Червена Русия

Постсъветският човек си остава такъв, какъвто беше и съветският

Алексей Рощин

Алексей Рощин

Алексей Рощин*

Живеем в интересна страна. Русия е изправена пред предизвикателството на бъдещето, а „червенодупието” (препратка към поговорката за това какво се вижда, когато маймуната се качи на високо-бел. ред.)на съвременна Руския не изчезва – даже 30 години след перестройката. 

Както пише нашият съвременен писател Андрей Столяров: Явно ни е 

нужен нов НАРОД,

 защото НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ не възниква на празно място. Тя не може да бъде „назначена”, наложена с указ, колкото и да им се иска на патриотите или на властта.

Нека поразсъждаваме: А прав ли е Андрей Столяров? 
«Масите гледат на революцията (авторът има пред вид болшевишката Октомврийска революция) по съвсем друг начин”. Малко преди 100-годишния и юбилей фонд „Обществено мнение“ прави проучване за мнението по отношение на революцията, а след това предлага на участниците да поиграят на червени и бели. И става ясно, че сегашните руснаци смятат Октомврийската революция по-скоро за полезна, отколкото вредна. Знаят или предполагат, че техните предци в Гражданската война са воювали за червените 40%; за белите — 4%; едните за белите, другите за червените— 6%. 36% от участниците в изследването биха воювали на страната на червените и само 10% — за белите».
Съветските (Совок буквално „черпак”, но и „съветско, съветски”: презрително прозвище на съветски гражданин) не могат да бъдат изтребени, както се оказва, дори и след „40 години скитане в пустинята” (според Библията толкова години евреите са бродили в пустинята след изхода от Египет, за да не остане нито един роден в робство, когато пристигнат в Обетованата земя – бел. ред.). 
Защо се случва това, макар че Ленин отдавна не се учи в училище, а в страната даже, според някои данни, съществуват частни фирми? моята хипотеза е такава: „съветско” — това е своего рода 

„религията на беззащитния човек”

 А проблемът е в това, че в страната са се променили много неща, но основата си е същата: основата е все тази  МАСА, в която всеки се чувства самотен и беззащитен пред всички останали. Точно както при Маяковски: „Зле му е на човека, когато е сам. Тежко на този, който е сам, сам войнът не е войн. Всеки силен му е господар, и даже слабите, ако са двама”.(Цитат от поемата на Маяковски „Владимир Илич Ленин”)
В новото време лесно можем да разшифромаве метафорите на Маяковски така: „всеки силен” са бизнесмените и чиновниците, тоест богатите и/или властни, а „двама слаби” са банда, двама бандити. В тези условия бедният няма къде да се дене. Защо? Защото постсъветският човек, човекът от масата си остава такъв, какъвто беше и съветския: той има минимум хоризонтални връзки със себеподобните си. Той не е включен в обществото, доколкото и общество почти няма (в сравнение със Запада).
Тоест „съветските” са сборище от беззащитни единици, така е било и така си е останало. Совката е беззащитен и пред държавата („закон” е празна дума, а съдилищата са практически бутафория ), и пред бандитите, и просто пред „богаташите” (защото те могат да си купят и държавата, и бандитите). 
Ето затова и до сега е жива 

носталгията по „държавата на работниците и селяните”,

 където „всичко е общо”, тоест, според „червената идея” – защото „съветският” обещава да унищожи поне две от трите заплахи: бандитите и богаташите. Разбира се, държавата ще се засили неимоверно, но това е „познатото зло” и една беда, според разсъжденията на наивния „съветски”, винаги е по-добре отколкото три злини.
Така системата взпроизвежда сама себе си. Засега мислено, макар че „съветизирането” на Русия вече е видимо и с просто око.

*Алексей Рощин е водещ експерт на Центъра за политически технологии, социален психолог.

Източник:  Росбалт
Превод: Faktor.bg