​De Profundis:За глупостта да се лъже в политиката или за тъпата идея, че няма Дядо Коледа

Има лекарства срещу комунистическата зараза – да се удря по главата всеки път, щом се надигне

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Забелязвам, граждани, че с наближаване на празниците все повече хора започват да говорят небивалици. Вероятно като малки са ги лъгали, че дядо Коледа не съществува и, за да не са сами в царството на глупостта, опитват да зарибят всички с тази тъпа идея. Както и с останалите си тъпи идеи.

Вземете за пример политическия ми любимец Михаил Миков. Според мен той стана лидер на БСП с малко помощ от Пъклото – рядък случай в световната история, при който, чрез самото му назначение, Създателят се подигра на Създанието си. Няма как да е иначе. Миков е известен като човек така маломощен в раждането на добри идеи, че ако бях партиен касиер, аз лично бих му плащал заплата, за да мълчи през цялото време. Но той упорито говори. И онези упорито го слушат.

Скоро на партийно сборище в Боровец Миков призова партията си да започне да казва истината на обикновените българи за личното им тежко състояние и тежкото състояние на държавата. „Трябва да се опитаме да върнем тези проблеми в съзнанието на хората” – е точният цитат.

Мамин просветител - хората не знаят какъв им е халът, той ще ги открехне!

Картинката е типична за месианския комунистически манталитет – един политически словогъзец вдъхновява 

банда политически гъзословци

да откриват и разпространяват светата истина сред непросветените народни маси.

Чудя се само дали подобен род тъпота е генетична или се придобива чрез твърде често сношение с комунистическата идеология и идеолози. Като се замисля обаче – не, не вярвам, че между две водки Миков заляга да чете Маркс, Енгелс и Ленин, така че остава генетиката като източник.

Освен смешка обаче, в цялата работа се крие и огромна българска трагедия, един ненаучен или поне неприложен досега урок - че има само две реални лекарства срещу комунистическата зараза и те трябва да се прилагат едновременно. Първо, комунизмът да бъде удрян по главата всеки път, щом я надигне, и то в момента, когато я надига. Второ – всеки нормален човек да се просвети достатъчно, та да не може ленивото му подсъзнание да го заведе в лапите на лесния живот, онзи, при който някой друг се грижи за теб, онзи, който ти казва кога живееш добре и кога – не, онзи, при който гледаш с големи тъжни кравешки очи и, докато отпред се тъпчеш, отзад те доят.

Казаното дотук бързо намери недвусмислено потвърждение, когато другарят Румен Гечев, висш представител на същата тая загрижена за бедните българи БСП, се зае публично да коментира приетия бюджет за 2016.

Така, де, кой друг да коментира, в икономическите среди този човек наистина е известен като огромен специалист, при това не само заради псевдонима си в ретро стил, използван при работата с ДС от агент Економов. По-важното е друго – не на всеки вицепремиер и министър на икономиката се удава да докара страната си до голата просешка тояга, както направи той през 1995-96 г.

По света има хора, които с това се занимават – творят компютърни модели, за да видят как става подобен икономически срив и съответно – как да не се допусне. А нашит човек само за година и половина успя да разгадае тайната на правенето му - при това не с компютър, а на живо, тоест, на голия гъз народен. И не с цел да изкара България и българите от батака, го направи, а да ни вкара още повече в него. За тези си заслуги сега е чест гост при Пъпеша по БНТ и ни просветлява икономически.

„Българите няма да живеят добре през следващата година, защото основната цел на Бюджет 2016 е запазване на стабилност” – това гениално изречение измъдри тоз` червен икономически кардинал. Веднага си помислих, че той май всъщност е ренегат на БСП и работи за сегашното правителство, тоест, някой му плаща, за да рекламира кабинета Борисов.

Така, де, на фона на всички кризи, които се вихрят наоколо, каква по-добра идея от запазването на стабилността. Това и дете ще го приеме като похвала към дадено правителство, не като критика…..

Е, после нашето величие малко се подхлъзна и нагази в дебрите на политиката, която явно не му е силната страна, като каза: „Управляващите са попаднали в земетръсна зона и изходът от такива засилващите се трусове е предсрочни избори догодина.”

Стабилност, съчетана с предсрочни избори?

`Що не, ако се напрегнем, можем да си го представим. Какви по-лоши неща сме си представяли в този живот.

Само че гроздето на предсрочните избори и този път е твърде кисело за комунистите. Пък и в момента БСП не е в състояние да спечели дори тройка от тотото, камо ли избори, чрез които да управлява.

Добре, де, напълно го разбирам, човека - и на мен ми се ще някой път Снежанка да ми донесе коледния подарък в леглото. Ама все някакво мисловно джудже като Економов ми го носи.

Деянията на червената банда български умствени и народолюбиви титани няма да станат напълно ясна за обществото, ако подминем коледните напрежения, избухнали сред бившия премиер Пламен Орешарски. Наскоро той се изтъпани с тезата, че България днес е друга, благодарение на неговото управление. Тоест, от него започва всичко и с него ще свърши. Или ще ни довърши, не разбрах точно.

Няма да питам как в шатрата на червените шамани критиката към лошото управление и ужасния ни живот се връзва със самохвалството, че си автор на сегашния добър живот, който съществува извън и независимо от сегашното лошо управление. Няма да питам, защото пак ще трябва да се консултирам с дебели психиатрични наръчници.

Признавам си, ако бях страничен наблюдател, който пише дисертация на тема „Прояви на наглост в българската политика”, доста високо бих оценил тази сериозна смешка на Орешарски, премиерът на Пеевски, куклата на конци на Станишев, покровителят на Йовчев. Но не съм наблюдател, а обикновен потърпевш и мога да свидетелствам, че способността на нашите политически добитъци да говорят опашати лъжи, докато най-искрено гледат обществото в очите, е ендимитна, среща се само по нашите земи.

Е, тук и на мен май коледното вълнение ми дойде в повече – подобни екземпляри се въдят също в голямата империя, в която слънцето никога не залязва, за да лицезре постоянно светлия лик на коледното джудже Путин, Владимир Владимирович.

Онзи ден тоз` вдъхновител на българските специалисти по личен икономически възход с помощта на руски инфлационни рубли съвсем сериозно отказа императорската корона, дадена му на майтап. Не се заблуждавайте обаче, това е само репетиция. Ако не вярвате, ще си говорим пак - рано или късно светът ще види, че, уж на майтап, той си слага същата тази корона, дадена му на сериозно.
Не мога да разбера обаче защо руските снежанки продължават да харесват този тип, дори след като най-издайнически си кръсти президентския самолет „Малкият Кремъл”. Нали знаете в психоанализата прикритото като скромност самохвалство по отношение на самолета какво компенсира?

Що се отнася до развитията в и около Русия обаче, там проблемът далеч не е само Путин, а и всички останали путинци и путинки. На някой това може да му се види политически некоректно обобщение, но как да наречеш например военните моряци, които онзи ден минаха през Босфора с оръжие заредено и насочено срещу мирните граждани по крайбрежието на Истанбул. Тези

пияни до синьо типове 

явно не си дават сметка, че при подобна гнусна провокация Турция, според съответния международен договор, е напълно в правото си да затвори протока за руски кораби и цялата сирийска кампания на Путин да заседне в черноморския гьол.

Но много ми е интересно също как точно протича въпросната руска кампания, с каква ефективност. Както съобщи онзи ден самият говорител на руското министерство на отбраната, генерал Игор Конашенков, за 9 дни, от 26 ноември до 4 декември руските сили са извършили 431 бойни полета от авиобазата Хмеймим и са атакували почти 1500 обекта на терористите в Сирия.

Първо, това са близо 50 бойни полета на ден, което ми се струва твърде интензивна работа, особено за една временна база с ограничен капацитет за каквото и да било. И второ – не само Пловдив, а според мен и цяла България моментално ке падне, ако някой атакува тук не 1 500, а дори 15 обекта със съответните бомби и ракети.

Обзалагам се, че тия терористи са наистина корави момчета. А също изключително умни и неистово сръчни, за да се прикрият така добре в голите пясъци на пустинята, че да не бъдат досега вече унищожени от доблестните руски летци при такива интензивни удари.

В краен случай, човек може да си помисли, че, съвсем предколедно, кремълската пропаганда пак разкрасява живота на крепостните с приспивна песен за победата на руското оръжие. Така обичат руснаците, нищо, че всеки път, щом руското оръжие победи, те самите започват да губят още повече, отколкото и без това са загубили досега.