Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за пореден път беше достатъчно умен и честен да ни напомни за блатото, в което се намираме и се давим. Покрай скандала с една френска фирма в България, обречена да бъде открадната с помощта на съда, той каза, че в българската съдебна система „има много гнили ябълки”.
Това сякаш изпусна някакъв дух от някаква уж празна бутилка.
Разбира се, надигна се вой и посланик дьо Кабан веднага беше оплют. Пръв побърза да се изяви редовният клиент на съда Волен Сидеров, според когото изказването на посланика руши авторитета на българската съдебна система, следователно той трябва да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от България.
Това искане е отправено от същия този Сидеров, който през последните месеци не за първи път се сблъсква пряко точно с този френски посланик. Ксавие дьо Кабан веднъж му напомни, че не трябва да се държи грубо с жени в самолета; втори път го възмути с позицията си за назначаването на Делян Пеевски и подкрепата си за гражданското общество в протеста срещу правителството на Орешарски; трети път му кипна нервите като даде пространно интервю, в което потвърди позицията, че
Русия е най-голямата и истинска заплаха
за националната сигурност на България в момента.
Разбира се, говорим за нервите на същия този Сидеров, който влиза в ролята на защитник на българския национален интерес само когато му е изгодно.
Нали всички помним как гробно замълча той миналата седмица, след като руският посланик Юрий Исаков раздаде щедро акъл на България и откровено я наруга, че е спряла строежа на газопровода „Южен поток” – след като всички знаят, че тя всъщност не го е спряла.
Разбира се, с повече или по-малко нюанси, оформи се цял хор на персони, оспорващи правотата на посланика и развихрилата се покрай това тема за спешната необходимост от реформи в съдебната система. Най-смешно ми стана обаче, когато в този хор се включи и негово превъзходителство на българската журналистика, както сам си викаше по едно време, Петьо Блъсков.
Това е същият Блъсков, който преди време ми открадна 12 политически коментара от блога, публикува ги в притежавания от него в. „Република” и когато му изпратих нотариална покана да си плати масрафа, се направи на несъществуващ. Та това именно превъзходителство, нарече посланик дьо Кабан „клеветник” и „доносник”. След като всички знаем, че казаното от него по отношение на гнилите ябълки в съдебната ни система е светата абсолютна истина.
Въпрос: Какво има в България – правосъдие или съдебна система?
Отговор: Правилен въпрос.
Въпрос: Ще има ли най-после реформа в българската съдебна система или няма да има?
Отговор: Както кажете, г-н съдия.
Така можем да си говорим доста дълго, без никаква полза.
Впрочем, вече толкова години подобен диалог, в който едната страна е прекалено деликатна, а другата със сигурност е глуха, се води между ЕК и България. По темата за реформите в съдебната система те ни пишат в мониторинговите си доклади за онова, на което викат „напредък”, а ние, независимо кой е на власт тук, им отговаряме с обилно, разнопосочно, най-вече политически оцветено, дрънкане и липса на истински промени. Което означава – с реален застой в „напредъка”.
Въпрос: Искате ли да се пробвате да познаете от коя година са следните европейски констатации и критики?
„Общественото доверие в българската съдебна система не е високо…..все още е налице безпокойство относно независимостта на съдебната власт в България…..липсата на доказан успех в преследването на случаи на корупция по високите етажи остава пречка за това българското общество да бъде убедено, че се полагат сериозни усилия за справяне с този проблем…..редица знакови дела бяха прекратени, а по други тежки престъпления като поръчкови убийства, не бяха повдигнати обвинения след няколкогодишно разследване…..”
Отговор: 2014
Въпрос: А тези?
„Липса на посока в политиката за справяне с престъпността и корупцията…..Налице са само ограничени резултати в борбата с организираната престъпност…..има оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни връзки с организираната престъпност на местно ниво…..слабости се откриват на всички фази от разследването и от съдебния процес…..”
Отговор: 2012
Веднага се отказах да се връщам още по-назад и излишно да ви занимавам с примери за това как на европейците им изтръпва езика да си дрънкат едно и също нещо, а на нас ни изтръпват задниците да си седим на едно и също място.
Струва ми се, че в ситуацията, в която сме изпаднали, съдебна реформа няма да има, защото не може да има. Жалко за всички нормални граждани, които настояват за нея.
Спокойно за мафията,
която се тревожи от нея.
Казвам това с цялото възможно съжаление, на което съм способен. Защото днес, за разлика от вчера, очевидно вече има хора не само във властта, а и в самата съдебна система, които искат реални реформи и са готови да работят за тях. Визирам например както министъра на правосъдието Христо Иванов, така и онази група магистрати в Софийския градски съд, които излязоха и застанаха открито срещу ръководството на съда и практиките, които то практикува.
Някои медии твърдят, че протестът на тези магистрати е израз пак на обвързаности и зависимости, само че обвързаност с противоположни интереси. Не се заблуждавайте. Като казвам „противоположни”, има предвид противоположни на прекрасната ни сама по себе си съдебна система, която няма нужда да бъде пипана, защото и без това си ни защитава достатъчно добре. А не че говорят за противоположните на противоположните интереси, свързани с любимата му мафия около Делян Пеевски и Ко.
Като си дадем сметка обаче кой го казва и защо, с чиста съвест няма да повярваме на поръчковите медии, а на министър Иванов, според когото позицията на магистратите от СГС е искрена помощ за реформата отвътре, от страна на самата система, известна наистина като онова, което Христос нарича
„варосана гробница”
„Преди години колегата Антон Станков каза, че да реформираш българската съдебна система е все едно да реформираш гробище – не можеш да разчиташ на никаква помощ отвътре. Сега такава помощ е налице” – твърди министър Иванов.
Обаче се съмнявам, че тя ще е достатъчна и причините за това съмнение са няколко.
Първо, не знам доколко цялото сегашно управление, а не само отделни министри в него, имат искрена воля за такава реформа.
Второ, дори случайно да е налице обща воля, очевидно е, че тя надали ще има достатъчно парламентарна подкрепа. Да, Мая Манолова онзи ден каза, че БСП ще подкрепи реформите, но кои и колко – остава неясно. Надали комунистите ще се съгласят например на сериозни промени в Конституцията, каквито са необходими във връзка с темата.
Трето, каквито и да било реформи в съдебната система, дори най-прогресивните и дълбоки, няма да бъдат ефективни, ако не се извършат паралелно със също толкова дълбоки реформи в МВР, прокуратурата, специалните служби, изобщо – във всички правоохранителни и правораздавателни институции, които още носят в себе си дух и манталитет от комунистическо време. И ги сеят като зараза.
Четвърто, както която и да било друга част от администрацията, цялата съдебна система трябва да се проникне от съзнанието, че е създадена, за да служи на хората, а не те да служат на нея. Че няма как хората да ти повярват, ако твърдо отстояваш независимостта си от политиците по въпроса за коледните си бонуси, но меко не си способен да устоиш на техния „политически натиск”. Че няма как да си независим, ако мафиотските ти гащи си подават изпод тогата.
В края на краищата, съдебната система трябва да разбере и най-важното – че тя не е независима в смисъл на недосегаема, неконтролирана и неконтролируема.
Тя е зависима от обществения интерес и затова трябва да има механизми да бъде контролирана от него.
Въпрос: По какво ще познаем, че реформа в съдебната система наистина се е случила?
Отговор: Щом чуете Волен Сидеров да благодари на посланик Ксавие дьо Кабан, че ни казва истината с желание да помогне за реализация на българския национален интерес, значи обществото вече е узряло за съдебна реформа. Оттам до нейната реализация остава още много път, но да се измине той все пак е по-лесната част.