С идването на пролетта на българския политически небосклон официално цъфна и новата дясна формация “Демократична България”.
Освен името, друго ново в нея кажи-речи няма. Лидерите и основните лица са добре познати. Да си кажем направо, някои от тях са ни „до болка познати” (особено на тези от нас, които след 2001 г. все се надяват да се роди силна и стабилна дясна формация). В намеренията и идеите на формацията също няма нещо ново. Заявените цели са свързани със защита на евроатлантическата и европейска ориентация на България, с намерението „Демократична България” да бъде алтернатива на ГЕРБ и БСП и с обещанието, че ще бори корупцията – особено тази по високите етажи. Както и, че ще стабилизира икономиката.
Всичкото това накара някои набързо да оплюят новата формация, да я иронизират и дори преждевременно да я „погребат”. Но редно ли да се избързва толкова?
Нека видим
първо плюсовете
Това, че след около 15 години извън властта разпарчетосаната десница в България все пак продължава да има твърди и ясни позиции по отношение външно-политическия курс на страната е нещо положително. И нещо много важно точно днес – когато директно или индиректно среди от лявата опозицията и управляващата дясно-центристка уж коалиция все по-често дърпат България в посока Кремъл. Това, че „Демократична България” повтаря познати от други десни коалиции намерения относно икономиката и финансите също не е нещо лошо. То ще рече, че хората, които ги предлагат поне са напълно убедени в ползата от тези идеи и имат ясна представа какво да правят от самото начало, ако формацията стигне до властта. Естествено, няма гаранция какъв ще е резултатът, но когато почне да се работи бързо, поне бързо се разбира дали нещо става или не.
Няма нещо чак толкова фатално и в това, че „Демократична България” са се събрали доста стари съмишленици. Дето се вика, знаят се отдавна, знаят си положителните страни, качествата и треските за дялане. Поне няма да губят време в опознаване и лицемерие. Маските тук отдавна са свалени – между самите представители на формацията и пред избирателите им.
Тук обаче стигаме до момента, в коxто нещата почват да изглеждат като повтаряне на грешки, довели до
фиаското на предишните десни съюзи
И както се казва – „рибата се вмирисва от главата”. А най-много почва да мирише, когато главата я няма. Или когато са много глави, които почват да се ядат помежду си. За съжаление, и в „Демократична България” не можаха да се разберат за един лидер на формацията и се спряха на отдавна доказалата неефективността си формула „съпредседатели”. Погледнете само „Патриотичния фронт” и съпредседателите му, за да си онагледите най-добре приказката за орел, рак и щука... Припомнете си Реформаторския блок, в който всеки лидер на партия от блока дърпаше в различна посока. А помните ли Синята коалиция и почти пародийните разправии между лидерите на СДС и ДСБ, довели до разпада й?
Истината е, че ако партиите в „Демократична България” нямат от самото начало консенсусна фигура, около която да се обединят и която да наложат – и като лице на формацията, и като евентуален бъдещ кандидат за премиер, то тогава е много вероятно и новият десен съюз да последва съдбата на предшествениците си. Тоест, да стане част от традиционния изборен десен листопад. Конспиративните теории, че „има, има, но няма да се казва от сега, за да не му извадят компромати”, звучат тъпо. Ако някой е решил да вади компромати, ще го направи и два дни преди изборите... А ако една формация си е харесала за лидер някой, който крие опасни „скелети в гардероба”, то това е възможно най-тъпият избор.
Както казах, не е притеснително, че в членския състав и в ръководните органи на „Демократична България” има „стари муцуни”. Но няма грам логика в това точно те да се опитват да стоят начело на нова дясна формация! Особено ако са били на предна линия на почти всички други провалени десни съюзи. Когато гласуват, мнозинството от хората гледат основно лидера на една формация. Може да имаш гениални експерти, може да изготвиш прекрасна управленска програма, но народът вече смята всички предизборни обещания за лъжа и не им вярва много. И когато и лицето на формацията е такова, че освен най-твърдото ядро на партията му, друг не ще да чуе за него – то тогава крахът е сигурен.
Към момента можем само да се надяваме, че „Демократична България” няма да страда от същата болест, която погуби предишните десни коалиции:
егоизъм и тотална липса на визия за печеливш лидер
Не, нямам предвид, че хората, които години наред са работили, трябва да бъдат неблагодарно изхвърлени. Но със сигурност трябва да отстъпят малко назад, ако са видяли, че по една или друга причина не могат да спечелят широка обществена подкрепа и одобрение. Несправедливо звучи, но е факт: ако един политик няма харизма и не се харесва на избирателите като личност, дори да е най-големият стратег, пак ще повлече формацията си към загуба. В българската десница като че ли не си дават сметка за това. Реши ли някой, че иска да бъде лидер, върти и суче, скача от една коалиция на друга и докато диша, не пуска кокъла... Ако „Демократична България” иска да има успех на изборите, трябва да погледне резултатите на настоящите си видни фигури от последните избори и да реши трезво и безпристрастно става ли някоя от тези фигури за силно лице на съюза или ще го превърне в поредния десен фигурант.
Разбира се, освен хората, важни са и идеите. Със сигурност управленските намерения на „Демократична България” са по вкуса на всеки десен избирател. В интерес на истината, досега не чухме почти нищо по темата за течащата в България рекомунизация, но нека отдадем това на напрегната международна обстановка, която измести всичко друго и постави на дневен ред външо-политическата ориентация на страната. Със сигурност обаче новият десен съюз ще трябва да се произнесе по темата за „онези 45 години”. Не от популизъм и ухажване на собствения му електорат, а от уважение към историята на България. Покриването – или направо изтриването, на страниците от тази зловеща сага не може да продължава.
Преследвайки целите си, „Демократична България” ще трябва да отчете и поколенческите различия сред електората си. Теми като
досиетата, рекомунизацията, отношението към Русия и САЩ
са изключително важни за по-стария електорат. Но съюзът не крие, че иска да привлече и децата и внуците на този електорат. Затова ще му се наложи за изготви изключително мъдро предизборните си послания и предизборната си кампания. Не беше толкова далеч времето, в което един друг десен съюз правеше „флаш моб” в центъра на София за баби и дядовци...
Ясно е, че пред новия десен съюз има много работа. Ясно е, че той няма да бъде единственият. Нищо чудно в скоро време официално да се появи и обединението между СДС и НФСБ, за което намекна синият шеф Божидар Лукарски. Отдавна сме се разделили с излюзията, че ще има една-единствена голяма дясна коалиция. Ясно е, че ще ни се наложи отново да си блъскаме главата кой от всичките десни съюзи да изберем. Ако „Демократична България” иска хората да изберат нея, трябва и тя да постави на първо мястото интересите на хората. А не интересите, амбциите и егозима на отделните си лидери.