Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Една добра и една лоша новина за Европа чух напоследък.То пак зависи от гледната точка, де, защото със сигурност някои наши европейски сънародници ще получат апоплектичен удар, докато подскачат до тавана от яд заради онова, което наричам добра новина. А тя е, че САЩ са на път да наложат санкции на поне пет европейски компании, които работят с руския газов монополист и острие на руския енергиен империализъм -„Газпром”, при реализацията на прословутия газопровод „Северен поток 2”.
Да, вой и скърцане със зъби настава в някои европейски кръгове, които обичат да разглеждат интересите на Европа като свои лични и обратно. Дори най-вече обратното.
Сакралният въпрос е – как така американците ще ни казват какво да правим и какво да не правим, та ние сме независими европейци…..
Но това всъщност не е независимо мислене, а просто отглас от руска честушка, която слушаме всекидневно през последните поне десетина години с цел да се вбие клин в евро-атлантическото единство – ама защо велика Европа се оставя американците да ѝ диктуват какво да прави…..
Всъщност никой на никого нищо не диктува, това е типична руска представа за света, която Кремъл се опитва да пробута на всички останали. Иначе в отношенията Европа – САЩ нещата са – или поне би трябвало да бъдат - свързани изключително с взаимност и партньорство. Да, има нелесни въпроси за решаване, но те могат да бъдат решени и ние, демократичните страни, знаем как става –диалог, съобразяване с интересите на другия, почит към реалностите, уважение към общото минало и общото бъдеще.
Така че нека да напомня само няколко важни неща, свързани с темата за евентуалните американски санкции срещу европейски компании.
Първо, американците отдавна повтарят, че газопроводът „Северен поток 2” е
руски политически капан за Европа,
че ще донесе само нови зависимости и нови възможности Кремъл да се меси в европейската политика. В този смисъл, газопроводът е опасен за общата европейска и евро-атлантическа сигурност.
Второ, „Северен поток 2” е неприкрита част от плана на Москва да заобиколи Украйна като основен газов път за Европа. Да, наскоро Ангела Меркел посети Путин и „получи уверения”, че Русия никога няма да прекрати транзита на газ през Украйна.
Е-е-е-е-х, граждани, какво знаем ние с вас, разбрахте ли сега как се прави европейска висша политика с Кремъл – отиваш там, получаваш уверения, връщаш се в къщи и започваш да вярваш. На Путин. Дето тотално забрави, че Русия е един от гарантите за мира и териториалната цялост на Украйна. Сега обаче е дал честна дума. Честна пионерска, честна комсомолска или честна кагебистка е била думата обаче - само това не разбрахме от изявленията на мама Меркел…..
И трето – може да не ни харесва, но в момента американците наистина се опитват да въведат повече прагматизъм и по-точни баланси в отношенията както спрямо видимите си врагове, така и спрямо отколешните си партньори. Дали начинът, по който става всичко е най-добрият, се спори, но е прав президентът Тръмп да казва, че не може Америка да плаща за всичко и всички, че свободните хора и общества трябва да започнат да поемат своите отговорности.
Разбира се, подобни разумни приказки се посрещат на нож в онази Европа, която и без това е доста разгорещена от завихрящия се нов европейски цикъл на анти американски чувства. През 60-те левичарите използваха пацифизма като прикритие – те твърдяха, че са срещу войната във Виетнам, докато всъщност работеха
за победата на московския комунизъм по целия свят
Тогавашните млади левичари сега като възрастни до голяма степен управляват Европа, но този път прикриват анти американските си чувства с приказки за европейско единство и независимост. Приказки, които, както дори дете може да се досети, отново са от полза за Москва.
Целият този шумен и всъщност фалшив „европоцентризъм” върви все повече към една изчистена и твърде опасна формула – Европа да се централизира все повече и все по-бързо, за да може да води самостоятелна политика и да балансира в някаква тънка геополитическа игра между САЩ и Русия.
Това вече сме го чували, но то е пълно бълнуване. И не само защото САЩ и Русия не могат да бъдат поставяни на едно ниво и европейското отношение към тях не може да бъде еднакво. Едната страна е демокрация, другата не е, едната е агресор, другата не е, едната е богата и развита, другата е бедна и по-лошо от безполезна. Но да оставим всички други различия - не стигнаха ли две ужасяващи световни войни, за да си научим урока, че Европа без САЩ не може. Или като мине малко време и народите позабравят, силните на деня яхват интересите на деня и започват да замитат стратегическите визии под килима.
Много може да се говори за евро-атлантическото единство, но нека напомня нещо важно, което мнозина водещи европейски политици забравят или нарочно не искат да знаят. А то е, че моят личен цивилизационен избор, а, доколкото знам, и изборът на огромната част мои европейски сънародници от Полша, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Румъния, Чехия и другите източно-европейски страни, не е само Европа и просто Европа, а евро-атлантизма, идеята за това как Обединена Европа съществува в близко партньорство, в някаква форма на обществена и политическа симбиоза, ако щете, със САЩ.
За това искахме да падне комунизмът и да сме част от свободния свят – за да не сме принудени никога повече да се съобразяваме с имперските интереси на Москва, независимо кой управлява там. Достатъчно играхме по руската свирка като отделни нации, не искаме и като суверенни европейци. Това е пагубно.
Но какво ни се предлага в момента – и това е лошата новина, за която предупредих в началото. Онзи ден Ангела Меркел заяви, че подкрепя плана на Еманюел Макрон за създаване на „европейски отбранителни сили” или както популярно се нарича – обща европейска армия.
Виждате ли колко относителни са нещата – сега мнозина апологети на германо-френска Европа тръбят, че това всъщност не е лоша, а добра новина, доколкото показва единомислие на европейския връх по такава важна тема. Е, по този начин се подменя съдържанието на въпроса с неговата форма, но на кого в нашия фрагментарен и объркан свят му пука за подобни дреболии. Има единство – ОК!
Но ако ме питате единство за какво, ще ви обясня картинно – Меркел и Макрон имат съгласие Европа да нахлузи чифт нови обувки върху старите, които носи на краката си.
Така, граждани, не правят и най-големите примадони, които, както знаем, винаги искат да се изфукат с най-новите си обувки…..но дори те не са толкова глупави, че да сложат два чифта един върху друг. А ние, чеда уж на Разума и Просвещението, се каним да направим въпросната глупост, като нахлузим хипотетичната обща европейска армия върху съществуващата вече, доказана като военен и политически потенциал, изградила сложните механизми за координация и взаимодействие, армия на НАТО.
Вместо да засилим самото НАТО, като вкупом си платим минималните вноски от 2 на сто, ние ще плащаме двойно и тройно повече, за да правим друга армия. Вместо да концентрираме усилията си срещу модерните предизвикателства на хибридната война, която реално се води срещу нас, ние ще обучаваме полеви войници да се бият срещу компютърни призраци. Вместо да виждаме и множим ползите от евро-атлантическото партньорство, ние опитваме да го рушим по всякакъв начин. Е, ако с простотията си отново вкараме САЩ в цикъл на самоизолация, Вашингтон вероятно няма да дойде да ни спасява за трети път от някой нов Хитлер или някой стар Путин, а ще ни остави
да си сърбаме попарата от счупената стомна
Бих искал да шибна два шамара на всеки европеец, политик или обикновен гражданин, който пропагандира идеята за обща европейска армия, вместо идеята за укрепване и засилване на НАТО.
Къде сме ние в цялата каша?
Като цяло нас, българите, още ни няма там, но трябва да се досещаме какво става и да действаме умно, за да не действаме глупаво. Например можем да се сетим, че мнението на нашите американски съюзници за „Северен поток 2”, важи с пълна сила и за всякакви Южни, Български, Турски и други Руски потоци, които подпомагат руския имперски интерес да се заобиколи Украйна и вредят на Европа и евро-атлантизма.
И можем също да разберем добре, че това не е американски диктат, а е в наш собствен интерес да намалим енергийната, а оттам и политическата си зависимост от Русия.
Така че ако не поемем по този път, ще има деликатни предупреждения от американска страна. Може дори в София пак да се появят трима учтиви сенатори, за да си поговорят сърдечно с някой премиер с омекнали като на Орешарски крака. А ако и тогава не разберем собствения си интерес и настояваме на руския, нищо чудно да има и за някои български компании американски санкции.
По другата тема, за България и общата европейска армия, какво да ви кажа. Те нас там няма да ни вземат – с това руско оръжие, дето сме въоръжени, с този генералитет, който уж е натовски възпитаник, пък ръкавите му все сочат към Москва, с талантливи военни министри като Каракачанов…..Не, в НАТО ни взеха, но в европейската армия няма да ни вземат. Ако са умни. Ама може и да не са.