На президентските избори в Русия на 18 март 2018 г. опозиционният лидер Алексей Навални не е допуснат да се яви. Формално се изтъква като основание влязла в сила условна присъда, която обаче е оспорвана като несправедлива. Няма съмнение, че зад това спорно решение на ЦИК от края на декември 2017 г., потвърдено малко по-късно и от "независимия" Върховен съд на Руската федерация, стои Владимир Путин. На 22 януари 2018 г. съдът по искане на властите затвори и фондацията "Пето годишно време", която финансира предизборната дейност на Навални. Дотук нищо изненадващо, предвид особеностите на руския вътрешнополитически живот при президента Путин.
Какво обаче значи в действителност забраната за Алексей Навални да се яви на изборите за президент?
Първо, това говори, че
Путин вече е слаб
Това е паническа реакция на човек, губещ степента на контрол, какъвто е свикнал да упражнява до момента.
Тази реакция издава, че Путин вече не се чувства пълновластен господар на политическия дневен ред. Или най-малкото не в степента, в която желае да бъде. Ако беше, нямаше да се безпокои от Навални като съперник на изборите и щеше да го допусне. Нещо повече – можеше да го използва, за да го победи с голяма преднина и така да покаже, че няма алтернатива. И да легитимира статуквото на управлението и авторитета си. Сега обаче, особено след забраната, алтернативата вече се очертава в очите на все повече руснаци. Особено сред младото поколение. А също и пред света.
Алтелнативата на управлението сега е именно Алексей Навални като антисистемен играч. Забраната за него всъщност е подарък, който му дава възможност да стане още по-популярен и да организира нови и по-масови протести.
Независимо че няма да участва в тези избори, Навални вече се пребори с Путин, като го накара да допусне грешката да му забрани да се яви. Путин вече сбърка. Грешка. В политиката грешката се наказва понякога по-тежко и от престъпление. Особено в държави като Русия.
Тази забрана превърна изборите в пълен
театър на марионетки
Тяхната легитимността е изчерпана още от самото начало.
Независимо от резултата, който господарят на Кремъл формално ще получи още на първи тур, Навални вече го лиши от победата такава, каквато я иска и каквато му е необходима за следващите 6 години власт - категорична и авторитетна.
На Путин сега му трябва голяма избирателна активност на вота, на който се очаква да бъде формално преизбран с голяма преднина. Навални обаче вече призова за бойкот. А предстоят и нови протести в десетки руски градове.
Забраната хвърля сериозна сянка на съмнение върху така или иначе предизвестената победа на Путин. Въпросите, който все по-често и все повече хора в Русия ще си задават отсега нататък са:
Какъв резултат щеше да получи Алексей Навални, ако беше участвал в изборите?
Каква щеше да бъде избирателтата активност, ако Навални участваше?
Щеше ли тогава да има балотаж или поне той да се размине на косъм благодарение на машинациите на статистиката?
Помним, че балотажът беше много близо на кметските избори в Москва през 2013 г., когато Навални спечели около 27%.
Втори тур? Това е равносилно на унижение за автократа Путин. Той винаги е печелил още на първи тур. Впрочем, само веднъж след 1991 г. в Русия е имало балотаж на президентски избори. Това беше през 1996 г. при преизбирането на Борис Елцин.
Избирателната активност отсега нататък ще бъде коз за Навални и все по-голям трън в очите на властта. Навални обяви, че няма да признае резултатите.
"Избори без нас не са избори",
наскоро заяви той. На което властите отговориха с нов авготол - намекнаха, че ще му търсят отговорност за този призив. Така те признават, че все пак Навални е фактор, който може да влияе в достатъчно голяма степен върху избирателната активност. И че наистина ги притеснява призивът му за бойкот.
Активността на парламентарните избори през 2016 г. беше 47.88%, или с над 12% по-малка от тази на предишните избори през 2011 г. (60.21%). През 2016 г. много руснаци изразиха протеста си, като не отидоха до урните. Сега властта агитира за масово участие. Даже има информация, че и върху касовите бележки е бил изписан призив да се гласува на 18 март.
Владимир Путин така или иначе ще бъде преизбран. Въпросът след отстраняването на Алексей Навални е не с колко процента ще стане президент за четвърти път, а колко хора ще упражнят правото си на глас. Едно е в изборите да участват по-малко от половината избиратели, което вече стана на миналите избори за парламент. Съвсем друго е обаче Путин да победи с поне 70%, при активност най-малко 70%. При последните три гласувания за президент в Русия победата е печелена още на първи тур с над 60-70% (два пъти Путин през 2004 г. и 2012 г. и веднъж марионетката му Медведев през 2008 г.), при активност 64-69%.
Победителят е известен в театъра на марионетките, наречен избори за президент на Руската федерация. На които кандидатът на партията на властта печели от първи тур, а на второ място както винаги се класира кандидатът на комунистическата партия. Този път обаче Путин се регистрира като независим кандидат, издигнат от „инициативна група от избиратели“. Театралното начало в руската политика не се губи и сега.
Независимо от усилията, вече има сериозна сянка на съмнение върху способността на Путин да дирижира с лекота процесите, при това достатъчно авторитетно. Засега той е способен да прави това единствено авторитарно, което обаче не му осигурява така необходимата обществена легитимация и оттам - доверие. То ще става още по-дефицитно.
Авторитетът на Путин е накърнен не само пред народа, но и пред неговото обкръжение. Навални направи водача Путин да изглежда слаб пред собствената му група. Тя ще вземе мерки срещу отслабения си водач. Рано или късно. Това е закон в политиката, особено на Изток.
Независимо от забраната да участва, Навални вече успя да унижи Путин, като го накара да изглежда страхлив - пред света, обществото и неговите собствени хора. Глутницата обаче презира слабите водачи.
В този контекст, на 29 януари, ден след протестите в неделя, се очаква да излезе дългоочакваният списъкът на САЩ с лица и компании, на които могат да бъдат наложени санкции. Това значи, че за руските олигарси и висши управленски кадри парите, които те печелят в Русия за сметка на народа, повече няма да могат безопасно да бъдат съхранявани на Запад. Защото могат да бъдат замразени банковите сметки, например. Според различни оценки, активи за над 1 трилион долара на руски граждани в чужбина са застрашени от „замразяване“. Освен това забраната за влизане в САЩ ще обезсмисли закупените скъпи имоти и ще лиши собствениците и семействата им от възможността да живеят там. Ако успеят, богатите от кръга около на Путин могат и да успеят да прехвърлят част от авоарите си в Русия, но въпросът е дали там те са на сигурно място. Защото ако бяха, какъв е смисълът да бъдат изнасяни на Запад?
Главният въпрос вече е може ли Путин да продължи да бъде гарант за стабилността на системата до края на мандата си през 2024 г.? Досега той го правеше успешно. Вече обаче става все по-съмнително.
Моделът Путин като лидер се е изчерпал
Той може да бъде сменен от своите. Проблемът е, че моделът на авторитаризма все още не е изчерпан в Русия. Навални все още не е победил системата. Системата на диктатурата. Краят на авторитаризма в Русия никак не е близо. Навални вече удари Путин, но основите на авторитарната държава, охранявани от олигархията, засега остават незасегнати. На Путин може и да бъде намерен заместник, рано или късно, който да се опита да размрази в известна степен отношенията със Запада, и оттам да търси отпадане или смекчаване на санкциите. Алексей Навални в този контекст обаче едва ли ще има шанс да бъде избран за президент в обозримо бъдеще. Следователно, Русия няма да се демократизира скоро, за съжаление. Още по-малко може да се очаква решителна промяна в имперската й политика спрямо държави от бившия СССР и от Източна Европа, вкл. и България. Затова страната ни трябва да знае и да защитава интересите си и да противодейства на хибридното въздействие от страна на Москва. В България няма повече място за илюзии.
Логичен е въпросът как при тези обстоятелства би могъл да оцелее Путин? Възможно е той скоро да предприеме нова външна военна авантюра, като същевременно започне чистка сред вътрешния си кръг. Сред партията на „мошениците и крадците“, както запомнящо се ги нарече се Навални.
Каквото и да направи сега Путин, грешката вече е допусната. Навални вече е герой в очите на все повече хора и е възприеман като реална алтернатива на статуквото.
Изводът е, че на изборите на 18 март участието на Навални (ако беше допуснат) е неблагоприятно за Путин. Но не и фатално. С Навални на изборите за Путин е зле. Без Навални обаче стана още по-зле. И може да бъде и фатално.
Политиката понякога може и да търпи престъпления, но винаги наказва грешките.