Христо Марков
Беше време, когато коментирахме поредното обединение на „десните сили” гръмогласно наречено „Реформаторски блок”. Тогава изхабихме доста мастило, за да обясняваме, че това е някаква извратена порнография – да правиш дясно обединение с Меглена Кунева-Пръмова и Лукарски?! Тогава обаче бяхме оплюти и низвергнати подобаващо, не без злоба ни се подхвърляше, че пречим на гръмовния проект, който щял да обедини всички „здрави сили” с дясна ориентация и направи своя безалтернативен пробив в политиката. Е, видя се какво последва. Пръмовата снаха мина като комета през „дясното”, взе каквото можеше от него, каканижеше за „перспективите” и „европейския избор”, докато накрая естествено се кротна в обятията на любимата и брюкселска администрация. А „дясното” завърши там, където предвиждахме. Разбира се, никой не се сети поне да ни се извини, да си посипят обединението с пепел и да признаят глупостите, които сътвориха разни „лидери“.
Сега предстои „опять” съешаване на десни проекти, с нужния шум около него и разбира се – с подходящите лица. Даже одеозния Стефан Тафров е влязъл в нова роля на „аналлизатор” и категоричен гуру на новата формация. Та, какво станало в столицата(разбира се, тези хора не могат да си представят да седнат някъде извън метрополията и да размишляват за политика или за бъдещето)? По неясен критерий се събрали няколко формации, нарекли се „десни” и седнали да умуват преди седмица за ново(поредното) обединение. Субектите от въпросния форум са: ДСБ, „Да, България”, ДЕОС, Зелените и БЗНС. На пръв поглед има и нещо хубаво в критериите за сбирката. Липсват ДБГ (Пръмовата партия) и СДС (Лукарски лайф) - като начало е твърде добро – просто няма да се затруднява идентификацията като политически критерии. Жалко е, че присъединяваме към тази група и СДС, но такива са реалностите, жестоките реалности. След „лидерстването” на Надка Михайлова, Мартин Димитров, Пламен Юруков, Емил Кабаиванов, особено последното на Божидар Лукарски, просто нищо друго не можеше да се случи, освен попълване
в графата „липсващи”
Славната някога коалиция, могъщата формация, която диктуваше дневния ред на обществото, която носеше на крилете на надеждата вярата и бъдещето, бе докарана до мизерно живуркане, а вътревидовите борби я изхвърлиха от модерния политически дневен ред... И без сграда останаха, казват – знакова. Жалко, но трябва да си го признаем. През годините беше съзнателно или умишлено унищожен най-големияj актив на СДС „биографиния вот” и след него всичко остана в ръцете на всемогъщия главен секретар Христо Бисеров, който свърши работата по хасковски – просто батаряса организацията. Сега вече са само добър и носталгичен спомен Демократическата партия, Радикал – демократическата, социал-демократите, легионерите, земеделците – никола-петковисти, даже еколози няма, а около СДС се въртят някакви бабереци, за които гласуват само кръчмарските им приятели.
Въобще подборът на присъстващите на форума преди седмица е меко казано странен. Никой не може да ми обясни като какво е „дясното” на Зелените и ДЕОС – твърде нисък и ограничено конкретен им е таргетът, който при най-усилните кампании няма да донесе повече от 1-2 %. БЗНС освен антикомунизма, дължащ се на николапетковистите, няма ясно изразени десни програмни консервативни идеи.
Ако погледнем „зелените” партии в Европа ще трябва да се преориентираме към крайно левия спектър на политическото, а ДЕОС са си просто крипто-либералстващи и нищо повече като идеи в политическия ни ландшафт. На сбирката отсъства и „Съюз за Пловдив”, който си беше съставна част от Нова република на Радан Кънев и е формация, която хвърли в потрес пловдивчани с участието си в уж десен проект. Лидерката им Дани Каназирева бе един от най-върлите врагове в Пловдив да се направи музей за жертвите на комунизма в бившите килии на ДС, защото „всичко това трябва да се забрави”. Преглъщайки обидата и предложих безвъзмездна и доброволна помощ по време на парламентарните избори все с благородните идеи да се направи нещо за дясното, но дамата най-високомерно отказа и логично се стигна до двата процента в уж нейния район. На всички в града бе ясно, че нейното участие в този „десен” проект не бе нищо повече, освен нагнетяване излишно и гъделичкане на егото и. И всичко се изчерпа дотук.
В лично качество бил поканен и Мартин Димитров. Нищо лошо, но не мога да разбера защо да не бъде поканен в този формат в лично качество и Гечо Паздерката от Пловдив – убеден и непоколебим син ветеран, анализатор със завиден усет към предстоящето и с широка обществена популярност в родния си град?! Въобще, всичко ми мирише неприятно на поредното механично разместване с единствената цел
оцеляването на някакви „лидери”
Няма никакъв „широк спектър” на симпатизанти, нищо ново под слънцето, все втръснали лица, които за нищо на света няма да отстъпят мястото си на друг, само и само да се титулуват за „водачи на масите”, но „масите” се ограничават до кръчмарски компании. В страната има самоорганизирали се доста десни формации, включително неправителствени организации, но „десните водачи” гледат с пренебрежение на тези хора или с откровено неприкрита омраза, а защо е това просто нямам обяснение. Понякога дори съвсем малко гласове на изборите могат да са фатални, особено за борещите се около 4 % бариера. Дотам сме я докарали.
След 2001 год. дифинитивно при десните липсва
едно от основните библейски правила – катарзисът
Винаги „ручаме жабетата” на избори и никой досега няма сили, няма умствен праг или пък предпочита просто да се оттегли, но резигниращия катарзис винаги отсъства. Провалите не се анализират и не се обсъждат. Например защо Христо Иванов (”ние не сме нито леви, нито десни”) игра на изборите сам, разчитащ на неповторимата Баба Цона, докато като нова организация не му бе трудно да се разположи във всякакви конфигурации, но да си осигури парламентарно присъствие. Все пак, за разлика от него, министри като Николай Ненчев и Даниел Митов си останаха докрай в правителството, вършеха си работата и отстояваха българските интереси, не руските. Доста странен ми бе и Трайчо Трайков, който сякаш приемаше участието си в десен проект като тегоба и това впоследствие си пролича – дори предложи продажбата на Общинска банка - София без сериозни аргументи и съвсем не на място. Даже не го съгласува с партията, която го вкара в общинския столичен съвет. Май само като акредитив му служеше неговия близък приятел от Виена Йордан Георгиев, за който говорят, че е доволно одеозна фигура.
Ето такъв катарзис липсваше, а ако добавим и пречистването от участието в последната парламентарна кампания неминуемо ще останем само с особения поглед върху подобни опити на Баба Цона или ДЕОС. Да, но тогава трябва да наречем нашите герои и надежди крайни либерали, а не десни и спокойно може да либералстват в космическото пространство(за него накрая). Като споменах за „особения поглед” се усетих, че на тая сбирка по незнайни канали(може и да е поканен) е присъствал аташето на Русия Владислав Иванов, който отговаря за вътрешната политика, т.е. е личен пратеник на Владимир Путин в страната, за да наблюдава нашенските битки за влияние. Как ви се струва това? Съвсем „десен” проект ли се е напасвал или поредната мимикрия за пред хората – какво говорим и правим си е наша работа. То и като погледнеш участниците в „проекта” не е трудно да откриеш в биографичния им бек-граунд съветска обремененост, ама ще спра дотук, че пак ще се надигнат едни аналлизатори на „правото дясно”. Само да добавя, че вместо съветския аташе можеше да поканят някой от хората на руския опозиционер Навални, който упорито и с жар събира стотици хиляди недоволни от политиката на Путин и разяждащата корупция в огромната страна, но полетът на родните десничари не стига до такива висоти. Пак ще повторя тезата си, че в Русия
антикомунизмът е в пъти по-силен от България
Там все пак КПСС е забранена от Елцин, конфискувано е цялото им имущество и всеки опит за възстановяване на лениновата партия се преследва строго от закона. И след 70 год. големият български писател Д. Талев е убийствено прав: „В България комунизмът ще умре последен ...” и т.н.
Очаквах най-сетне да чуя, че за българското дясно има няколко само основни приоритета: антикомунизъм, лустрация, досиета и агенти, отношението към Русия, енергетика и въпросите за собствеността. Само това, но много тежко е за родните десничари да размишляват по тези проблеми. Тях ги занимават такива глобални въпроси като как да преминат 4 % на следващите избори. И нищо повече. Затова няма като как да привлекат изпосталялите от мечти и очакване българи.
На тези хора вече им омръзна мимикрията от Синя коалиция, Синьо единство, Десните, Реформаторски блок, Нова република и като се огледаш все едни и същи лица, все едни и същи идеи с незначителна редакция, никакъв свеж полъх, никаква представа за истинско лидерство, приоритетите им се свеждат до съдебна реформа и борба с корупцията. И при двете се провалиха. Достатъчно е да припомним само одеозната персона Пръмова-Кунева, а за съдебната реформа на хората им омръзна да слушат за един глас повече или по-малко от квотата на прокурорите. Нищо, ама абсолютно нищо не им говори това и рекапитулацията си я правят в нощта на изборите...
Разказват, че кабинетът на Иван Костов на „Кърниградска” стои празен като мавзолей – никой не влиза в него и не го ползва. Бягат като попарени от покоите. Може и така да е, но при всичките му кусури Иван Костов беше реформатор, беше смел, когато трябваше да се правят промени и в политическо, и в обществено битуване, той умееше да бъде воин – смело влизаше в битки и дебати и често, ама много често бе победител. Сянката на Командира тежи, оставя белези на хората, които чувстват немощ и липса на визия. Такъв липсва на мъчещото се дясно. От години то се гъне, разяжда се, акумулира премълчаване в себе си, разнася някакви неясни послания и участва в
твърде съмнителни съюзи,
а основната брънка на политическия бит остава далече, а тя е толкова простичка – да обичаш хората, които са готови да вървят след теб. Е, да го виждате това у новите десничари? Поне да бяха се понаучили от руските опозиционери, но не могат да направят и един процент от това, което прави Навални в Русия. Той направи разтърсващи изобличения за корупция в руския държавен апарат, видео-разследванията на неговите хора се гледат в целия свят (погледах, че едно от филмчетата му за прокуратурата в Русия е гледано от 25 милиона зрители само за седмица в мрежата), изкара няколко пъти младите по улиците в големите градове на Русия, режимът на Путин никога не е имал толкова решителна опозиция, а у нас се ограничаваме от общите фрази и липсата на арогантност от това, което става, дирижирано от всесилния модел КОЙ?
На всичко отгоре нашенските десни нямат и представа да потърсят разширяване в обществените прослойки, да потърсят новия таргет на политическото. От години никой не се интересува от десните турци, да, от мюсюлманите, които не са само от ДПС на 90-те години. Там има доста светски хора, добри бизнесмени и хора преминали през комунистическите затвори. Те скочиха срещу модела на Доган и крепостничеството, което той налага на електората им. Безспорно значимата политическа фигура на Касим Дал, която бе част от Реформаторския блок изчезна, но въпреки всичко отклони около 30 000 избиратели от този етнос, които хора не бяха в никакъв случай леви, а напротив. Че Местан отби от ДПС около 110 000 гласа, а нашенските десни сякаш се отвратиха от него. Това, че двамата били близки на Ердоган е огромна глупост, защото ако са част от голям десен блок много по-лесно ще се парират щенията им за сепаратизъм. Видяхме какво стана когато в началото на 90-те год. СДС отхвърли желанието на ДПС да станат част от синята коалиция – докарахме го до омразата, Сараите и в крайна сметка до КОЙ!?
Но вместо разширяване, форматът изглежда се стеснява. След Национален форум на ДСБ в неделя на Боровец, стана ясно, че партията тръгва към "изграждане на широк, траен политически съюз, който да е основан на двупартийното сътрудничество между ДСБ и "Да, България" като основни изразители на опозиционно-настроените избиратели от център-дясното политическо пространство." Къде изпаднаха БЗНС и Николай Ненчев, които са антикомунисти и няма да правят реверанси пред Русия, за разлика от някои безполови другари?
И накрая пак от народния фолклор. Гечо Паздерката чете вестник и пие кафе. Вдига си главата към мен и вика: „Ама глей какво пише. До 10 – 20 години ще има пътувания до Марс.”. „ И кво, какво ме интересува това?” - го питам недоумяващо. Той ме гледа и сериозно ми връща отговор: „Ами, тогава ще замина и ще съм спокоен. Там няма комунисти и ще си направим една сериозна дясна партия, без комунисти, че то тук не се живее от тях вече!”. Завършва Гечо и потъва в мечти. Така че наистина за нашите десничари май е дошло времето да потърсят някъде място(Марс) без комунисти и без такива, които да им се пречкат в краката. И такъв живот ще настане...