Александър Баунов, Карнеги център
Украинските избори – 2019 – са същите избори, за които преди три години Надежда Савченко смяташе, че ще спечели и ще очисти страната от корупцията и олигарсите. Преди една година сериозно се говореше, че това ще направи рок-музикантът Святослав Вакарчук. В края на краищата украинците възложиха тази мисия на актьора Владимир Зеленски.
Редовната смяна на политиците начело на страната е принцип, на който така се надяват в Русия, но той явно не устройва украинците: политиците се сменят, а животът не се променя.
И така се появява желанието да се "пробие" път в бъдещето за сметка на скъсване с нормата, да се търси екзотиката и аномалията, търсене на нещо "героично и вълшебно". Така Украйна се оказа в центъра на световната мода: редуването на политически професионалисти във властта вече не устройва света.
Киното сменя професията си
В спора за взаимното влияние между живота и изкуството, украинските избори са силен аргумент в полза на изкуството.
Преди десет години милиардерът Игор Коломойски става основен акционер в телевизия "1+1", а през 2015 година тя започва да излъчва сериал, в който учител по история почти случайно става кандидатът на обикновения народ на президентските избори и неочаквано за всички побеждава, а след това, попадайки в смешни и трагични ситуации, демонтира корумпираната система отвътре.
Сега Владимир Зеленски, който изигра в сериала народния кандидат, без да излиза от образа се превърна в действителност в този кандидат и със същата интонация и изражение на лицето, като на героя си, обеща най-накрая да разбие порочната връзка между властта и олигархичния бизнес. Рекламният слоган на сериала: "Историята на бъдещия президент на Украйна" се оказа самата истина.
Между реалния и "художествения" кандидат има известни разлики: народният кандидат Зеленски не е обикновен, никому неизвестен учител, а човек, чието лице познава цялата страна. В сериала политическата слава на героя идва от видео, публикувано от негов ученик в ютюб, в живота – от същия този сериал, който, впрочем, мнозина гледат в "мрежата".
Героят на сериала става президент, защото олигарсите се договарят да "поиграят" на "неконтролирана демокрация", а вноската му за изборите събират чрез пожертвования от симпатизанти. В живота беше обявено, че вноската е платена със собствени средства, но зад фигурата на народния кандидат се очертава олигархът Коломойски и други влиятелни фигури, недоволни от Порошенко.
Обаче изборите трябваше да спечели не олигархът Коломойски, който не би имал никакъв шанс, а именно кандидатът Зеленски, който пренесе имиджа си на борец със системата от изкуството в живота. Всичко изглежда така, сякаш украинците избираха за президент не Зеленски, а героя му от сериала Голобородко. От друга страна, Владимир Зеленски, за разлика от останалите кандидати, не произлиза от политическата класа, и по тази главна черта действително прилича на своя герой. Самата поява на Зеленски като канадидат е неочаквана, но позицията, до която достигна е закономерна: в нея се целяха Савченко, Вакарчук и други.
От дълбините на чернозема
"Силите, които бяха обявени за демократични и бяха избрани за съюзници от Запада, на изборите за президент на Украйна през 2019 година ще трябва да отстъпят на мълчаливата и непредставена част от населението", написах през 2017 година.
Точно това се случи в Украйна.
Резултатите от гласуването са изненада за тези, които си представяха украинското общество чрез социалните мрежи, пресата и позициите на лидерите на мнение.
Но изборите са времето, когато се изказва мълчаливата, непредставена част от обществото, "дълбинния народ".
Той не дискутира в социалните мрежи, защото не умее и не обича да се изяснява писмено, по-добре владее устната реч. А и да напишеш това, което мислиш не винаги е безопасно.
Този "дълбинен народ" гледа телевизията, а не говори по нея. С него не разговарят западните журналисти, а когато все пак някой нещо ги попита, простите хора отговарят това, което се очаква от тях.
Последните проучвания показват, че от една трета до половината украинци не вярват вече в отечествената война срещу Русия, на предната линия на западната цивилизация против руското варварство, а неопределено маха с ръка към Москва или Киев и казва, че "политиците противопоставят народите". А това означава, че главният аргумент в предизборната програма на Порошенко – "Армията!" – е имал ограничен отклик сред избирателите.
Същият този сериал "Слуга на народа" показва, че и вторият лозунг, "Мова" ("Езикът"), е бил по-важен за интелигенцията, която се стреми от векове да се еманципира от руската култура, но не и за народа. Героите на сериала, заснет за вътрешния пазар говорят на руски, само новините слушат на украински или го използват в официални ситуации.
Украйна, особено в западната и част, е по-религиозна от Русия и придобиването на собствена църква зарадва мнозина. Но въпреки това, "Вiра" (третият лозунг в кампанията на Порошенко) е по-маловажен от "Икономика", "Здравеопазване" или "Транспорт".
Не че Порошенко е съсипал икономиката, но да се похвали с успехи на нивото на очакваните (след революция те винаги са силно завишени) той не може. За да си върне шансовете за преизбиране, той застана начело на така наречената "партия на войната". Без самият той да е войнстващ националист, Петро Порошенко изкуствено се позиционира не в центъра, а на десния "фланг". По този начин неговото поражение, е поражение за "партията на войната", а победата на Зеленски означава победа за умереното и по-прагматично виждане за руско-украинските отношения, но не само това.
Марс и Церера (Церера е римска богиня на плодородието и на подземния свят, богиня на майчинството и брака)
В Русия очакваха, че украинското обществено мнение ще "изтрезнее" след Майдана и ще "забрави обидите", нанесени с анексирането на Крим и подкрепата за сепаратистите в Донбас, и мълчаливата част по-прагматично настроените украинци, които по-слабо се чуват в пресата и медиите заради апатия, срам и страх, ще си каже думата при тайното гласуване.
Тогава, според Москва, ще победи не проруската партия (такива не бяха дори партиите на Янукович и Кучма) и не партията на мира (докато не е ясен пътя за разрешаването на конфликта в Донбас, това е трудно), а партията на географията.
Това са хората, които смятат, че украинската политика трябва да се формира, изхождайки от нейното географско положение, а не само от нейните (още по-малко чужди) желания. Може много силно да се стремиш да станеш европейска страна и да се окажеш колкото е възможно по-далече от Русия, но от това Украйна няма да се премести на мястото на Австрия или Белгия, а ще продължи да е там, където е и сега.
Освен това, Порошенко беше общ кандидат на пост-майданна Украйна: на изборите през 2014 година той получи на първия тур 55% от гласовете. Това, че той не е избран за втори мандат, и Москва се надява, това да се интерпретира като поражение за режима, установил се в резултат на Майдана, и разочарованието на украинците от него. Именно по тази причина преизбирането на Порошенко, независимо от провала на реформите и корупцията, имаше множество привърженици сред западните политици.
За времето от 2013 година досега подкрепата за Украйна стана една от главните причини за санкциите срещу Украйна и, ако новата украинска власт заеме по-сдържана позиция, в представите на Русия, американските политици ще се окажат в неудобно положение, повече отколкото самите украинци.
Макар, че сериалът "Слуга на народа" е заснет и излъчван в годините на конфликта в Донбас и в него се мяркат образите на западните лидери и даже Путин, там почти не присъства, главното за Порошенко и за неговите избиратели е войната и външната политика.
Напротив, неговите герои се вълнуват от същите неща, от които се вълнуват героите на руския политически сериал "Домашен арест", излъчван по същото време в Русия: кражбите от бюджета, злоупотребата с власт, беззащитността на обикновените хора пред силните на деня, бедността и неравенството, несправедливия съд, кортежите със сини лампи и имотите на властта.
В посланията на сериала (и кампанията) Порошенко е начело на партията на "външните постижения", а Зеленски – лидер на партията на "вътрешните грижи": Порошенко е двойник на Путин, защитник на страната от външни заплахи и отмъстител на нанесените несправедливости. Той е украинският Марс, а общество се стреми към Меркурий и Церера. Точно както и руското. Заради което на Путин, му се налага неохотно да се "връща в къщи" след самомнителните си външнополитически авантюри. Той, както винаги се опитва да бъде всичко: и руският Порошенко, и руския Зеленски.
Подмяна на рисковете
Владимир Путин се явява едва ли не вожд на световния популизъм. Но в Русия той не се представя толкова добре в това си качество. С пресметливите технократи в правителството и с кръга си от милиардери, той самият е предмет на популистко отрицание.
Докато неговите подставени лица "печелят" избори вместо тези, на които властта не позволява да се явят, във въздуха се сгъстява искането за общоруски народен кандидат - подобен на този, който доведе на власт самия Путин.
Путин се подиграваше на Франсоа Оланд, който отиде на собствената си инаугурация без кортеж и трябваше да изчаква на червените светофари, но народът, изглежда, иска да види своя кандидат за президент да се вози в тролея.
На руските президенти – отначало Елцин, а след това Путин – им се налага задочно да се съревновават за "принадлежност към народа" с лидерите на останалите постсъветски общества. Дълго време мащабът за сравнение задаваше Александър Лукашенко, но сега той остаря. Кадиров е твърде чужд за мнозинството по вяра и култура, и, по днешните мерки, е прекалено жесток. "Народните" лидери на Донбас не са самостоятелни, при това свършиха бързо и зле.
При Порошенко Украйна, която се отвърна от Русия и се насочи към НАТО, се опита да капитализира позицията си като frontiere miltaire, военна граница на западния свят. За външната политика на Русия тя беше проблем, но за вътрешната – придобивка: Украйна беше сочена с пръст, мобилизираха срещу нея руския народ и я даваха за пример как не трябва да се живее.
При президента Зеленски за Русия Украйна ще се превърне от външнополитически във вътрешнополитически проблем. Младият, ярък, с чувство за хумор, съсредоточен във вътрешните дела народен кандидат ще се превърне за руските граждани в алтернатива на омръзналия им Путин.
Но няма да е лесно да бъде атакуван Зеленски: той е изборът на рускоезичните избиратели, уморени от враждата между Украйна и Русия.
Украинските избори бяха разположени в три времеви оси: Тимошенко беше миналото, Порошенко – настоящето, Зеленски – бъдещето. Миналото не попадна във втория тур. В избора между настоящето и неясното бъдеще, съдейки по всичко, малцина ще съжаляват за настоящето.
Превод: Faktor.bg