Познавам един човек, който, ако живеехме в нормална държава, граждани, отдавна щеше да е или в затвора, или в психиатрията. Макар че затворът е по-реалистичният вариант - доколкото той изобщо не е луд, а съзнателно и целенасочено играе ролята на луд.
Като актьор е слаб и на 4-ти километър трудно би заблудил докторите. Но целта му не е да заблуди тях, а идиотите, избуяли в китка по много на всеки километър из милата ни родина. Нали помните Ботев:
„Свестните у нас считат за луди!”
Е, сегашното българско общество явно се е засрамило от думите на мъртвия си поет и с ентусиазъм прави обратното – лудите счита за свестни. И, разбираемо – като намират такава добра почва тук, „новите свестни” се роят в геометрична прогресия, включително сред „водещите” ни политици и всички останали Джаберуокита.
Не знам дали след казаното има нужда от примери, но да ви дам един за всеки случай. Той се казва Волен Сидеров и онзи ден окончателно изби рибата, не, по-скоро – зъбите, на българското обществено мнение, като вдруг и неочаквано се застъпи за силно сближаване на България с Турция.
Точно Сидеров, човекът, който през всичките си политически години досега клеймеше Турция и громеше великотурската имперска политика, плюс частно-българо-турската такава на ДПС; човекът, който и посред нощ да го събудиш, бе готов веднага да ти докара от девет дерета вода, за да докаже, че Анкара емен емен е готова с парашутен десант да си вземе Кърджали и само той, Сидеров, крепи нещата, застанал на амбразурата с изпъчени пилешки гърди и храбри думи на уста; човекът, който мразеше тирана така, както и турчин не го е мразил и пращаше шпицкомандите си да нападат молещите се мюсюлмани пред джамията в София…..та същият този…..
Направо не мога да повярвам, граждани. Какво политическо перде трябва да си, та след всичко това изведнъж да обърнеш пушката и да започнеш да викаш и стреляш по онези, които говорят и правят всичко това, което ти си говорил и правил до вчера.
На този човек явно изобщо не му пука за честна дума, за политически морал, принципи, патриотизъм и разни други обществени и частни заблуди.
Е, да, трябва да му се признае на товарищ Волен, че все пак обърна политическата резба в полза на Турция не веднага. Първо изчака известно време да види дали братската дружба между Путин и Ердоган наистина ще се задълбочи до границите на истинската мъжка любов и чак след това, като един истински руски патриот, който се представя за настоящий български патриот, предприе словесна офанзива, като заяви: „Знам, че много хора ще подскочат сега от моите думи, но трябва да се гледа геополитически. Турция започва да играе самостоятелна игра, тя заговори за излизане от НАТО, купува руски установки. Тя е непослушният член на НАТО, който казва – ние си гледаме своя интерес. България все още не смее да го каже”.
Подскочиха, подскочиха много хора, ама не заради величието на тези думи, а защото май никой не можеше да си представи, че като политик Сидеров е способен да падне още по-ниско и да се поставя в още по-жалка ситуация от онези, в които вече сме го виждали.
Така че да разясним същността на някои важни елементи от изказването му - и започваме в обратен ред, за да си дойдат нещата на място.
Първо, България вече 15 години точно това казва – ние си гледаме своя интерес, а той е
да бъдем в НАТО
Това е истинският български интерес, съзнателно или инстинктивно, хората тук го знаят, затова на избори българските руски патриоти получават шамари, ако не и ритници.
А руските шушумиги пък точно това - че гледаме българския си интерес, не руския - много ги боли. Затова те настояват да излезем от Алианса, да излезем даже от ЕС - и да се впуснем в странни евразийски приключения, гушнати с феодалните, комунистически и посткомунистически диктатури от Русия, Беларус, Туркменистан, Узбекистан и някои други червенотиквеничковчета, които останаха плътно в руската сфера.
Е, да не забравяме гушкането, което ни предстои тогава и с други отдавна катастрофирали световни приятели на госпожа Евразия Московска – Куба, Венецуела, Северна Корея, Иран и Сирия. Страхотна кохорта съюзници, няма що - отбор престъпни режими, които държат народите си гладни и по голи задници, но обединени от две неща - непомерни апетити да ядат от чуждото и непомерно желание да бъдат обичани, щото са най-готините и великите на света.
Второто необходимо уточнение по отношение изявлението на Волен Сидеров е, че да се купуват руски установки от страна на Турция, една от водещите държави в НАТО, не е форма на героизъм, а форма на простотия, при това временна. Тя ще продължи да властва още малко – докато от власт падне Путин и Русия встъпи в типичния си период на полуразпад, или докато от власт падне Ердоган и Турция се върне към нормалната си политика на нормална демократична държава, силно свързана със Запада и все по-отчетливо ориентирана към западните ценности.
Трето, може би не толкова важен, но също интересен ми се струва въпросът каква част от джаджите в тези установки, които Турция сега купува, са наистина руска направа и каква част – западна. Щото да не се окаже, че работата е като с прочутите руски „Катюши” от ВСВ, които и досега щяха да си останат обикновени метални тръби за скрап, ако не бяха качени на камиони „Студебейкър”, подарък на Сталин от американските му съюзници.
Четвърто, призивът да сме „непослушни” в НАТО си е руска опорна точка, не само измислена в Кремъл, но и отдавна лансирана от руската пропаганда, сега Сидеров само претопля манджата и я ползва в нов контекст – може пък този път да проработи.
А иначе да си „непослушен член на НАТО” или на каквото и да било, само по себе си не е някакво достойно поведение, това е поведение, което обикновено вреди както на околните, така и на теб самия. Точно както става, впрочем, с непослушните ученици в училище - те просто си остават прости завинаги. Не, че от това им пука, де, защото в България простите пък най-често стават политици или обикновени милионери, но това е друга тема.
И пето - ако някой в Турция говори за излизане от НАТО, това е въпрос на /гео/ политически игри от онзи вид, който Сидеров не разбира, нищо, че призовава да ги играем. А не разбира, защото, когато си пионка в подобна игра, няма как да видиш общата картина и да разсъждаваш трезво за нея.
Така или иначе обаче, идеята на Сидеров и кукловодите му в случая не е да се постигне някакъв конкретен ефект с подобно изявление, а просто
да се трови и трови постоянно атмосферата на българския политически и обществен живот
За целта прекрасна работа вършат странните завои, необичайните сюжетни обрати, поддържането на съспенса, а в тази посока – какво по-драматично от една „внезапно” идея за по-близко конущисване на България с Турция. В същата отровна посока е ориентиран и дебатът, за който Волен Сидеров настоя почти веднага след това - за или против абортите.
Нали се сещате – изконните русофили са против абортите, значи те са откъм страната на добрите, загрижени са за демографското бъдеще на нацията, а вероятно и за нейната расова чистота. Оттам нататък – всички останали, които смятат, че всеки човек има право на собствено решение по темата и може да обсъжда въпроса единствено с лекаря си, са врагове на нацията и трябва да бъдат смачкани.
Класика в жанра – предлагат ти да застанеш зад фалшива, но привидно „добра” и „правилна” кауза, а ако не – внушават ти страх, задето не го правиш.
Разбира се, темата за абортите няма нищо общо с реалния дневен ред на българското общество в момента. Но и тя е достатъчно драматична, също както темата за Турция, може да привлече общественото внимание, покрай нея може да се вдигне толкова шум, че да се отклоним от темата за руската намеса в България и на Балканите например. И да не забележим все по-агресивната роля в тази игра на подкокоросваната от Русия Сърбия.
Можем също да не обърнем внимание на процесите в ЕС и дори да не разберем, че в момента се избира следващият председател на Европейската комисия, човекът, който е нещо като премиер на Европа.
Естествено, покрай всичко това могат да се закачат на руската въдица и още някои от онези луди, дето тук упорито си ги считаме за свестни и ни в затвор ги вкарваме, ни в психиатрия.