Заради спирането на корупционния проект „Южен поток”, руският президент Владимир Путин даде България като лош пример. Това стана вчера на съвместна пресконференция след разговор с австрийския федерален канцлер Себастиан Курц в Москва. Faktor.bg публикува експетното мнение на основателя и изпълнителен директор на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин
„Сега трябва да започнем изграждането на този газопровод в Черно море, но не можем да направим това, докато не получим разрешение от България”, каза Владимир Путин на 1 декември 2014 г. „Мисля, че е ясно за всеки, че би било нелепо да започнем строителството в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем. Така че ние сме принудени да преразгледаме нашето участие в този проект”, допълни президентът на Русия.
Струва си да се отбележи, че несигурността относно входната точка не спря Путин да започне изграждането на газопровода „Турски поток”. „Има още няколко въпроса, които трябва да координираме: входната точка, пътят на газопровода на турска територия и екологичната безопасност”, каза той по телефона на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от борда на кораб за полагане на тръби в Черно море.
През 2014 г. Газпром имаше
няколко причини да спре проекта „Южен поток”
Първо, анексирането на Крим от Русия промени отношението на Брюксел към новия руски тръбопровод, в който италианската Eni имаше 20%, а германската Wintershall и френската EDF по 15%. По време на парламентарно изслушване в Рим през март 2014 г., главният изпълнителен директор на Eni Паоло Скарони заяви, че по негово мнение бъдещето на газопровода „Южен поток” изглежда доста мрачно, защото руско-украинската криза би направила рискови необходимите разрешения от страна на ЕС.
На второ място, след „кримските санкции”, наложени от ЕС и САЩ, много банки замразихаплановете си за финансиране на проекта „Южен поток”. Газпром не успя да набере средства за навременното изграждане на офшорната секция на тръбопровода.
Трето, по-високата цена на заетия капитал и други фактори увеличиха общите инвестиционни разходи с 50%. Вторият основен акционер в проекта, Eni, категорично отказаха да платятповече от първоначално одобрената сума от 600 млн. Евро за подводния участък и предупредиха Газпром, че ще излязат от партньорството.
На 24 ноември 2014 г., една седмица преди официалната смърт на „Южен поток”, новият изпълнителен директор на Eni Кладио Дескалци пристигна в Сочи, за да обсъди проблемите с главния изпълнителен директор на Газпром, Алексей Милър. Милър не живее, нито работи в Сочи, но това е любимото място на Владимир Путин в Русия. Очевидно Путин трябваше да се присъедини и срещата да приключи успешно, но Дескалци и Милър
не постигнаха споразумение
Публикуваното прес съобщение на Газпром за срещата няма традиционния приповдигнат тон за успеха на проекта „Южен поток”.
До края на ноември 2014 г. разходите на проекта нарастваха, но финансиране липсваше и главният европейски акционер се оттегли. Това беше краят. Каквото и да се случваше с българските, сръбските и други сухопътни участъци в Европа, нямаше значение, защото най-важната офшорна секция беше в задънена улица.
Обикновено изкупителната жертва е най-слабата връзка, така че седмица по-късно, когато Владимир Путин обяви прекратяването на „Южен поток”, той прехвърли вината на България. Според мен, една интелигентна PR кампания би могла да я представи като победа на Давид над Голиат. Русия обаче успя не само да изкара България отговорна за смъртта на „Южен поток”, но и да представи нещата така, сякаш тя си е вкарала автогол.
От Михаил Корчемкин
Газов анализатор за Източна Европа
САЩ, bulgariaanalytica.org