Точно в момента проспиваме новината, която ще определи развитието на огромна част от политическите и икономически събития в България поне през следващата година
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Имам странното усещане, че точно в
момента като общество проспиваме новината, която ще определя развитието на
огромна част от политическите и икономически събития в България поне през
следващата година.
Говоря за съобщението от онзи ден на РИА Новости, че „Газпром” няма да се
съобрази с Европейския съюз и в средата на декември, така или иначе, започва
строителството на морската част от проекта „Южен поток”.
Не знам дали държавата ни като държава проспива това, или вече си блъска
главата как да реагира, горката, щом след някой и друг месец руските тръби
достигнат българските териториални води
и официално ще трябва да се каже на Кремъл или „да”, или „да”. Знам,
подобна дилема не прилича никак на една истинска европейска държава, но все пак
не се шегувам - просто на всички е известно не само, че Путин не приема „не” за
отговор от страна на някакви си българи, но и че „не”-то е най-трудното нещо, което
България умее да казва на Русия.
В това отношение винаги сме били като твърде дашна девойка.
Вместо да подложи на публична дискусия цялата работа с наближаващите руски тръби и изобщо с руския натиск срещу страната и така по един или друг начин да подкрепи – дори да подтикне - държавата да каже на кремълските гангстери сакралното и правилно за националния ни интерес „не”, така нареченото ни гражданско общество обаче пак се е вторачило в пъпа си и го коментира.
Ами да, какво друго, освен изпускане на пара през свирката, е, че дни наред вече тук напоително обсъждаме ли, обсъждаме някакво си уж изчезнало тефтерче. Та покрай него всичко е отдавна ясно – докато не се реформират издъно МВР, специалните служби, съдебната система и прокуратурата, както, разбира се, и цялата политическа класа в България, тоест, докато не се разбие и изхвърли на бунището тукашната ченгеджийско-прокурорско-политическа мафия, тя винаги ще произвежда подобни „новини”.
И винаги ще ни се смее, като се хванем на въдицата.
Още много примери за такива финтове, чрез които някой пуска българското общество по политическата пързалка, е дал Господ.
Доколко силно тъй наречените „патриоти” се сърдят на Борисов за назначаването на Орхан Исмаилов? И ние тръпнем в очакване какво ще произлезе от този техен гняв, сякаш е гневът на Ахила Пелеев - нова Троянска война ли ще има, която да бутне кабинета или ще станем свидетели на поредния епизод с подвиване на политически опашки. Макар отнапред да знаем отговора.
Дали „червеният” сиромахомил Ивайло Калфин ще надделее в титаничната битка с „тъмно-синия” финансов министър Владислав Горанов, който май мрази сиромасите и в червата, тоест, дали „държавата” ще намери поне по 40 левчета за добавка към коледната пенсия или няма да намери. Тресем се като млади репортерки, застанали за първи път зад микрофона.
Дали Михаил Миков и Бойко Борисов ще
се окажат един срещу друг в титаничния сблъсък за президент, който предстои.
Той, впрочем, е чак след 2 години, ама повечето хора откъде да знаят – и затова
обсъждането на въпроса веч` започна, а вий,
наивници, к`во си благоволявате да мислите…..
Така, де, освен всичко друго, голямо лековерие е засято по нашите земи, затова и
много измами лесно се творят тук, от което пък жънем страдания всички, не само
пряко измамените.
Но простете за отклонението, да се върнем на темата „Южен поток”. Някой ще каже – защо пък да е чак толкова важна тази тема, ако руснаците са решили да облицоват дъното на Черно море с голямо количество все по-малко струващи рубли, да го правят, то си е за тяхна сметка.
Само че руснаците не искат това. Те искат не само Европейски съюз да им плати за тръбата, която му натрапват, но и да го изнудват политически чрез нея - видно от изявлението на император Путин, който по този повод каза: „Южен поток” е изгоден за Европа, а всичко останало е „политика”.
Е, разбирай, досадна европейска политика, а не руска, макар всички да знаем, че цялата работа е точно обратната – потокът е неизгоден и безсмислен за Европа, но се използва от Русия като политически инструмент в битката както срещу Украйна, така и срещу самата Европа.
Но да оставим истината настрани и да приемем, че точно на Путин е дадено да решава кое е изгодно за Европа, както и кое е обикновена политика! Дори така обаче, чудно е защо той не приема суверенното европейско политическо „не” за истинско „не”, а се отнася към него като към някаква закачка, като към нещо, с което свещеното му императорско величество изобщо не е длъжно да се съобразява? За подобни случаи старите българи имат една хубава приказка – те, хората, не го искат в селото, той за поповата къща пита.
Но как по-ясно може да му се откаже на Путин в този случай – с ракети ли?
Ето, така стоят нещата в общия европейски контекст.
А в нашия, българския? Какво правим ние, когато утре руски бойни кораби започнат да обстрелват нашите гранични катери, които евентуално героично препречат настъплението на руската газова тръба в български териториални води. Какво правим, когато, въпреки всичкото ни досегашно усукване – или точно поради него - тръбата, без нашето съгласие, стигне до Варна и започне да пълзи по брега. Какво? Пращаме чутовният херой и знаменит руско-български националист Волен Сидеров да умилостиви Императора ли? Или го назначаваме за премиер, та да се подходи към въпроса точно както руснаците искат - не от политически съображения, а само от съображенията на икономическата изгода. Личната имам предвид.
От друга страна, ако откажем
категорично на Русия да си прекара тръбата през наша територия, какво ще стане,
ако живущите във Варна руснаци, придружени от някои родолюбиви българи,
организират масови вандалски протести. И се стигне до сблъсъци между тях и
полицията. Или между тях и противници на руската тръба.
Ще се появят Малки зелени човечета, които мирно да защитят руското малцинство в
гадната европейска България, ето какво ще стане.
Почвата за подобни действия се подготвя отдавна с откровеното и дейно участие
на хора от руската пета колона тук, включително чрез силното им присъствие в
сегашния парламент и участието им в сегашното правителство.
Но ето ви още един пример. Онзи ден вездесъщият геополитик Валентин Вацев компетентно обясни по телевизора, че целият поздравителен адрес на Обама до Бойко Борисов всъщност казва едно единствено нещо – ще бъдеш премиер, но внимавай с „Южен поток”.
Зарадвах се на това, защото то би било важно послание, което евентуално да задържи нещата в правия път. Но все пак реших да погледна небето, за да видя слънчево ли е времето или вали. Тоест, взех, та прочетох самия текст на Обама. И що да видя – в него не само няма нито дума пряко за „Южен поток”, но този път изобщо не се споменава дори необходимостта България най-после да постигне своята енергийна независимост, както обикновено ни съветват американските политици по всякакви поводи. Няма. Няма и намек. Няма и намек за намек. Да не говорим за очевидно размахан пръст.
Аз ли съм чел друг текст или другарят Вацев?
Все пак трябва да е той, защото аз съм сигурен, че днес още нищо не съм пил. Но в плоската си манипулация Вацев разчита точно на нашето обществено и лично лековерието. Той добре знае, че масата хора в България ще предпочетат да му повярват и че твърде малко от тях ще си направят труд да прочетат някакво си скучно официално писмо. И умело да го изтълкуват в правилния геополитически контекст, както само другарят Вацев умее.
Знаете ли какво ме утешава обаче във всички руско-българска врътки около „Южен поток” и другите подобни глезотии.
Според резултата от едно изследване за мъжките размери, което излезе онзи ден, еректиралият среден български пенис е дълъг 14.09 сантиметра, докато съответният руски е само 13.21.
И защо руснаците всъщност искат да си мерим п…те.
Ами, ето, те вече са измерени и се знае кой е победителят – с почти сантиметър.