Румен Радев направи отчет на двегодишното си президентско управление. Или да кажем - присъствие във властта, както би било по-точно, а и по-честно, да се опише цялата ситуация с неговата позиция на „Дондуков” 2.
Въпреки някои сериозни външно-видови отклонения от визията на средния български интелектуалец, които носи, този тип все пак натрапчиво ми прилича на творец на свободна практика, който става сутрин, отива в ателието или сяда зад компютъра и почва да се чуди – ми аз днес к`во ли да работя, та да изкарам някой лев?
Разликата е само в това, че за хората на свободна практика работата е сигурна, заплатата – не, докато при Радев заплатата е сигурна, работата – не.
Та, ето ни го и сега, граждани, нашият любим президент - имаше цели две години да се подготви за този свой отчет, да ни го представи по начин най-художествен и вдъхновявителен, но не би, човекът пак се изказа неподготвен.
И аз предлагам повече да не мъчим себе си, пък и него, с напразни очаквания да каже нещо свястно някой ден. Намирам вече за доказано, че този случай е аналогичен на оня с тежкия махмурлук – гъз се вдига, глава се не вдига.
Имам предвид, че май президентът ни още не е напълно изтрезнял от досадното си и фалшиво новогодишно послание, защото
повтаря провала си
Сегашното съчинение на Румен Радев започва с едно изумително, поне според мен, признание, отнесено пряко към втората година от неговия мандат. Както казва сам в началото: „Това беше година на илюзорна стабилност, нарастване на беззаконието и ерозия на демократичните завоевания”.
Добре, де, винаги съм знаел, че с този човек начело, държавата ни няма да цъфти, но никога не съм си представял чак до такава степен да затънем едва на втората година от мандата му. Дор другарят Първанов за 8 годин не успя до там дълбоко да ни набута в киреча…..
Ама някои казват - с тези думи президентът Радев всъщност визира не резултатите от собствената си дейност, а от дейността на правителството. Но тогава кому к..ра търси тази апокалиптична картина в началото на неговия личен президентски отчет. И то просто така, хвърлена в пространството, без обяснения кой, какво, защо.
От което възниква маловажният може би, но резонен въпрос - дали онзи, който пише речите на Радев, е чел поне „Риторика” на Аристотел, тоест, дали получава заслужено възнаграждението си или му се радва всеки месец напълно незаслужено.
По-нататък в текста Радев изпада в описание на трескавата си международна дейност, при която, твърди, той отстоява „българските позиции по европейския и световен дневен ред”.
Във връзка с това, първо да попитам, как така отстоява общите български позиции, което означава - позициите на правителството, одобрени от Парламента, след като в текста заявява: „Не виждам база за партньорство при сегашния курс на управление”. И не казва това за първи път, а постоянно задълбочава конфронтацията с правителството.
Така че по тази точка аз лично бих очаквал президентът по-скоро да каже с кои български външно-политически позиции е съгласен и с кои – не, а чак след това да твърди, че ги защитава целокупно. Щото иначе можем да го хванем в лъжа.
Например със сигурност не е българска многократно изразяваната от него самия позиция, че Крим си е руски и по въпроса няма какво повече да се направи. Нито тази, че Европа трябва да спре със санкциите срещу Кремъл, защото така вреди на себе си.
И второ да напомня - най-голямото постижение на сегашния президент във външната политика е, че партньорите ни от ЕС и НАТО още не са го изцяло задраскали от списъка си с телефони, какъвто беше случаят с Първанов. А иначе сред цялата негова външно-политическа активност през миналата година, се открояват три срещи.
Първата е в Москва с президента Путин, от която, както се знае, няма и няма как да произлезе каквото и да било добро за България. На всичкото отгоре, руският президент се държа студено с нашия – предполагам, с цел да не го злепоставя допълнително, след като Радев отдавна има име на
кремълска пионка, сложена на българския връх
Така че Путин избегна братските целувки и използва срещата с него всъщност само като повод да анонсира предстоящото посещение в Москва на премиера Борисов.
Другата международна акция на Румен Радев, която се помни, е онази в Полша, когато той подкани полските си домакини, заедно с България и други страни, да се борят за отмяна на европейските санкции срещу Русия. Насред Варшава, моля ви се…..
И третата му, ако не значима, то поне знакова, международна среща бе с македонския президент Георге Иванов. Човекът на Москва в Скопие, вбесен от гръко-македонския Преспански договор, отърча до София за помощ и я намери при смятаният за човек на Москва в София Румен Радев. Той не само прие Иванов с отворени обятия, но и му обеща подкрепа - та после премиерът Борисов и министър Захариева трябваше да се изсулват от цялата работа като имаго от какавида.
Отбраната е другата посока на активност, върху която Румен Радев се произнесе в отчета си и наблегна на самолетната страна на темата. „За разлика от политиците лобисти, аз не говоря за изтребители. Никога като президент не съм казал кой изтребител е по-добър и кой изтребител трябва да купим. Но винаги съм настоявал за обективна прозрачна, равнопоставена състезателна процедура” – твърди Радев.
Очевидно си вярва. Което значи, че или е добър актьор, или твърде много забравя. Първото няма как да е заради липсата у него на какъвто и да било талант, а второто не е особено препоръчително качество за кой да е държавен глава.
В случая няма да го опровергавам с негови собствени думи от по-рано, Десислава Атанасова достатъчно добре го направи. Аз ще напомня само, че именно служебното правителство, назначено от Румен Радев да се занимава уж с подготовка на изборите, се хвана да решава въпроси далеч извън своите компетентности и на бърза ръка взе решение България да закупи самолети „Грипен”.
Възможно е президентът наистина никога никъде официално да не е казал и думица за това кой изтребител да предпочетем - не го вярвам, но теоретично е възможно.
Когато обаче той настоява за обективност, прозрачност и прочие морални достойнства, добре е да се сети и да признае, че решението за F-16 сега не просто бе взето от кабинета, а мина и през Парламента. Докато президентският служебен кабинет тогава се канеше да свърши работата с „Грипен”-ите в момент, когато Парламент изобщо нямаше. То затова се и бързаше толкова, де, не за друго.
Доста други важни теми засегна в отчета си президентът Радев, но ще откроя две. Едната е вече омръзналия на всички въпрос - дали ще подкрепи онзи хипотетичен нов политически проект, който от сума време си стои все така хипотетичен.
И тук Радев отговори еднозначно - би подкрепил. Вече така му е писнало от сегашното управление, че с него самия начело трябва да се смени системата изцяло, а това няма как да стане със старите к..ви, пардон, политически проекти.
Е, прав е, няма как да стане със старите. Но и с нови няма как да стане. Щото нов проект, първо – няма от къде да се вземе, и второ – не е Румен Радев човекът, който може да го измисли и въздигне, дори след голямо мислене и търсене.
Доказателство за това е появилата се веднага информация, че идеята на Радев се свързва най-вече с хора от бившето НДСВ – царските блюдолизци, да напомня за който не помни. Дори се завъртя в оборот и името на Соломон Паси като основна фигура в проекта, което не е изненадващо, но е в пълно противоречие с оптималния начин за
реорганизиране на стар бардак
Тази тема обаче, поне за мен, вече не е толкова интересна, колкото заявката на Радев, че ще ни спаси чрез някакъв „Съвет за стратегическо развитие на България с участието на интелектуалци и високо квалифицирани специалисти”, който „трябва да разработи и приложи алтернативи на институционалния блокаж, но икономическия и идеен застой, в който се намира страната”.
Подобен Съвет е само на крачка от идеята за „правителство в сянка”. Радев един ден ще стигне до нея, защото ще види, че няма откъде да изкопае споменатите „интелектуалци и високо квалифицирани специалисти”, които да свършат работата в един обикновен Съвет, където ще се похарчат, без да цуцнат от властта. Няма такива хора, бе, веднъж че те по принцип са кът по нашите земи, и втори път – онези, които още са тук, не искат да се цапат с гадости, дори срещу заплащане.
Да не говорим, че дори да се изкопаят отнякъде тези хора, те трябва да се структурират по теми и направления на работа - не може гениалните идеи да им идват от въздуха и да се предлагат урбулешката, като в начинаеща група на „Анонимни алкохолици”.
Другият огромен проблем обаче е, че ако в този Съвет все пак попадне читав човек и предложи нещо реално за справяне с кризата, самият Радев ще го отреже. Защото е сигурно, че добрите за страната базисни идеи не са в радевия списък с добри идеи. Например – максимално откъсване на България от руското влияние. Или - ремонт из корен на МВР, специални служби, съд, прокуратура. Истината за комунистическото минало на България и ефективни мерки за поправяне на щетите от бандитския преход. Огромни съкращения и тотален ремонт на администрацията. Децентрализация на властта. Все базисни неща, на чиято основа вече може да се мисли за създаване на работеща здравна, образователна и пенсионна система и прочие.
Но, кажете ми, граждани, кое от тези предложения според вас би приел президентът и би се хвърлил да го реализира. Правилно – нито едно. Което само значи, че не повече реформи към по-добро, а само повече власт и мътене на водата ще търси Румен Радев чрез идеята си за Съвет на гениите, които ще спасят България.
Ще я спасят, ама друг път!