децата, нямат спирачки, ако трябва да бъда откровен.
В резултат на разгорелите се като горски пожар яростни дискусии Народното събрание заприлича на филм копродукция между „Граф Дракула ЕООД“, „Джурасик парк“ и влакче на ужасите. Полетяха мумии, извънземни, живи мъртви, въобще цял легион уроди, плашещи децата.
При някои индиански племена в Северна Америка навремето е имало мирновремен и военновремен вожд, а и при много други народи било така–при шумерите, при ахейците, в ранната Римска република, при германските племена. Не си спомням случай единият вожд да е обявил война на другия. Но пък не може да се каже, че не е в традицията на нашата армия от социалистическата епоха „шапкарите“, както ги наричахме, да воюват един с друг. Просто, защото нямаха какво друго да правят. Или продължаваха войните между съветските лампазлии, чийто протежета бяха. Най-лошото е обаче, когато генералите са с манталитет на фатмаци и се опитват да командват обществото като казарма. Но пък
тогава пируват политолозите
Вали вече цяла неделя , както би се изразил Елин Пелин. Валят анализи на експерти -що така президентът заговори за война. Не от седмица, в интерес на истината, от няколко дена, но през тях чухме какви ли не теории.
Между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев има очевидна лидерска конкуренция, която тепърва ще се развива, заяви в "Денят на живо" на БНТ професор Антоанета Христова. Очевидно госпожата от един известен пернишки университет ни предлага да гледаме двубой между алфа-мъжкари като по „Дискавъри“. България обаче не е канал за пътувания сред дивата природа и съперничество между най-елитните екземпляри.
„Борисов заема мястото където би трябвало да бъде Радев - мостът между доволните и недоволните, опитва да е наднационален, на ниво Балкани. Това е видимо, а тогава не може другият лидер да не се усеща застрашен. Много е важно тези двама души да не влязат в конфликт", твърди проф. Христова. Важно е, ама трудно ще се получи.
Президентът Радев проявява
ревност към кабинета на Борисов
Към външната му политика, разправя пък Емил Кошлуков. „Конституцията казва, че той представлява България в международните отношения. Радев няма международна политика. За тези месеци той не направи нищо. В САЩ имаше среща с президента на Иран и Порошенко. Работата става малко като втория мандат на Първанов, който ходи 5 пъти в Азербейджан и само веднъж в Брюксел. Това не е добре за България. Не познавам външнополитическия екип на президента, но тези хора не работят. Бойко Борисов говори с президента Ердоган, с президента Макрон. Пробивът с македонската политика, прословутото споразумение, е на кабинета. Радев няма нито една уговорена среща с нито един от световните лидери там. Говори с президента на Иран, държава, която е санкционирана от цяла Европа и Америка Стъпките му са добри. Това заседание на кабинетите сега…. Борисов започва, макар че говорят колко е прост, как не разбира света и политиката, да развива много силни международни дейности“, каза Емил Кошлуков пред Би Ти Ви.
Харалан Александров отново показа нестандартно мислене. „Когато се намесиха генералите, нещата между институциите се нормализираха. В парламента обаче днес нещата започнаха като бурлеска – с "Деляне, обичаме те", и завършиха като бурлеска с елементи на хорър – Антон Тодоров като мумия напада "червени" бабички. Ако продължат в същия дух, депутатите могат да конкурират риалити форматите – "ВИП Брадър", "Фермата", "Кочината"...Това беше безумие, тежък срам, заяви Александров пред БНТ, като продължи с вече култовото: „Надявам да продължим с темата какво значи да си кум, да си дъщеря, да си син , да си баджанак, да си шуренайка, да си вуйна или учинайка. Крайно време е да започнем да изясняваме тази материя, да видим как регулираме нашите отношения. Дали през кръвта, дали през интереса?“
Точно това е разковничето
И Елена Йончева доста добре се възползва от партньорството си със Станишев, както каза една друга колежка, но трябва винаги да сме наясно, че в тази партия нещата винаги са подчинени на един по висш интерес, но той никога не е този на България.
„На кого е изгодно?“ би попитал Сталин. Отговорът навярно е някъде около неговия кабинет в Кремъл, който се пази като светиня.
На кого наистина е изгодна едновременната атака от президента и от БСП към управляващите, съгласуваност, която надали е случайна. И то в навечерието на председателството на ЕС… Някой го е измислил и е задействал цялостен план, някой професионалист в тази работа. Пак опираме до сакралния въпрос – фундамент: КОЙ? Той определено не е нито баджанак, нито шуренайка, нито вуйна или учинайка, каквото и да означава последното.