Александър Йордано, специално за „Faktor.bg”
Възможно ли е лидерът на партията, която сама се нарича „Вътрешно македонска”, да не знае, да не е чувал нищо за т.нар. далавери с българско гражданство в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)? Но след ден на „размисъл” той заяви, че има отношение към назначенията в тази агенция. ВМРО е партията, която от години защитава тезата, че всички македонци имат право да получат българско гражданство на принципа „по произход”. Но, в такъв случай, възможно ли е ръководството на ВМРО да не познава лица и организации в Р Македония и в България, които от години работят в „бизнеса” с „българското гражданство”? Отговорът е еднозначен. Не е възможно.
Отдавна е известно, че
„патриотизма” у нас не е безкористен
Колко отдавна? Ами поне от времето на Христо Ботев. Как е възможно тогава партия като ВМРО, особено чувствителна по въпросите на българо-македонски отношения, да не чуе, да не знае, да проспи проблема за търговията с българското гражданство? От години по този въпрос се пише и говори открито, както у нас, така и в Р Македония.
Сега, когато стана скандално известно, колко точно е струвало българското гражданство и как за плащането по „сделката” не е използван „касов апарат”, няма нужда вицепремиер да се гърми сам на площада. Нека ни спести поне този стрес, защото и без това сме обръгнали вече от убийства и самоубийства. Нека поне един български ден мине без осмъртяване. Необходимо е просто да съдейства на разследването в ДАБЧ.
От години в Р Македония се коментира темата с „добиването” на „бугарски пасош”
Имаше дори период, в който т.нар. „съдействие” за получаване на „бугарско државанство” се рекламираше в медиите. „Услугата” се предлагаше, както от лица, така и от организации. Движението на „постъпката” се коментираше масово и в интернет форумите. Форумците твърдяха, че тя върви бавно, че българските държавни институции действат мудно, но пък има „организация” – посредник, има и лица – посредници, които при определени условия могат да я ускорят. Ето един случайно попаднал ми епизод от дискусия на тема „Бугарско државјанство (процедура и потребна документација)” започната на 5 август 2014 г. от някой си Никола и продължила месеци наред в македонския сайт „Kajgana.com”
На 21 ноември 2014 г. участник в дискусията, подписал се като „murmunlok”, задава въпрос: „Дали можете да ми посочите някой сигурен посредник за изваждане на БГ паспорт. Нямам никакви роднини в България, не знам какво изисква процедурата, защото чета във форума, че трябват разни документи, а и „доказателство” от дружеството в Струмица. След седмица ще бъда в София и то цял месец, та затова, ако има някой сигурен посредник да ми я завърши цялата работа и да ми кажете, КАКВО и КАК трябва.”
Отговоря му „dime_richie”: „Ако не си намерил посредник, най-искрено ти препоръчвам Камен Стоименов от Кюстендил. Ако си заинтересуван мога да ти изпратя неговият скайп и номер на телефона”.
На следващия ден, 22 ноември, друг мераклия за българско гражданство на име „tomemk” (вероятно Томе от Македония), пита същото: „дали е по-добре да свърша работата чрез агент или да отида сам в българското посолство в Македония”. И получава отговор от някой си Саше Мойсов: „Моят съвет е: вземи си водач, дали сам или с водач горе долу ЕДНО и СЪЩО е.”
Geronimo, също чакащ за българско гражданство, пита: „Дали посредникът от България е „повлекол некои конци“? Питам това, защото моят посредник е от България и ме убеждаваше, че имал връзки”.
На 6 август 2014 г. Donrooney пита: „Вярно ли е, че ако Бойко Борисов спечели 121 депутати, няма да бъдат нужни вече документи за български произход? Иначе Клубът от Струмица, със седалище в един частен апартамент, дава такъв документ, но без печат срещу 600 денара за членски внос.” Отговаря му Keljav: „600 денара не се много пари. Българският клуб трябва всички да го поддържаме”. Друг участник – Кико_ris, пояснява, че за българския клуб в Струмица най-точната информация е, че на тия, които имат роднина с българско гражданство членството им струва 30 евро, а тези, които нямат роднини постъпките им ще отидат чак през септември.” И така, ден подир ден, се точи разговорът на тема „българско гражданство” в този македонски сайт. От него става ясно, че много македонски граждани търсят възможност по-бързо да се отвори достигне заветната цел.
И гражданството да пристигне с ”гръм”
В статия озаглавена „360° Бугарски пасош за „чиста“ Македонија” авторката Славица Филиповска предава разговора си с Ванчо Новоселски от македонското село Звегор. Той е бивш преподавател по история и инспектор в системата на образованието. Г-н Новоселски споделя, че „до български паспорт стигнах чрез Делчо Гошев”. Делчо Гошев, пояснява авторката е познат в Делчево като „Делчо Транс“. Той за мнозина е „първа гара по пътя към Европа”. Самият г-н Транс споделя: „Помагам на хората, които искат да вземат българско гражданство. От шестнадесет години това работя. Включих в работата цялата фамилия, моите деца, моята жена, всички помагаме за получаването на българско гражданство. Обяснявам на хората, водим ги, казваме им какви документи да подготвят, казваме им колко са разходите и за награда за цялата работа им калкулираме само за услугата, за помагането и возенето.”
Същевременно от близо 100 000 „новобългари” в Р Македония само 1% са тези, които не скриват и публично афишират своето „българско гражданство”.
Останалите 99% го пазят в тайна. Те не желаят да се покажат като „български граждани” в Р Македония. Дебатът за гражданството се води „анонимно”, а получилите го също запазват анонимност. Но нима „българското гражданство” трябва да е нещо тайнствено, скрито, непоказвано публично? Нима то не трябва да е повод за гордост, а и да се защитава всеки ден с достойни дела. Или това е поради страх от репресии? Но ако в днешна Македония има страх от репресии спрямо български граждани, то с тази ли Македония сключихме договор за „приятелство”, нея ли ще подкрепяме за членство в ЕС? Държава, в която близо
100 000 граждани се страхуват да заявят публично своето българско гражданство
Логичен е и въпросът, колко от македонските „новобългари” са излезли в местните медии, за да разкажат за добрите си впечатления от България, за успехите на България като страна член на НАТО и ЕС, и чрез този си разказ лека полека да разчупят леда, който от десетилетия смразява нашите двустранни отношения. Почти съм сигурен, че разследването в ДАБЧ ще покаже, че с документ за „български произход”, с цел получаване на българско гражданство, са се сдобивали македонски граждани, които нямат нищо общо с България, не са от български род, нямат отношение към българска история, памет, култура, език. Нямат, но са платили на „когото трябва” и са получили това, за което са платили. Възможно ли е да излезе точно тази истина? Възможно е.
Наскоро премиерът Бойко Борисов отново изтъкна ролята на медиите като „основна власт”. Факт е, че тази „власт” многократно обръщаше внимание на особения интерес проявяван от партията ВМРО към управлението на Държавната агенция за българите в чужбина. Станахме свидетели и на законодателни инициативи, които практически дадоха възможност на чуждестранни организации, представящи се като такива на „българите”, да определят действителността на „българския произход” на кандидатстващите за българско гражданство. Но може ли „документът” да замести съзнанието? Коя е гаранцията, че дадената организация работи в интерес на България и на какви точно „граждани” тя открива „българския произход”.
Така например на 1 юни т.г. в. „Капитал” публикува статия озаглавена „Засилка за бизнеса с българско гражданство”. Показателно е не само съдържанието, но и заглавието на тази статия. То казва една истина. Получаването на „българско гражданство” се е превърнало в доходоносен бизнес. А това означава, че има българи, а вероятно и македонци, които участват в този бизнес. Така както имаше и сигурно още има, българи каналджии, развиващи процъвтяващия доскоро бизнес с пренос-превоза на „бежанците”.
Алчни мишоци превърнаха българското гражданство в стока за продан. И така е от години. Не е от днес. Днешен е само скандалът. Днес само се разбра, че зад дългогодишните призиви в стил „Божидар Димитров” за необходимостта всички македонци да получат българско гражданство, са стоели и конкретни финансови интереси. Защото никой истински патриот не би си позволил действия, които биха опетнили името на България. А в случая
„българското” е ставало синоним на „продава се”
Българско гражданство са придобили десетки хиляди македонски граждани, но не защото имат българско самосъзнание, не и защото се чувстват част от българската нация, както продължава да се тръби у нас. Напротив. Точно онези македонски граждани, които съхраняваха жива своята българска национална памет и принадлежност, които бяха пазители на българщината в Македония, по-трудно са получавали българско гражданство. Защото не са имали пари да си платят, „където и на когото трябва”. Затова пък „родолюбиви” хитреци са намирали „цаката” на мераклиите за „бугарски пасош”. И твърденията днес на прокуратурата за корупция в ДАБЧ, за движение на огромни суми по „веригата”, само показват, че става дума за организирана престъпна мрежа. И тя едва ли действа от миналата седмица, от миналия месец. По-скоро може да се предположи, че новият председател на Агенцията само е поел „щафетата”.
Но „престъпна организация” в една такава сфера не се създава без политическо покровителство. Тя едва ли е чиновническо хрумване, макар и това да не трябва да се изключва. За да съществува подобна организация е необходимо тя да ползва услугата „политически чадър”. И да си плаща за тази услуга. В предаването „Още от деня” на БНТ от 31 октомври т.г. един македонски българин заяви открито, че само за „добър ден”, за преместване напред в „списъка”, за ускоряване на „процедурата”, са давани суми надхвърлящи многократно изискуемите по закон държавни такси. Но защо? Защото за организираната престъпност няма нищо мило, драго и свято. Има само пари. Много пари.
Днес политиците ни не спорят за идеи, за принципи, за програми. Препирните им, скандалите помежду им, на които почти всекидневно сме свидетели, са само за пари – европейски, бюджетни, ремонтни или такива „дребни”, като тези за „българското гражданство”. Личното облагодетелстване чрез участие в политиката се превърна в напаст за България. Същевременно „политическата класа” е все по-неподготвена за политическа дейност, но затова пък все по-видимо нараства нейното материално благосъстояние. Имаме си вече и политици-олигарси.
Близо 100 000 македонски граждани са вече и български граждани. Но когато у нас се провеждат парламентарни избори в Р Македония от тези "новобългари" не гласуват дори и хиляда души, т.е. под 1%. В какво тогава се изразява тяхната „българщина”? Нима техните предходници, някогашните македонски българи, са били така аполитични? Не. Те са били активни участници в българския обществен и политически живот. Гласували са и самите те са били избирани. Българи родом от Македония са ставали политици, депутати, министри, военноначалници, редактори на вестници. Имаме дори и премиер родом от Македония. И точно тези факти оборват десетилетната македонска пропаганда срещу България. Защото всеки македонец, дошъл да живее, учи или работи в България, е всъщност човек преоткрил родината си. Македонски българи са управлявали България. Защото са я чувствали своя родина.
Но колко от днешните близо 100 000 македонски „новобългари” чувстват България като своя родина? В избирателната секция в българското посолство в Скопие гласуват не повече от 700 „български граждани”. Къде са десетките хиляди? И не показва ли този факт реалното отношение на днешните македонци към България? Това не е отношение на „брат към брата”, както мечтаеше да бъде класикът на българската литература Димитър Талев, родом от Прилеп.
На българския си паспорт македонските новобългари гледат като на
безвизов пропуск
за други държави в Европейския съюз.
За тях той е „бизнес сделка”, прагматична възможност, икономика, а не национално самосъзнание. Той няма нищо общо с патриотизма и родолюбието. Но точно това отлично знаят управляващите в Скопие. Затова и вече не се притесняват от факта, че България „прибира македонци и ги прави бугари”. Затова и политическата доктрина на македонизма продължава да властва в Р Македония. А според нея македонците са народ различен от българския, нация – различна от българската, езикът им е различен от българския, историята и културата им нямат нищо общо с българската история и култура. И тук стигаме до важен въпрос.
Ако всички близо 100 000 македонски "новобългари" са избрали българското гражданство, защото евентуално са осъзнали своя български произход, своята родово-фамилна и лична свързаност с „майка България”, то би трябвало отдавна в Р Македония името на нашата държава да се произнася с уважение, каквото заслужаваме поне заради жертвите, които сме дали за нейната свобода. Би трябвало отдавна от македонските учебници да са изхвърлени лъжите за „българския фашистки окупатор”, за „македонския цар” Самуил. Защото 100 000 български граждани в Македония представляват близо 5% от населението на тази страна. И всички те имат своите семейства, близки и роднини, приятели, а това прави възможностите им за влияние върху общественото мнение огромни. Но реално няма такова влияние. Няма резултат от новобългарщината. Но може би страхът е този, който не им позволява да „стопят ледовете”? Ако е така, защо да не си го кажем открито, че е така, а приемаме позата на политически лицемери. Прегръдките и целувките между политици от двете страни на границата, създаването на комисии за „общата история”, не могат да скрият истината. А тя е, че близо 100 000 македонски граждани не смеят открито да заявят своето българско гражданство и да кажат поне една добра дума за България.
Далеверата с "българското гражданство" и "българският паспорт" е скандално публична в Р Македония. Но не би трябвало поне днес да има две мнения, че „съдействието” за получаване на българско гражданство на калпак срещу пари, унизява България.Това е морално падение. Мерзост и низост, каква ирония на съдбата, ни бе поднесена в навечерието на Деня на народните будители.