Денят 16 юли 2018 година, когато в Хелзинки американският президент Доналд Тръмп, чрез участие в една оперетна среща, легитимира пред света извършените престъпления и във вътрешен, и в международен план, на Владимир Путин и неговата шайка, може би ще остане в историята на модерния демократичен свят като Ден на Големия Позор.
Освен ако не остане като
Ден на Голямата Простотия
Аналогията с Мюнхен 1938, когато британецът Чембърлейн и французинът Даладие в името на мира отвързаха ръцете на Хитлер, сама се натрапва. Още повече се натрапва обаче тази с Пакта за ненападение Молотов – Рибентроп от 1939 и тайният протокол, който даде пряк старт на ужасната катастрофа, наречена Втора световна война.
Какво ни е приготвил сега чичко Путин – нормално би било да се запитат нормалните хора.
Да, не се заблуждавайте, тази работа с брилянтно преминалата среща Путин – Тръмп, както я оценяват в Русия, а и нашите тръмписти, няма да ни се размине. Прекалено много се зарадваха както самият Путин, така и неговият пророк Сергей Лавров. А това е, защото не краят на световното по футбол, както смятаха някои, а именно политическият мач в Хелзинки развързва ръцете на кремълския император-самодържец за нови подвизи.
Какви ще бъдат те, ще видим съвсем скоро - ако не до няколко дни, то до няколко седмици. Защото, нали се сещате, подобна знакова победа на руската дипломация не може да не бъде затвърдена с някоя още по-знакова победа на руското оръжие. Иначе би било жалко за похарчения мисловен барут.
Някои казват – не може да се правят аналогии на ситуацията сега с тази в края на 30-те години на миналия век, Путин не е Хитлер, а и светът е различен.
Айде, бе! Путин си е точно Хитлер, макар в условията на различен свят. Инстинктите му са същите, наглостта му е същата, безумието му е същото; кремълската пропагандна машина владее руската тълпа дори по-добре, отколкото онази на Хитлер владееше немската; руснаците се чувстват сами срещу света, защото смятат, че са притиснати със санкции от него, точно както германците навремето се чувстваха сами и притиснати от Версайския договор.
Приликите са много, разликите - малко.
Да, на срещата в Хелзинки между Путин и Тръмп няма подписано споразумение, но това добре ли е или зле - след като никой не знае какво в действителност са се договорили тия двамата синковци.
На всичкото отгоре, Путин отдавна е доказал, че споразумение изобщо не му трябва, за да направи или да не направи нещо гадно. На него не му пука за каквито и да било хартийки, освен ако не са изцяло в негова полза. Но дори когато хартийките са изцяло в негова изгода, пак не му пука и ги нарушава, щом реши, че ползата му е друга.
Искате доказателства ли? Ами знаете ги – просто си ги припомнете. Договорът от 1994, Будапеща, според който Украйна предава ядрените си оръжия на Русия, в замяна на което Русия, заедно със САЩ и Великобритания, става официален гарант за украинския суверенитет и териториална цялост. Е, наистина, цели 20 години руснаците удържаха хищническите си щения, преди да окупират Крим и Донбас – направо живи да ги оплачеш за душевните мъки, преживени през това време…..
А какво да кажем за споразумения за химическите оръжия, по които Русия е страна. Газови атаки в Сирия, газови атаки в Лондон – и
Кремъл все невинен,
дълбоко учуден, с поглед, който пита „кой ми сра в гащите”. Но, въпреки тази вечна невинност, пак се намира някой да атакува някъде по света с газ, за да може хем да свърши добра работа в руска полза, хем после да я обвини лъжливо пред международната общност - а когато се докаже, че нищо такова не може да се докаже, Русия да излезе чиста…..
Впрочем, знаете ли, че още през 20-те години на миналия век Германия построява в Русия торови заводи, които произвеждат тонове химическо оръжие. Да, през 1923-та болшевиките молят Берлин за пари, с които да купят оръжия. Срещу това се наемат да построят заводи за производство и полигони за изпитание на забранени от Версайския договор оръжия на своя територия, включително химически. Договорът е подписан в Москва, а в инструкция към него Лео Троцки и Михаил Калинин отбелязват, че произведеното химическо оръжие ще се доставя по равно на руската и немската армия. Заводът, който произвежда хлорин и фосген, е построен край Самара, а за ръководител на проекта Фриц Хабер, водещият немски специалист в тази материя, препоръчва Дитрих Столценберг и той наистина оглавява програмата.
Та такива ми ти работи с химията на договорите и руската химическа невинност.
Но същото е и с договорите за неразпространение на ядреното оръжие. Поради факта, че, особено напоследък, руснаците твърде стриктно ги спазват, руските съюзници Северна Корея и Иран се изтрепаха да проявяват мъжество и сами да напредват в тази иначе непосилна за тях технология.
Отвъд това имаме и международните договори за въздухоплаването, поради спазването на които падат отстреляни от руснаците самолети, барабар с пътниците в тях; имаме безброй споразумения за борба с тероризма, но Русия пряко или косвено се оказва свързана с почти всеки значим терорист и терористично движение по света…..
Изобщо – договори за нарушаване да искаш.
Освен това отдавна е ясно, че Путин възприема като подкрепа за себе си и агресивната си политика всяка чужда стъпка или действие, които не го заклеймяват пряко за престъпленията му. Точно затова той и Лавров са толкова радостни след срещата в Хелзинки. Дори самото нейно провеждане беше вече победа за тях, а какво остава за начина, по който Тръмп публично повярва на Путин за ненамесата на Русия в американските избори и нападна собствените си хора, като ги обвини в „лов на вещици”.
В интерес на истината, колкото и да ми е неприятно да го кажа, на тази среща Тръмп се показа или като голям глупак, или наистина като вербуван от КГБ руски агент, който се среща с водещия си офицер, както писа малко по-рано Джонатан Чейт в „Ню Йорк магазин”. В първото не вярвам, във второто не ми се ще да вярвам – но трета опция не виждам.
Няма как твоето разузнаване да ти казва, че има руска намеса в изборите, а ти да твърдиш, че вярваш повече на Путин, който бил „изключително силен и мощен” в отричането. Ами той Путин „силно и мощно” отрича и анекса на Крим, твърди, че това е резултат на референдум, обаче кой в съвременния свят му вярва. Освен Тръмп, де.
А какво да кажем за предложението на Путин, определено от Тръмп като „невероятно” – специалният прокурор Робърт Милър да изпрати на руснаците заявка за разпит на хората, които подозира за намеса във вътрешните работи на САЩ, а самите руснаци ще ги разпитат и ще дадат своя отговор.
Луда работа – Тръмп се захласва по това идиотско предложение, сякаш не знае какво отговориха руснаците на такава заявка за разпит, изпратена от Великобритания след убийството на Литвиненко.
Ама може и наистина да не знае, човекът - като го гледам колко е сериозен в доверието си към кремълския император, имам чувството, че току ще се сгъне и коленичи пред него с благоговение. А насаме може и наистина да се е сгънал, кой да ти каже.....
В края на краищата, какво прави самият Тръмп като личност мен не ме интересува, интересува ме обаче фактът, че като президент на САЩ той е своеобразен лидер на свободния свят, а не се държи като такъв. И то изначално.
Вместо да отвърне ясно на желанието за среща, че такава не може да има, докато Кремъл продължава да нарушава международното законодателство, заради които е обект на международни санкции, Тръмп отива недобре подготвен на напълно безсмислена от американска гледна точка среща, с която само придава на Русия повече тежест, отколкото тя реално има.
Вместо да се вслуша в думите на умния сенатор Джон Маккйен, който посъветва Тръмп от позицията на силата да обясни на Путин, че Русия ще плати висока цена за продължаващата агресия срещу САЩ и световните демокрации, Тръмп подви опашка и практически прехвърли вината за лошите отношения с Русия на нас, гражданите на свободния свят, които се страхуваме от Русия и искаме тя да бъде озаптена.
Вместо срещата поне да завърши с документ, в който Русия се задължава например да изведе незаконните си войски от Приднестровието, Украйна, Грузия и другаде, както поиска НАТО само няколко дни по-рано,
Тръмп се лигави на Путин и го потупва приятелски,
докато ругае своите собствени разузнавачи. Вместо…..
Но какво ли разбирам аз от международна политика – вероятно ако разбирах, щях да съм богат като Тръмп, а не беден като себе си. Виж, Путин явно разбира, щом е по-богат дори от самия Тръмп – видно от унизителното императорско снизхождение, което руският самодържец проявява към президента на United States of America.
След този 16 юли в Хелзинки, вече е ясно, че Свободният свят се намира наистина в тежка криза. И тябва да чакаме атаки, които да го подкопаят още.