Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Театралната пиеса „Румен Радев на посещение в Русия” бе представена на европейската българска сцена тези дни.
Защо? – би попитал хлевоустият Бърнард Шоу в ролята си на театрален критик.
Защо, де? – настоявам и аз в ролята си на обикновен политически зрител.
За какво си говориха двамата с Путин, след като за нищичко не се разбраха? А по логика би трябвало да се разберат съвсем прекрасно – като офицер с офицера, като комунист с комуниста, като антиевропеец с антиевропееца, като антинатовец с антинатовеца,
като руски император с обикновен български русофил….
Е, нашият човек почака малко за срещата в Сочи, но умерено, де, 40 минути, не е като Станишев, дето чака с дни да бъде приет преди време – така че не може заради това да се е нацупил, да си е запушил ушите и да не е обелил повече дума пред Путин.
Нито пък мога да си представя, че учтив и изискан човек като Владимир Владимирович е казал на Радев: ти сега ще мълчиш, ще слушаш само какво аз ти говоря и ще кимаш разбиращо - пък нашият да не го е разбрал заради семплия си пилотски руски. Но не, това не е в характера и манталитета на руския президент, особено когато се среща със свой истински брат от православна България, дошъл да го помоли коленопреклонно за няколко простички неща.
Първо, да не се сърдят Путин и братският руски народ, че България няма да си купи пак руски МИГ-ове, за да се защитава от Русия.
Оказва се…..вече 14 години непрекъснато се оказва…..че заради козните на Запада и безсрамното предателство на предишни български управници, ние сме член на НАТО. Лоша работа, братя, но трябва да ни извините – в клещи сме, не можем да се измъкнем от гадните натовски стандарти.
Да-а-а, руските братя отдавна би трябвало да са наясно с този факт. Но ние сме длъжни всеки път да им се извиняваме, защото те са толкова добре предпазени от своята дебела пропагандна завеса, че още не знаят. Или защото са толкова тъпи, че още не могат да повярват на ушите си.
Втората молба на Радев, е за газ. За нова руска тръба през Черно море. За един велик бъдещ газопровод, наречен „Български поток”, който ще удави в синьо гориво не само България, но дори Балканите, а и самата Европа.
Забележете колко трогателно-патриотично е замислено това име – направо прогаря от радост душичката на всеки от онези български патриоти, дето започват да се кълчат, да се бият в гърдите и радостно да си показват срамотиите, щом чуят свещените думи - Русия, Путин, братска любов, самогон и блядки.
Така или иначе, логиката е следната: „Южен поток” изгасна безславно. „Северен поток 2” има проблеми. „Турски поток” също има проблеми. Поне един истински „Български поток” да им сътворим на руснаците, та да тръгне всичко гладко, като
по кремълски учебник за придобиване и поддържане на геополитическо влияние
Защо българският президент се е загрижил толкова за руското геополитическо влияние, убийте ме, не мога да ви отговоря смислено. Питайте или него самия или някоя служба, на която българският данъкоплатец плаща, за да има отношение към темата. И тя пак няма.
Но очевидно Румен Радев е наистина сериозно загрижен, след като предлага да ни бъде построен пак руски газопровод, за да се задълбочи още повече тежкият проблем, който България и без това има с диверсификацията на енергийните доставки. И за да помогнем на Русия най-после да заобиколи тая пуста Украйна, дето ѝ е застанала на пътя като кокал на гърлото, зинало към Европа.
Предполагам дори, че именно газопроводът е бил основната идея, с която Радев и екипът му са тръгнали за Москва. Целта е да се спечели предимство, като бъдат изненадани всички. Така и стана.
Както видяхме, руските домакини бяха толкова изненадани от идеята на Румен Радев, че и Медведев, и Путин, а дори и прочутите със своята независима инфомираност руски медии не знаеха какво точно да отговорят, освен да ехидничат по този повод срещу България.
Българският народ обаче също беше силно изненадан. Преди да тръгне за Москва, неговият любим президент Румен Радев и думица не обели за желанието си да се строи някакъв си „Български поток”. Нито, доколкото знам, е съгласувана идеята с премиер, правителство и Парламент, което значи, че и те са изненадани.
Да не говорим за изненадата, която настояването за нов газопровод е предизвикало сред европейските и американските ни партньори. Сигурен съм, че те са наясно с упорития характер на българина по принцип, но май досега се заблуждаваха, че магарешкото ни поведение се проявява само, когато става дума за наш личен или за общия български национален интерес.
Отнюд. Сега вече би трябвало да си дадат сметка, че българските русофили много повече са способни да се инатят и да преследват руския интерес, отколкото българския.
Третата тема, по която нищо не свърши Румен Радев в Русия, бе да покани Владимир Путин на посещение в България още преди края на тази година. Тази покана е нещо просто, ясно и елементарно. Правено е неведнъж през човек досега, сега се направи и лично.
В дипломацията обикновено такива ходове са предварително съгласувани, включително и отговорът, който ще се получи. Това е, за да се отчете още един положителен резултат от визитата. А ако няма да има положителен отговор, покана изобщо не се отправя.
Обаче ядец! Калесваме го с най-голяма тържественост, а Путин и този път нищо не каза. Не обеща. Не рачи да почете българския си колега, да го изчетка с една дори миниатюрна софийска визита и така да покаже на българската русофилска общност
кой е основният кремълски човек,
какъвто беше случаят с Първанов.
Ами ако се окаже, че сега, при предстоящото на 30 май пожарно посещение в Москва, премиерът Борисов вземе, та отправи същата покана и Путин я приеме от него, след като не я прие от Радев? Голям резил ще бъде и голямо разместване на русофилските пластове тук ще падне, гарантирам ви, граждани.
Нинова вече загуби доверието на Решетников, а значи и на Путин, Сидеров, както винаги, служи само за политически хлопатар, с който се вдига шум при необходимост, Румен Петков е малък вятър през голяма уста, а от Ахмед Доган е останала само сянката на минало величие. Тогава КОЙ? Или Кой? А може би дори някакъв най-обикновен и все още никому неизвестен „кой”?
Това е въпросът. Важното в случая обаче са не страстите български, а намеренията московски, с други думи – въпросът е на кой кон ще заложи Москва, а не кой от наличните коне иска да ѝ служи по-вярно. Те всичките искат…..
Ако аз бях български президент, щеше да ме е срам да се прибера в България след такава
некадърно проведена визита с нулев успех,
което обаче влече след себе си ред отрицателни ефекти.
За пореден път станахме за смях в самата Русия с таланта си да се държим като крепостни, без да сме крепостни.
С лакейското поведение на президента си докарахме нова порция недоверие сред нашите европейски и американски партньори. Начинът, по който Румен Радев премълча или дори неглижира европейската и атлантическата политика на санкции и изобщо интересите на свободния свят, не може да не остане незабелязан. И не може да остане ненаказан.
Най-вероятната реакция е Радев да бъде все повече изолиран от посещения и контакти в демократичния свят, ситуация, до болка позната ни от последните години на Георги Първанов. Проблемът е, че това, което е добро като мярка спрямо Радев лично, не е добро за България.
Най-отрицателният ефект от безславното президентско посещение в Русия обаче ще усетят всички българи в душите и разума си.
В случая Румен Радев ни даде сериозна възможност да осъзнаем като народ, че с избора му за президент отново сгрешихме. Или че пак ни излъгаха, което е едно и също. Обаче в такава ситуация нормалните хора си дават сметка, че да грешиш 30 години подред не е нормално. И че това няма как да е плод на случайност, а единствено на чиста глупост.
Е, на глупавата публика ѝ разиграват глупави пиеси, нали, мистър Шоу?