Предлагам да започнем с един словесен тест, чиято цел е да познаем за кой политик се отнасят следните думи: „Това е човек, участвал във фашисткия преврат в Украйна, по време на който бяха убивани и горени живи хора. Това бе сторено от онези, които именно този човек поддържаше. Поради тази причина аз мога да го нарека фашист. Такава персона трябва да бъде изгонена от страната ни и да не бъде допускана отново. Сегашните управляващи не могат да действат по този начин поради факта, че нямат нужния кураж.”
Не, бе, не са за Волен Сидеров тез горещи слова, макар толкова много да му подхождат, че чак ме е яд, дето не са за него.
Обратно, това са думи на самия Волен Сидеров, с които той се опитва картинно да опише Ханс ван Баален, президент на АЛДЕ /Алианс на либералите и демократите в Европа/, формация, наричана още „либерален интернационал”.
Ето къде е границата, граждани, която в никакъв случай не бива да допускаме да бъде прекрачена!
Говоря за онази неописана, но добре известна на всички граница, при която тъмните, антидемократични сили съзнателно и целенасочено започват да използват принципите на демокрацията за разрушаване на същата тази демокрация.
Напомнящият на руски национал-социалист Волен вопие срещу либералния европейски фашизъм и
руши силата на българското и европейското демократично право,
като го призовава на своя страна. Жив да не бях, както се казва…..
Ето, тази граница всъщност трябва наистина строго да пазим ние с вас като гражданско общество и да не даваме пиле да прехвръкне през нея. За целта трябва психологически обаче да се справим първо със самите себе си, със съществуването на собствените си слабости под формата на…..да ги наречем „демократични предразсъдъци”, с готовността си да уважаваме правото на другия докрай - дори когато въпросното „докрай” бележи края на самите нас и на нашето толерантно общество.
Не, това не е призив да минем откъм тъмната страна!
Просто държа да напомня обаче, че чак такова право не съществува нито в българското, нито в международното законодателство, нито в политиката, нито в природата. Че чак такава толерантност няма и не би трябвало да има в никое общество, защото тогава нейното име би било „глупост”. Още - че ако не вземем мерки навреме, когато вече се усетим и вземем мерки, ще бъде късно. И за да възстановим баланса тогава, ще трябва да минем през доста повече „кръв, пот и сълзи”, отколкото ако защитим границата сега, навреме.
Какво е необходимо за целта ли? В конкретния случай – необходимо е въпросният Волен, както и редица други като него, най-после да бъдат поставени на подходящото за тях място. Но да напомня на онези от вас, които не се сещат, граждани – мястото им не е в Парламента, нито в правителството, нито в президентството…..Да напомня също на онези институции, които по принцип би трябвало да имат отношение по въпроса, но засега нямат – мястото им не е в Парламента, нито в правителството, нито в президентството…..
Чета онзи ден, че президентът Радев май бил изпратил приветствено писмо до някакви болни мозъци, събрали се да честват 75-годишнината от създаването на тъй наречената НОВА /Народоосвободителна въстаническа армия/. За който не знае, така гръмко – армия, комунистите наричат организираното от тях през 1943 г. централно командване на просталинските терористични банди, които тормозят България, преди после, с помощта на самите сталински пълчища, да я грабнат задълго в лапите си и да я оглозгат до кокал.
Та, доколкото се разбира, съществува някаква тайнственост и изкуствено поддържана неяснота по въпроса пратил ли е Радев поздравителен адрес до жалките останки от тези комунистически зомбита, които упорито продължават да
честват загробването на собствената си страна,
или не е пратил.
Какво да ви кажа, граждани – щом изобщо се задава такъв въпрос, значи отговорът е ясен! Още повече, че Румен Радев е намесен в него…..
Самият президент онзи ден стана повод за една от най-комичните прогнози не само на последната седмица, но може би и на последната политическа година. Кристиан Вигенин, който някога по грешка беше български външен министър, а сега поради друга грешка е евродепутат, заяви онзи ден, че при предстоящото си посещението в Москва, президентът Румен Радев ще придаде авторитет на България.
Радев – авторитет – България! Запомнете тази поредица от думи, знам, че е трудно, но пък е наистина смешно.
„Като личност и достойнство нямам съмнение, че Радев ще придаде авторитет на България в Москва. И като един генерал съм сигурен, че отношението към него ще е по-различно от това към предишния президент” – избръщолеви въпросният Вигенин по някакъв телевизор.
Да оставим настрани изящния му словесен слог, от който май излиза, че самият Вигенин има нещо, което няма - личност и достойнство, а не, както иска да ни внуши – че Румен Радев ги има. И също – че самият Вигенин е „един генерал”, а не Радев. Както знаем, в България начинът на изразяване обикновено се приема за формална дреболия, доколкото всички се изразяват погрешно и затова прекрасно се разбират един друг.
В случая обаче е важно друго – начинът, по който Кристиан Вигенин прави своето пропагандно внушение, като използва чистата си вяра като някакъв солиден аргумент.
Той например не казва откъде и кога според него Румен Радев се е сдобил с личност и достойнство, след като всичките му досегашни президентски изяви показват точно обратното, тяхната пълна липса. И дума не обелва Вигенин също по темата защо уж е евродепутат, пък си позволява да дискриминира хората. Така, де, как иначе до оценим твърдението му за по-висшата генералска същност на Радев, освен като внушение, че всички останали хора, които не сме генерали, сме по-нисши същества от генералите по принцип и Радев в частност.
Вигени-и-и-ин, Вигенин! В едно демократично общество не бива
частните мокри сънища за строги началници в бленуваната казарма
да се представят пред обществото като политически аргументи с международна тежест.
Но в случая всъщност думата ми е не толкова за Кристиан Вигенин, колкото за Румен Радев. И покрай него – за факта, руският му политически ментор, генералът от КГБ Леонид Решетников, беше на кратко, но съдържателно посещение в Русе, където присъства на някакво уж българско русофилско сборище.
Много ми е интересно в качеството му на какъв са го поканили организаторите – та нали Решетников е вече само един обикновен съветски, пардон, руски, пенсионер. При това, по време на службата си, е известен като човек, който забърква най-вече каши и скандали, свързани както с България, така и с Балканите изобщо – Радев, Нинова, превратът в Черна гора и ред други - а не с принос в развитието на нормални отношения.
Още повече, някаква реципрочност трябва да има – а досега, поне аз, никога не съм чувал някой обикновен български пенсионер да е поканен в Москва, за да развива отношенията между двата наши братски народа, като там, на място, дава указания как точно да стане това. Ма може аз просто да съм невежа по темата и такива български пенсионери да са ходили – ако не те да дават акъл, то поне на тях да им дават.
Ето как, граждани, отново се връщаме към въпроса, че демокрацията трябва да се защитава чрез думи и действия от думите и действията на разни антидемократични навлеци - и че не въпросните навлеци ще ни учат как да прилагаме демократичните средства, за да се защитим от тях. Иначе ни е спукана работата.
Тук дори изобщо няма да споменавам прочутата последна декларация на фамозното Национално движение „Русофили”, с която се иска България най-после да се намеси твърдо в европейските дела и да принуди Брюксел да свали гадните санкции срещу Кремъл. Щото явно
на Кремъл вече му писна от онази уж русофилска България,
на която плаща, за да е руски Троянски кон в ЕС, но която не изпълнява пълноценно ангажиментите си и яде руската народна пара бадева. С едната уста, докато с другата яде европейската народна пара, естествено.
Нито ще споменавам, че същият нереализиран мерак по сваляне на санкциите явно мъчи и трезвия човек Румен Петков, за когото трезвото мислене започва от сутринта. От вчера сутринта най-често – но без лигавщините да се спира за сън през нощта.
Не знам, бе, хора. Ако тия санкции бяха гащички на млади девойки, можех да разбера защо някой ще е чак толкова настървен да ги сваля. Ама те са само забрана за някои руски бандити, крадци и политически престъпници да влизат на европейска територия, защо е цялата дунанма?
В същото време няма дори да намекна и за друго - за смайващата гордост, с която европейският министър Ангелакова онзи ден информира българския Парламент, че над 400 000 руснаци са си купили второ жилище в България. Това не е повод за радост, а за
тревожна камбана
То означава целенасочена инвазия от руска страна, която ще бъде последвана първо от претенции и капризи като обслужване на руски в магазините и кметствата, а после – от евентуалното създаване на малка, половинмилионна, руска партия в България, способна да защити интересите си със или без подкрепата на българските русофили. Или на самата Червена армия, облечена като учтиво зелено човече.
Предупредени сте, граждани – защитавайте се! Европа и демокрацията не са на баницата мекото, а позиция и отговорност.