Януш Бугайски, Europe's Edge*
Руските власти неотдавна поискаха обезщетение за 60-годишния период на "окупация" на Крим от Украйна. Въпреки че това твърдение е политическа тактика, за да поставят Киев в отбранителна позиция, Москва трябва да внимава какво иска. Като първоприемник на Съветския съюз, руското правителство е отговорно за огромния репариционен дълг към ощетените бивши съюзници - дълг, който нараства с продължаващата война в Украйна.
С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. лидерите на една от съставящите го републики, Руската федерация, обяви, че тя е "държавата, приемник на СССР". Русия заема мястото на СССР като постоянен член на ООН заедно с по-голямата част от неговото имущество и активи. Това споразумение е прието от всички други бивши съветски републики, които станаха независими държави. По този начин Русия наследява и дълговете, и задълженията на Съветския съюз.
За разлика от Западногерманското правителство след Втората световна война, което е платило част от дълговете от времето на нацистката окупация и геноцид, правителството на
Русия след края на Студената война не успява да компенсира продължилата десетилетия съветска окупация и геноцид
Кремъл дори не излезе с официално извинение за деградацията и децимацията* ( форма на наказание, използвана от римляните с цел поддържане на дисциплината във войската. Представлява убиване на един от всеки десет войници по жребий - б.а.), случила се в Централна и Източна Европа, когато загиват милиони, а десетки милиони са репресирани.
От самото начало на консолидиране и утвърждаване на болшевишката власт, и изграждане на комунистическо общество, Ленин и Сталин се занимават с унищожаване на политическите опоненти, инакомислещите социални групи и национални общности. Украинците и казахите, по-специално, са обект на открит геноцид чрез брутален процес на колективизация и насилствен глад (глодомора - бел.ред.), за да бъде премахната всякаква съпротива срещу съветската власт.
По време на съглашателството на Сталин с Хитлер през първите две години от Втората световна война, нови територии са окупирани от Москва и милиони цивилни са депортирани в Сибир, Северна Русия и Централна Азия, а техните елити са избити, включително поляци, украинци, литовци, естонци, латвийци и беларуси. През войната са депортирани и цели нации, включително чеченци, ингуши, кримски татари, карачи, балкарци и каламици. Още повече цивилни са депортирани след Втората световна война, когато руснаците превземат целия регион от Централна и Източна Европа. В периода след Втората световна война Москва налага своята репресивна политическа структура над сателитите в Централна и Източна Европа, утвърждава регресивната си икономическа система, която задушава икономическото развитие на тези страни. Всяка държава в Централна и Източна Европа може да пресметне цената, която е платила на съветската власт, не само заради изключването й от участие в плана "Маршал" на САЩ за следвоенно възстановяване, но и заради забавянето на икономическо й развитие в продължение на повече от 40 години. Сумата на репарациите, дължими от Москва на колонизираните народи от Централна и Източна Европа, би била астрономическа, ако всяка държава сравни своето развитие с това на своите двойници от Западна Европа.
Необходимо е също така
да се разследват упадъкът и моралната деградация, причинени от съветските войски,
окупирали региона, включително разходите за смазването на многобройни бунтове, като например Унгарската революция през 1956 г. и Пражката пролет от 1968 г., цената за екологичните щети, нанесени от тежката индустрия, наложена от Съветския съюз, и нерегламентираното замърсяване и разрушително въздействие на комунистическата индоктринация, социалната атомизация и регионалната изолация, в която са поставени държавите от Централна и Източна Европа зад Желязната завеса.
Досега правителствата в този регион на Европа не са поставяли последователно и систематично своите претенции за репарации от Москва. След като Кремъл сега отново е в офанзива, е дошло време те да изискат не само да бъдат признати предишни престъпления, но и
да бъдат платени полагащите им се компенсации
За да започне този процес, трябва да се създаде международна комисия за изплащане на репарации на страните от Централна и Източна Европа, като бъдат изчислени загубите и щетите, които е претърпяла всяка една от тези държави като пряк резултат от съветската власт. От създаването на такава комисия би имала най-малко четири положителни последици.
Първо, да има историческа прозрачност, която е жизненоважна за разкриване и осветяване на престъпленията, извършени от Москва във всички нейни сателити. Например, съветските и руските лидери упорито и манипулативно твърдят, че са „освободили“ Източна Европа от нацистите. Истината е, че те си сътрудничиха с нацистите в масовите кланета и гонения през първата част на войната, и просто замениха в края на войната германските окупатори с друга форма на тоталитаризъм.
Второ, компенсирането на живите жертви и техните семейства за смъртта, посегателствата, кражбите и унищожаването на имущество, което е акт на справедливост, очевиден за евреите, оцелели от Холокоста. Руската федерация дори отказва да изплати обезщетение на собствените си граждани, включително етнически руснаци, които оцеляват след комунизма, въпреки факта, че милиони са убити или депортирани в ГУЛАГ през 70-те години на мракобесното съветско управление.
Трето, създаването на самата международна комисия би представлявало ярка проява на солидарност между държавите от Централна и Източна Европа в противопоставянето на наглия исторически ревизионизъм на Кремъл, в който руските власти все повече представят Съветския съюз като миролюбива държава, а не
хищна империя
И четвърто, инициативата за създаване на Комисия за репарации може да допринесе за синхронизиране на европейска защита срещу продължаващата агресия на Русия и завземането на територии от съседни държави. Това би означавало също, че Москва ще бъде задължена да плати за сегашната си окупация на части от Грузия, Украйна и Молдова. Истината и справедливостта в крайна сметка ще надделеят над измамата и престъпността на Кремъл.
* Europe's Edge е онлайн списание, което обхваща важни теми от трансатлантическата политика. Всички становища са на автора и не представляват непременно позицията или възгледите на институциите, които представляват, или Центъра за анализ на европейската политика.
Превод: Faktor.bg