Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Прав е премиерът Бойко Борисов, че трябва най-после българското общество да се пребори с джигитите по пътя, заради които в мирно време даваме повече жертви, отколкото някои народи дават, когато са във война.
Хайде, самоубийствата с кола някак могат да се преглътнат, доколкото е възможно да минат за житейска реализация на някаква философска концепция. Например – животът е първи, не последен. И – бам! Или пък легендарната фраза на Джеймс Дийн навремето: умри млад, бъди красив труп…..
Обаче как да се отнесем към наглите тъпаци на всякакви възрасти, които пият и карат като за последно, а за последно всъщност убиват някой напълно невинен? Какво да кажем за отвратителното фукане на слабоумните вчерашни пикльовци с коли и мотори, купени от мама и татко за подарък на доброто дете, а всъщност – купени им само за да затрият с идиотизма си чужд живот? Как да преценим за нормални хора юпитата, които карат коли за десетки хиляди долари, а спират под терасата ми, за да си ударят една доза и след малко да продължат нататък? Ах, колко е тежък трудът им, та трябва непременно да се боцнат…..
За първи път през живота си видях
истински автомобилни джигити не в България, а в Албания
Това беше при първото ми ходене там, мисля - през 96-та. Албанците тъкмо се бяха поотърсили от специфичния си комунизъм, по-тъп и догматичен дори от българския. Започваха да дишат свободата и искаха да я дишат неистово.
В цялата страна имаше един светофар в центъра на Тирана и пет километра магистрала. Хората нямаха много опит в карането, но имаха много желание, затова движението в столицата, независимо пеш или с кола, само по себе си беше приключение. Защото и всички албанци вече имаха кола, при това една и съща. Прочутата им мафия на бърза ръка бе успяла да окраде старите „Мерцедес”-и от Европа и да задоволи търсенето в родината.
Та, в колона от 4 или 5 такива коли, само че доста нови, любезните домакини заведоха нашата група от Тирана в крайбрежния Дуръс на вечеря. Със съвършено пресните морски дарове там се пиха предимно бели и червени вина, а се завърши с ракия. Такъв е табиетът в Албания, ракията – накрая. После на връщане минахме за час-два през една дискотека, разположена върху плато в центъра на нищото, обаче осветено и озвучено като Таймс скуеър в Ню Йорк по Нова година. Там се пиха най-вече бири, а също някои ликьори за добро храносмилане.
Като говоря за пиене, имам предвид, че през цялото време пиеха и шофьорите, които всъщност бяха самите ни домакини, няма да се посрамят пред гостите, я. Така че по магистралата те на бърза ръка демонстрираха пред чужденците геройството, наречено „родео драйв”, но модифицирано – с пътниците в колите. Е, имаха за него интересна албанска дума, която вече съм забравил, но много се наслаждаваха на факта, че жените-гости пищяха от ужас, а мъжете-гости – от удоволствие. Както им изглеждаше на тях цялата работа, де, макар аз да не бих се обзаложил, че точно такива бяха ролите.
Като стигнахме в Тирана обаче се оказа, че това е само прелюдия. За истинското представление пак се споменаваше интересната дума и стана ясно, че идеята сега е същият „родео драйв”, само че колите се състезават боя до боя по тесен планински път, който при това е по-мек и надупчен от швейцарско сирене. Никога не знаеш дали от върха надолу не се провежда същото родео. И никога не знаеш дали отсреща не идва някой джигит без фарове или с един фар – всичко е възможно.
Домакини все пак добре знаеха за какво става дума, така че дадоха на гостите право на избор, без да им се сърдят или подиграват много. Повечето благоразумно отказахме, а нещастниците, които се навиха, вече не ги видяхме. Както се разбра, три дни по-късно, след като идват в съзнание, те веднага хващат самолета за вкъщи с клетва на уста - да не стъпят в Албания нивга веч.
Не знам нашите джигити дали и къде правят подобни планински херойства. Дано с този разказ не им дам идея, ако още не са се сетили. Иначе за градското си родео използват широкия булевард току под носа ми. Не стига другото, ами повечето от тях правят нещо с двигателите, така че те не звучат като нормални коли с газ до дупка, а като два големи динозавъра, които се изяждат взаимно. Още по-лошо става, когато на нощната сцена се появят и онези тъпоумни триъгълници, които се наричат рокери и карат моторите си с ужасяващ вой в 1.30.
Да, веднъж в живота си съм виждал истински рокер. Това беше в Страдфорд на Ейвън, родното място на Шекспир. Той е англичанин с немски произход, целият татуиран, ходи с кожени гащи и държи, надявам се - все още, страноприемницата „Опашката на сьомгата”, където предлага прекрасна кухня и страхотен ейл. До бара има джубокс от 50-те, а над него е голямата му гордост – снимка от полицейска камера как с мотора си
превишава скоростта с цели 25 мили
На междуградски път, не в града. В града ако страховития му на вид мотор бръмне малко повече от детско дупе, полицията ще го арестува тутакси и снимките му ще бъдат от друг характер. Докато нашите герои в България…..
Съвършено прав е премиерът Борисов, че на подобни подвизи трябва да се сложи край, но работата няма да стане само с помощ от страна на гражданите, които да се обаждат на КАТ, както той казва. Веднъж посред нощ извиках на идиотите, които ми скъсаха нервите под терасата, да се махат или ще повикам полицията. А те ми отвърнаха да си гледам работата, защото улицата не е моя и ще правят на нея каквото си искат. След което все пак преместиха старта си на 50 метра по-нагоре.
Ами полицията? Е, тя полицията прекрасно знае какво става посред нощ насред град като София, Пловдив или Варна, още по-прекрасно знае кой го прави и кога, само че няма никаква идея да се появи и да се заеме с разгонването на говедата, за да опази спокойствието на приличните люде.
Та мисълта ми е, че за реализация на добрата премиерска идея ще трябва доста хора и институции да си поразмърдат задниците и да извадят главите си от кофите с рядка боза, в които щастливо са ги наврели.
Не мога да разбера например защо беше така лесно провалена добрата парламентарна идея да се забрани изобщо и навсякъде в страната паркирането по тротоари и градинки, а наглеците, които нарушават забраната, да бъдат глобявани с 200 лева. Такъв вой се надигна по този повод, та си помислих – а, бе, аз ли нещо греша или автомобилистът се е появил на този свят преди пешеходеца и затова има предимство във всичко.
Вижте какво правят например кметовете навсякъде по градове и села - оправят дупките по пътя, а дупките по тротоарите не оправят. Или поне го правят доста по-рядко.
Не знам за другите места, но в Пловдив например кметът пък по най-малоумен начин е разрешил паркирането по тротоарите. Официално. Да, при определени условия, но елате ме вижте колко пъти на ден слизам на самата улица и се подлагам на неприлични звукови сигнали от страна на шофьорите, за да заобиколя колите на техните колеги, които плюят на всякакви кметски условия и се изтягат в цял ръст на тротоара.
Аз - добре, но майка ми с бастуните какво прави?
Трябва да си идиот, за да не знаеш, че когато нещо се разреши под условие, а нямаш ресурс да контролираш спазването на това условие, то цялата работа се развива в две посоки – първо, условието не се спазва, с което хаосът в движението и нахалството на шофьорите растат неимоверно, второ – условието става повод за корумпиране на желаещите ченгета.
Ама какво общо има кроткото паркиране по тротоари и градинки с убийствените действия на джигитите по пътя – ще каже някой.
Има. На практика даже е едно и също, защото са израз на една и съща психика, психиката на наглостта и непродуктивния егоизъм. Това е свързано със съзнанието – или подсъзнанието – че
на този свят съществуваш само ти, всички трябва да се съобразяват с теб,
а ти не трябва да се съобразяваш с никого. Това всъщност ми казват онези, които ми натрапват звука от своите мотори – те не се интересуват от факта, че аз не искам да ги чуя.
Така че действията на джигитите както по време на движение, така и при паркирането, където на тях им е удобно, а не където трябва, са две страни от едно и също зарче. Там ще намерим също простотията да се надуват клаксони до възбог при сватби; същите клаксони, плюс неистовите крясъци на щръкнали извън прозорците пияни малоумници по абитурентските вечери, гледка, пред която родителите се умиляват; очевидно недостатъчно добрата подготовка на шофьорите и особено липсата на контрол за техния психически статус; задължителната липса на полиция там, където има нужда от нея и неизбежната и поява на места, където максимално ще пречи на движението, докато уж си върши работата, за да улеснява същото това движение.
Освен оправянето на тези дреболии, ще ми се също обществото да има малко повече защитни сили и да прояви критичност, и
да спре да нарича „трагедия” всяка катастрофа
Не може да се поставят под този общ знаменател жертвите и причинителите на онова, което се случи в Яхиново - за да взема само най-пресния пример. Да, то е трагедия от гледна точка на невинните трима загинали и техните семейства. Но по отношение на развилнелите се смелчаци от колата-убиец това не е трагедия, макар те също да са загинали.
Жалко за младежите. И все пак - наречете го както искате, но нито карането им е геройство, нито смъртта им е трагедия.