Лилия Шевцова, руски политолог, д.и.н.
Едно е, когато казваме, че властта губи подкрепата на своя народ. Друго нещо е, когато самата власт признава това. Последното обръщение на президента Владимир Путин към Федералното събрание, обикновен безсмислен ритуал, този път стана любопитен именно с направеното признание. Ние видяхме истинско безпокойство у властта за това, че е изгубила контрола над настроенията на масите и падащия рейтинг на техните лидери. Видяхме и нещо непредвидено: фактическото признаване от Кремъл, че е загубил контрол над собствената си „вертикална власт” и липсата на разбиране какво точно трябва да прави с народа.
Междувременно преходът на Кремъл (който бе принудителен) от управление чрез имитация на либералната демокрация и използване на западните ресурси към имитация на величие и военно-полицейски диктат не помага за запазване на подкрепата на хората, нито за решаване на купищата натрупващи се проблеми. Възникна ситуация, дори тя да е уместна от гледна точка на тактиката и решенията на Кремъл, която се оказа
стратегическо поражение,
а самата власт се постави в ситуация като след битка. Може би все още това не се осъзнава напълно.
При тази външна политика, която в Русия винаги е компенсирала ограничените вътрешни възможности, днес създава неблагоприятна за другите страни международна реалност. Превръщането на Украйна в противник на Русия; оживлението на разширяващото се НАТО; консолидацията на Запада посредством възпирането на Русия; надпреварата във въоръжаването, в резултат на прекратяването на Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие ( към който съпричастна бе и Москва); поддържането на разпадащи се режими ( на Мадуро) и безвъзвратното изпомпване на огромни пари; превръщането на Сирия в капан, от който не е ясно как да се измъкнеш; неуспешното купуване на лоялност чрез безумни заеми, с цел създаването на ядрени играчи (Унгария, Египет, Турция); неспособността да се разберат последиците за Русия от появата на свръхсила, каквато представлява Китай - това са христоматийни примери за провали, които ще бъдат включени в учебниците. С една дума, има шанс да станеш известен макар и с това.
Путиновата теза "самите те нарушават, а ние само им отговаряме" вече отдавна не изглежда убедително. Постоянното твърдение на президента за суверенитета на Русия поражда естествено съмнения за неговата пълноценност.
Това поставя Кремъл в паника и когнитивен дисонанс*. Заплашвайки с нови оръжия Запада, Москва (в лицето на Лаврова по време на Мюнхенската конференции по безопасност) предлага на Европа да се върне към идеята за "общоевропейски дом". Изведнъж и то в момент, в който Европа заедно със САЩ приемат решения за нови санкции срещу Русия ( руският закон за изолация на руския интернет – това е любопитно допълнение към идеята за "общоевропейски дом"). Очевидно това е
последното кремълско know how: да обезоръжи Запада чрез дисонансите си
Във вътрешната политика - има свой списък с изненади. Решението на Кремъл да реализира технологичен "пробив" в условия на санкции за сметка на експроприация на средства на населението в Русия - перфектен начин да удари по неговия фундамент.
Кадровите чистки унищожават стабилността на системата, която осигурява реализацията на корупционните схеми от страна на лоялния на властта административен апарат. Ако Кремъл не му гарантира безопасност, ще загуби неговата лоялност! Все още не ясно дали "силната ръка", която трябва да възстанови реда, ще засили чистката или по-скоро ще убеди хората, че ръждата вече е разяла "вертикала".
Осигуряването на държавен чадър за лична изгода на обкръжението на Кремъл и разпределянето на държавните функции като се наемат доверени лица само увеличава разлагането на държавността. Ако това е вярно, какво тогава от нея остава.
Дори тактическите победи изглеждат като унижение. Да, американците свалиха санкциите от „Русал”. Но в крайна сметка, въведоха външен контрол от Министерството на финансите в кампаниите на Дерипаска. А как това е свързано с нашата държавност и нашия суверенитет? Да, възможно е (с помощта на Германия) да пробием в изграждането на "Северен поток -2". Но няма причина да се радваме: ЕС наложи ограничения, които не позволяват пълното зареждане на газопровода и го правят нерентабилен. За какво беше тогава битката?
За първи път в историята на Русия силите за сигурност (силоваците) излязоха на светло и в преден план, хващайки бутоните за контрол.
"Победата на спецслужбите и служителите по сигурността се състоя",
каза наскоро Дмитрий Муратов. Междувременно политизирането на силовите структури и въвличането им в управлението фактически ги лишава от функцията им да защитават държавата. Впрочем, самата власт не трябва да разчита на силите за сигурност, които все повече се занимават с личното си обогатяване.
А фактът, че президентът Путин отново иска (или моли), силите за сигурност "да не оказват натиск върху бизнеса", показва, че са спрели да го чуват. Създава се чувство, че това говорене не се отнася до автокрация.
А за кого тогава?
Подчинява ли се на Путин собствената му бюрокрация, ако трябва сам да закрива мусорните полигони (настоявайки лично "без да бъде допуснат там никой друг"), защото и Министерството на вътрешните работи, и прокуратурата не го чуват вече (президентът се оплаква, че след неговото обръщение там "нищо не се е случило" ). Започвам даже да се съмнявам, че в Русия все още има президентска власт.
Налага се президентът да убеждава управляващата класа да мисли за обществото, „да промени ситуацията към по-добро” и дори да заплашва апаратчиците, че е „по-добре веднага да напуснат”. Но кой от тях доброволно ще си тръгне? А тези, които ще дойдат на тяхно място, дали ще бъдат по-добри?
Кремъл изведнъж се паникьоса как да "спасява народа",
опитвайки се да възстанови изгубеното доверие към властта. А самият президентски наратив говори за това, че системата за управление фактически работи срещу това спасение.
Обаче системата не трябва да се променя - какво ще стане след това? Можете, разбира се, да пуснете на пълни обороти "месомелачката Клишас" и нова порция репресивно законодателство. Накратко, да затворите шлюзите и прозорците. Но това неизбежно ще създаде в обществото ефекта на кипящия чайник със затворен капак. Законът за непредвидените последици, това е. Бессилието на всесилието. Ето в какво откровено ни подведе президентът Путин.
*Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи.
Превод: Faktor.bg