Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Напоследък навсякъде ми се привиждат управленски коалиции.
Нацвъкали са вътрешния ми поглед към света и всеки пейзаж ми изглежда неприлично засран - точно като портрета на император Франц Йосиф в прочутата история на Швейк за кръчмаря Паливец, който имал много мръсна уста.
Виждам например възможна управленска коалиция, която се състои от БСП.
Не може, шепне здравият разум - топката за съставяне на правителство е у ГЕРБ, а ако те се провалят, ще има нови избори. Тази версия напоследък е толкова популярна, че хората, по стар български обичай, напълно забравят за съществуването на закона, който казва, че ако първият не успее да състави кабинет, мандатът задължително отива при втория, в нашия случай - БСП.
И ако те, комунистите, решат да направят нещо и с този мандат, какво правим тогава ние, с извинение - невинните?
Без извинение - да сме му мислили навреме!
Но те практически са в изолация, а и теоретично няма как една единствена партия с мизерните 39 депутати да направи цяла коалиция – пак обяснява здравият разум. Обаче другият здрав разум казва – има. Ето как: събират се заедно онова БСП, дето има 39 мандата, онова БСП с 38, плюс БСП-то с 19, залепя се до тях БСП-то с 15, а накрая добавяме и двете БСП-та с по 11.
Точно 133 гласа се получават. Идеален брой депутати за добро управление на добре познатото ни БСП, което и без това няма намерение да върши чудеса на ползу роду, а само на ползу Путину. И себе си.
Няма да ви занимавам с всички други възможности за фантастични коалиции, които виждам да засират портрета на българската политика. Като гледам реалните развития обаче, все още не е за изхвърляне и опцията за създаване на тъй наречената Голяма коалиция – уж десните ГЕРБ и РБ /или части от РБ/, плюс уж левите БСП и АБВ, а за баланс – някакъв уж ПФ. А ББЦ и Атака участват, като не участват.
Това вече се вика солидно мнозинство – може даже Конституцията да ти смени, ако случайно поиска да направи важните реформи в съдебната система например. Не, че ще иска, де, но ако поиска…..
Така си е, някои смятат, че в името на националното спасение всичко им е позволено. Аз пък мисля, че в България имаме просто квантов тип политика, което значи - всичко е възможно. Затова и непрекъснато ни се случва невъзможното.
ХХХ
Напоследък много ме сърби дясната ръка.
Според запознати това означава, че ще получа пари отнякъде. Ами няма откъде, бе, хора – викам им. Има, има – викат ми.
И оказа се, че наистина има. Онзи ден прочетох тук, във Faktor.bg, текста на една умна девойка, която е изследвала изтънко нещата и е пресметнала, че за последните 140 години Русия под различни форми е отмъкнала от България – изчислени в днешни пари - 895 милиарда долара.
Дори да са с някой милиард по-малко, пак боли.
Може да звучи невероятно, но наистина голямо цуцане е паднало от руска страна. Само че този път, дето се вика, кравата е цуцала от телето, не обратно.
А после се чудим защо сме най-бедната държава в Европа. Ами включително и затова – защото освен всички гадости, които сами си причиняваме, като държава никога не сме спирали да хрантутим братската Евразийска империя, включително продължаваме и в момента.
Поне парите ни да бяха отишли за някаква добра кауза – например в полза на великата руска култура. Или в подкрепа на бедните и онеправдани руски граждани, които едва свързват двата края, като пращат жените си да проституират, а после пропиват така получените пари от мъка, че жените им са проститутки.
Ама не, през всичките тези години всъщност сме подпомагали финансово кремълската империя само да изработва повече оръжия, да завладява и тормози повече народи; да стимулира терористични движения по света, та да прокарва навсякъде своите интереси; да подпомага предаността към руската имперска идея на онези западняци, които самият Ленин открито нарича „полезни идиоти”; да плаща щедро на българските продажници, за да може всички ние, останалите тъпи български кокошки, да продължим да снасяме все повече и повече златни яйчица на Кремъл.
Съвсем по братски да им ги снасяме
Изнесените сега числа за руското финансово мародерство спрямо България вероятно ще бъдат силно оспорвани от тази или онази страна, по този или онзи пункт. За мен обаче те имат смисъл, съвсем различен от математическия, защото ми помагат да прозра две неща, за които винаги съм бил пълен с въпроси.
Първото е, че най-после се сетих защо ние, българите, обичаме руснаците. Ами защото им плащаме, толкова е просто.
Винаги съм знаел, че не е само заради пропагандното облъчване още от деца, тогава и мен би трябвало да ме хване. Но не, явно дълбоко в колективното си подсъзнание ние знаем, че руснаците ни дължат пари, много пари. И постоянно се надяваме, че ще ни ги върнат.
То е същото като любовта на банките към техните клиенти със заеми. Ако не сте забелязали, да ви кажа - те именно тях обичат и обгрижват, дават им кредитни карти, тревожат се за здравето и живота им, защото онези си плащат. Докато към хората с депозити са сдържани – на тях банката трябва да плаща, а това винаги е неприятно. И прекрасно обяснява защо руснаците се отнасят към нас студено и с високомерие.
Кой в тази ситуация е будалата, а?
Второто, което проумях, е, че, слава Богу, напук на всички приказки за възможното ни включване в Евразийския съюз, Русия никога няма да ни завладее или присъедини към себе си по какъвто и да било начин.
На тях им е удобна сегашната ситуация, в която сме уж суверенна страна и постоянно се напъваме да се замогнем, да работим повече и по-добре, да се наредим до истинските европейци, а те са доволни, защото по този начин ще могат все повече да цуцат от нас – било чрез практически пълния си енергиен монопол тук, било чрез фирмите си, които не плащат никакви данъци, било чрез трансфер на крадените от нас европейски пари, било чрез реализиране на обикновени мафиотски схеми…..начините са много. Така че Русия е доволна, ако тук ситуацията е мътна, колкото може по-мътна и дори най-мътната възможна - но винаги ще отказва да ни направи 16-та република, както отказа дори по съветско време или да ни вкара в Евразия.
Тогава ще трябва тя да ни храни, докато сега ние храним нея.
Каквито и да са политическите измерения на всичко това обаче, аз си искам моя дял, плюс дела на фамилията ми поне 4-5 поколения назад, от онези 895 милиарда долара, които Русия досега ни дължи. Нали заради тях ме сърби така неистово ръката, че направо ми идва да зашлевя някого.
ХХХ
Напоследък много слушам истински блус от Делтата.
Ами това е, по тази тема нямам какво друго да добавя. Просто се заслушвам в душата на музиката, защото това ми помага да живея, въпреки всичко, което се случва наоколо напоследък.
А и така пазя устата си чиста.