Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Не-казването е една от най-срамните политически болести.
Нямам предвид способността да се казва „не”. В политиката и в живота изобщо тя е всъщност ценно, но трудно постижимо качество. Особено щом става дума за казване на „не” пред пари. Или пред много пари. Пък аз колко беди щях да си спестя, ако можех да казвам „не” на по-напористите девойки – но не мога, страдам от милозливо сърце.
Политиците обаче не страдат от нищо такова. Често се чудя как в тесния промеждутък време, когато от Homo sapiens се превръщат в Zoon politikon, те успяват така добре да изучат тънкия занаят на не-казването. И съм стигнал до извода, че някой просто ги заразява.
Вижте например Лютви Местан и рекламната му пресконференция, която уж трябваше да изясни истината за острата криза в и покрай ДПС. Оказа се обаче, че целта е обратна, тя всъщност е да не се кажат много важни за обществото неща. Отдавна не бях чувал някой политик да не казва чак толкова много на едно място.
Лютви Местан например спомена за някакви свои принципи и идеи, заради които е изхвърлен от ДПС и в името на които смята да продължи да се прави на политик. Но тотално забрави да каже кои са те. Поне основните два принципа и три идеи да беше споделил, та да се ориентираме ние, електоратът. Тц, не би!
„Някъде преди Коледа стъпих на руска мина” - така цветисто описа конкретното си прегрешение витиеватият политик. Всички помислиха, че говори за декларацията на ДПС за сваления от Турция руски самолет. Само че тя не излезе преди Коледа, а доста по-рано. Няма никаква логика в това да настъпиш мина днес, а тя да избухне след месец, нали?
Което навежда на мисълта, че Местан май междувременно е стъпил и на друга руска мина. Самият много спешен порядък, в който, наистина по сталински, стана разправата с него, допълнително подкрепя логиката на подобно предположение. Дали е така обаче - на пресконференцията никой не го попита, а и той самоотвержено не уточни. Или предвидливо не уточни, кой знае.
Трето, на пресконференцията си, Лютви Местан няколко пъти опита да се изкара герой, но най-зашеметяващо беше, когато изтъкна, че като председател на партията водената от него политика била не нещо друго, а опит „да спаси ДПС от образа и на проруска, олигархическа и етно-корпоративна партия”.
Жив да не бях! Трябва много да съм изкукуригал, за да му повярвам.
Човекът, който от години последователно работи за превръщане на тази партия именно в онова, което е днес; човекът, който със зъби и нокти се пребори да стане първо силен словесен рупор, а после и истинска черна пионка в ръцете на Ахмед Доган; същият човек, който отпред се прегръщаше със Станишев, а отзад с Волен Сидеров, за да
крепят заедно проруското олигархическо правителство на Орешарски;
човекът, който свали това правителство само, за да не се срине то от самосебе си и да завлече в ада цялото мръсно котило, което го крепеше; онзи човек, който с лека ръка подписа за шеф на най-специалната българска служба да бъде назначен самият символ на проруския и олигархичен модел в милата ни родина…..Та именно този човек не каза нито дума по въпросните важни теми, дори не смота едно „извинете” - а вместо това се величае като спасител на ДПС. А оттам май и на България?
Извинете за отклонението, но някой да не ме разбере погрешно - като говоря така за Местан, всъщност не защитавам величавите геополитически анализи и вдъхновяващите контакти на Доган с отвъдното. Отнюд! Той има под ръка достатъчно блюдолизци и мекерета, които използва всеки път, щом дойде ред да се защитят най-гнусните думи и дела в нашата нещастна държавица.
Всъщност аз не смятам, че изобщо има каквато и да било разлика между тези двама модерни български политически херои - агентите Савел и Павел. Това, че единият е изненадан по бели гащи и бит публично с тояги от другия, означава само, че той самият не е успял да превари, та да изненада по бели гащи и да бие публично с тояги другия, нищо повече.
И не за тях мисля, когато коментирам голямото не-казване, на което сме свидетели във връзка с кризата в ДПС, а ме е грижа за цялото българско общество. То за пореден път е оставено на сухо и тъмно по важни теми, които го засягат.
А в демократична страна това не бива да се случва, защото не-казването на политиците води до не-предсказуемост на политиката, оттам се стига до пълно не-ведение, а после и до тотално не-доверие на публиката към всичко политическо.
Така се разлага самата тъкан на демокрацията!
Добре, де, знам, че на тези хора за демокрацията изобщо не им пука…..
Четвърто, всички забелязаха как на пресконференцията Лютви Местан силно се боеше да назове името на Делян Пеевски. Вече доста колеги писаха, че онова, което все пак се разбра в тази посока, остави в устата на обществото гадния вкус на въпроса кой всъщност командва НСО и българските специални служби. Е, принципно се знае кой, де, но вече е крайно време ясно да се назоват и конкретните имена.
Обаче това не е всичко. Темата „Пеевски” и начинът, по който тя бе интерпретирана от Лютви Местан, даде и други поводи за размисъл. Например у мен остана неяснота - дали наистина Ахмед Доган продължава да командва в ДПС или вече
именно Пеевски упражнява властта
там, като пред електората само се поддържа мита за авторитета на „шефа”.
Освен това - не-казването на Местан ме кара да се питам също докъде се протягат пипалата на октопода, свил се на върха на ДПС, по отношение на управлението на държавата като цяло.
Дали например той няма съ-участие в някои нелогични епизоди от последните месеци, като интригата около промените в Конституцията и оставката на министъра на правосъдието. Дали точно този октопод не стимулира видимите колебливи реакции на кабинета Борисов, както и видимото възраждане на разни министерски илюзии за развитието на българските отношения с Москва – било за възстановяване на руските енергийни проекти, било за някакви хипотетични руски туристи, които тъкмо си слагат ските и веднага потеглят към България, било за нещо друго.
Има и още много неща, които политикът Лютви Местан не каза по време на важната си пресконференция, а трябваше. Най-значимото от тях обаче според мен е свързано с една тема, която, за съжаление, българското общество като цяло не обича много-много да обсъжда – темата за тъй наречения „възродителен процес”. Да се научи истинската истина за събитията от 1984-1989 година е изключително важно, защото в нея се съдържат отговорите на редица въпроси, които мъчат обществото ни през целия български преход.
Тази истина се крие от българското общество не само с усилията на уж бившата комунистическа партия и ченгетата от уж бившите специални служби, чиито ръце и съвести са изключително мръсни. Има хора от самата върхушка на ДПС обаче, начело с председателя, независимо дали е почетен или нормален, които са съ-участници в укриването на тази информация. И знаете ли защо?
Не, не защото се страхуват да не лъснат техните собствени дела в полза на ДС и срещу техния „народ”, както обичат да се изразяват, когато говорят за турците в България. Те делата им отдавна вече са лъснали, но, както виждаме, кроткият им „народ” не ги е пребил с камъни и вероятно никога няма да го стори.
Но не, не от това им пука
И не те са важните в случая, те не защитават себе си.
През цялото време те всъщност пазят в България да не се каже и чуе никога нито дума по една единствена тема - за истинската роля на тогавашния Съветски съюз и братското КГБ в онези „възродителни” събития. Нищо друго не ги интересува, само това. А е така, защото тази информация има не само вътрешно-политическо значение за България, но е много важна и в геополитически план.
Така че ви съветвам - ако някой ден ви падне под ръка големият про-европеец Лютви Местан, питайте го имаха ли руснаците участие във „възродителния процес” и дали ДПС случайно не държи документи, които доказват това. Или поне - дали няма обосновани съмнения, базирани на косвени доказателства в тази посока.
Ще видите как ще започне да се тресе целият от вълнение, да се черви и да гледа в тавана, докато измисля най-добрия начин да отрече.
Знам, защото поне два пъти лично съм питал Доган. Неговата реакция е пред очите ми и досега.