Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Няма българин, който да не е чел „невероятните разкази за един съвременен българин”. В един от тях Бай Ганьо казва: „дума дупка прави ли?”. А в писмо до писателя Константин Величков е още по-откровен: „Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство - ето идеала, който трябва да преследваме.”
Румен Радев е
типичен съвременен българин
Той у нас говори едно, а в чужбина–друго. В зависимост от ситуацията. Пред Владимир Путин е така, а пред Йенс Столтенберг – онака. Защото: идеали? Празни приказки, бошлаф. Дума дупка не прави. И така.
Отива преди няколко дни Румен Радев в град Кошице. Това е онзи словашки град, в който призори на 21 август 1968 г. нахлуват български и съветски войски, за да смажат волята на словаци и чехи за „социализъм с човешко лице”. Защото, според съветските и българските комунисти, социализмът трябваше да има зверско лице. Румен Радев не е бил в тази бойна колона. Тогава той е бил едва на пет годинки момченце с къси пантолонки, което е гонило кокошките по двора в село Славяново. Но днес, когато е на 55 години, този бивш военен и настоящ български президент, няма начин да не знае за случилото се в Кошице през 1968 г. Тогава съветските агресори и техните български слуги, са посрещнати от барикади издигнати от словашките граждани. С голи ръце родолюбивите словаци се опитват да смъкнат окупаторите от бойните им машини, да счупят стъклата и вратите на автомобилите им, да скършат антените на радиостанциите им. Агресорите откриват огън и падат първите седем жертви. Много повече са ранените. От това време е изминал половин век. СССР умря. Варшавският договор се скапа. БКП бе обявена със закон за престъпна организация, а КПСС забранена. И ето, доживяхме български президент да отиде в град Кошице в качеството си на президент на натовска и европейска България.
Поводът бе впечатляващ. Държавните глави на девет натовски държави – България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, заедно с Генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, се събират, за да изразят общата си воля за противопоставяне на днешната агресивна политика на Москва. Такъв е смисълът на приетата от тях Декларация. Отличен повод Румен Радев да припомни за агресивното наследство на Русия, а защо не и да поднесе извинение затова, че някога България е била управлявана от престъпна просъветска комунистическа партия, която е изпратила войските на „марионетката Тодор Живков” срещу словашкия народ. Вместо това Румен Радев я подкарва като героя на Алеко Константинов.
За вътрешна употреба, още преди срещата в Кошице, той изръси куп глупости. Радев охули проекта за Декларация като думите му бяха крайно арогантни, недипломатични и абсолютно не отговарящи на авторитета, който трябва да има нашата държава в НАТО. Казаното от него издаде комплекс спрямо политиката на Москва. Опита се президентът да
представи слугинството пред Москва като загриженост за националните интереси
Според него определени текстове от подготвената Декларация „застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес”. И затова, самопохвали се той, „направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията“. С други думи Радев е отишъл в Кошице, „за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти”.
Поразително е, че Румен Радев е от две години президент и още не може да схване, че ЕС и НАТО не са „друг” за нас. Те, както ги нарича, това сме ние. „Друг” за нас е Русия. Тя не е наш приятел. И не е била никога наш приятел. Не се забравя, че Москва ни обявява война, окупира ни, ликвидира царството ни и ни наложи със сила и репресии своята антихуманна политическа и икономическа система. А днес отново е заплаха за националната ни сигурност и води хибридва война срещу нас. Русия е държавата, която има наглостта да ни предлага нови заробващи страната ни енергийни проекти. Тя наистина е окупирала енергетиката на страната ни, българите, които работят за целите на тази окупация ежедневно, ежечасно предават родината ни.
Политическите декларациите, които се приемат на форуми като този в Кошице се съгласуват между страните предварително. Дано да узнаем, какво писмено възражение срещу проекта за декларация е изпратил писмено преди срещата в Кошице Румен Радев. Тъй като в заключителния документ от срещата аз не открих такова възражение остава ми да мисля, че
в НАТО вече никой не обръща внимание на приказките на Румен Радев
Останалите натовски държави знаят, че Радев при такива срещи представлява себе си, а не България, т.е. своето „лично земно доволство”.
Вече две години, откакто е президент, Румен Радев руши имиджа на България като честен и достоен съюзник в НАТО. С такава цел той обвърза своето участие на срещата на Б9 в Кошице с предстоящата визита у нас на руския премиер Дмитрий Медведев. Това е провокативна визита, която има за цел да навлече на българския народ нов енергиен хомот. Така трябва да разчитаме думите на Радев, че очаква „българското правителството да материализира визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не да ставаме заложник на чужди интереси“.
Какво означава да се „материализира” визита? Винаги когато са се „материализирали” у нас руски визити това е било срещу националните ни интереси. Абсолютно винаги. Материализирането и сега ще означава източване на български финанси в посока Москва. Защото е очевидно, че Русия е отново закъсала като държава и че няма колонии които да експлоатира. Скоро ще си загуби и венецуелската колония. Загуби и Македония. Затова отново наобикаля към България. И Румен Радев козирува: дава ясен знак, че е готов да подкрепи грабителите на България и се противопоставя на „регионалния формат” на страни-членки на НАТО, защото този формат „изостря риториката, което не кореспондира с политиката на сдържане и диалог, възприета от Алианса”. Драги ми господине Радев, не с този номер. Именно най-близките по регион държави е много по-лесно да си сътрудничат, да се подкрепят, да се защитават от чужда на интересите им опасност, след като споделят едни и същи ценности и членуват в един и същ съюз. За Румен Радев обаче тази естествена близост между страните от Б9 „се е отдалечила от замисъла си и дори създава рискове за интересите на деветте държави членки”.
Така се случи в моя живот, че съм се срещал с много президенти, с крале и с император дори, но не ми се е случвало те така нагло да лъжат. Сигурно не във всичко са били искрени, защото политиката и истината рядко живеят под един покрив, но подобно поведение не съм срещал. Поведение при което едно да се говори за домашната публика, а друго да се подписва в Кошице!?
В сайта на българския президент липсва приетата от страните от Б9 Декларация. Защо?
Вероятно защото тя опровергава приказките за домашна употреба на Румен Радев. В нея още в преамбюла се говори за „силна решимост към колективната отбрана в духа на член пети от Северноатлантическия договор, основана на солидарността, споделената отговорност и неделимостта на сигурността на алианса.”
Алиансът, се казва по нататък, „остава уникална рамка за общата ни колективна отбрана, трансатлантическия диалог и играе незаменима роля в защитата на нашите ценности и опазването на правата на нашите граждани и територии.”
Поставяйки пръв подписа си под Декларацията Румен Радев е поел ангажимент да работи така, че НАТО да е „по-силен и да гарантираме, че трансатлантическата връзка остава солидна и ефективна както никога.” Това „както никога” е особено важно. Това означава, че Алиансът ще затяга някои хлабави гайки в общата сигурност. Затова и специално се подчертава „важността на предното присъствие на НАТО от Балтийско до Черно море”. Но Черно море се намира България. С подписа си Радев е приел, че „предното натовско присъствие” ще бъде засилено именно у нас, в България. Дали това ще бъдат нови бази, нови войски, нови ракети не знам. Но знам, че ще бъдат. Абсолютно без значение както мисли Румен Радев. Повече НАТО в България означава по-сигурно и по-благоденстваща България. Още повече, че ние сме граница от която започва по-добрият свят. И сме длъжни да пазим този наш по-добър свят.Това не става със съветски и руски трошляци, а с най-добрата бойна техника – американската, натовската. Става с добре разположени натовски войски. Трябва, се казва в Декларацията, (т.6) да се „засилят нашите възможности да защитаваме нашите граждани и територии.” Но от кого да ги защитаваме? Да видим какво е подписал Румен Радев,за да не слушаме само какви у нас ги говори.
Декларацията дава ясен отговор. Румен Радев е подписал, че
главната опасност за мира и сигурността в централна и Югоизточна Европа е политиката на Русия
Москва води необявена война срещу Украйна, анексирала е нелегално украинска територия, повишава напрежението в Азовско и Черно море, струпва неимоверно много военни сили в близост до нашия европейски регион.Това е „поредната демонстрация от страна на Русия за неспазване на международното право, нейното поведение на конфронтация и използването на военни и невоенни средства, като построяването на мост над Керченския пролив, за постигане на нейните геополитически цели.” Нещо повече. В Декларацията се изразява загриженост от факта на „нарушаване от страна на Русия на Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обсег”. И затова се подкрепя подхода на НАТО към тази агресивна държава.
Това е подписал Румен Радев в Кошице. Но като типичен Алеков герой друго говори той у нас. Дори и да е само като празно бърборене пак е недопустимо български държавен глава да обслужва руските интереси. Недопустимо е личното си мнение да пробутва като българска позиция. България не може да се превръща в „троянски кон” на Русия в НАТО и ЕС. Добре е, че това го каза и премиерът Бойко Борисов пред Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. А Цветан Цветанов обърна внимание на „българския Мадуро” да не ни води „към режима на Венецуела”. Аз така крайно няма да го кажа, но категорично не приемам опитите на Румен Радев да клинка между Русия и НАТО. Това е най-малкото непочтено. Ако някой съветник внушава на Радев, че това е политика има много здраве от мен.
Това не е политика, а байганьовщина,
хитруване на дребно. Затова е добре, че по Конституция президентът ни няма изпълнителна власт. Във външнополитическите си активности той трябва да представлява политиката на България такава, каквато я формират правителството и парламентът на страната. Всеки опит за двойни игри, за ерозиране на евроатлантическия път на България, е провокация. България може да защити своите национални интереси само като неразделна част от Европейския съюз и НАТО. Враг на тази ни евроатлантическа неразделност е Русия. За нас „чужди” са само руските интереси.
Интересите ни със страните от ЕС и НАТО са общи. Милиардите, които европейските ни съюзници, членки на НАТО, наляха в България през последните две десетилетия, материализират нашия национален интерес. През това време Русия само грабеше от България – и то десетки милиарди. Толкова много милиарди, че ако Русия не ги ограбваше, днес българските пенсионери щяха да се радват на двойни пенсии. Тази истина трябва да каже Румен Радев на българския народ. Ако е български президент.
Членството ни в Североатлантическия алианс е гарант за свободата и независимостта на България. Затова и Русия не смее открито да нападне натовска държава. Но да мишкува, както това прави у нас, все още пробва. Ако България днес отстъпи под натиска от страна на Кремъл и реализира поредните руски енергийни интереси, то ние ще станем инструмент на една враждебна на нашия европейски свят политика. Реална е опасността едни нови двустранни договорености с Русия в енергийната сфера да поставят пред свръшен факт всяко следващо българско правителство. Да го направят заложник на предателска политика. И така да се увеличи неимоверно политическата ни зависимост от Кремъл. Това са опасности, които един президент би трябвало да предусеща, а не да им приглася. Не да им отваря вратата.
В този смисъл и визитата на премиера на Русия Дмитрий Медведев в България, е абсолютно ненужно и провокативно спрямо националните ни интереси мероприятие. От нея нищо добро за България няма да произтече. От България руският премиер трябва да си тръгне с празни ръце и не само защото Русия е обект на международни санкции, заради водената от нея агресивна политика, но и защото ние, българите, трябва да имаме национално достойнство.