Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Брекзит е най-тъжното нещо, случило се на Обединена Европа от нейното създаване до сега.
Тази констатация ще бъде валидна, дори излизането на Великобритания да не се превърне в реален факт, дори всичко да остане само на символично ниво. Но никой от брюкселските политически величия не трябва да се прави на изненадан от Брекзит и съответно – да се окаже неподготвен да реагира.
Ако пък някой от тях си признае, че е наистина неподготвен, това само ще затвърди впечатлението, че стъпката на евроскептиците от Острова е правилна. Защото този резултат от британския референдум беше не просто предвидим, а предшестван от ясни сигнали, при това подавани не от вчера.
Сатана като в историята за Буда, който, като изпраща свой ученик на опасен път, му казва – ще бъда винаги до теб и ще те пазя. Ученикът обаче се връща целият натрошен и упреква Учителя, че не е спрял стадо слонове да го прегази в джунглата. „Преди слоновете мина ли глашатай, който викаше - всички да се пазят?” – пита Буда. „Мина” – отвръща ученикът. „Аз го изпратих да те предупреди, а ти защо не го послуша?”
Та и с Брекзит така. Колко пъти през последните 10-15 години, откак стана голямото разширяване на Евросъюза, Лондон ясно каза – Брюксел да спре с опитите да регулира всичко във Вселената; да престане с
раздаването на пари по социалистически;
да не се прави на по-умен от естествените пазарни и обществени процеси; да концентрира усилията си в реалните, а не в измислените от самия него общи проблеми; да намали бюрокрацията и процедурите, съответно - да увеличи реактивността при вземането на решения.
Нищо такова не стана. Нещо повече, към темата за общата идейна криза, свързана с бъдещето на ЕС, която постоянно се заобикаля или дори открито се замита под килима, от 2014 г. насам Брюксел демонстрира пълната си неспособност да се справи и с поне три огромни практически кризи.
Първо,
това е руската агресия, разглеждана комплексно - от реалното нахлуване на Путин в Украйна и анексирането на Крим, до последната мина на руската хибридна война срещу демократичния свят, заложена в малка българска медия или във финансовата подкрепа на Кремъл за Льо Пен и други европейски „полезни идиоти”, по известния израз на Ленин.
Второ – финансовата криза, която чрез гръцкия пример извади на показ редица абсурди, породени от напрежението, което се трупа в ЕС между естествените процеси на развитие и изкуствените системи за регулиране. Тази финансова криза направи видими също и редица неясноти в самата съюзна система.
И трето, дойде огромният провал на Европа, водена от Германия, а в случая трябва да се каже дори – подведена от Германия, да се справи с мигрантската вълна и тъй наречената бежанска криза.
Тук не споменавам четвъртият важен проблем – борбата с тероризма, доколкото това е световен, а не чисто европейски феномен. Но трябва да се каже все пак, че по ред причини приносът на Европа и в тази битка е много по-малък от възможния и очаквания, съответно – европейските действия за справяне са си все така декларативни, частични, колебливи. Вече 15 години, от ударите срещу кулите в Ню Йорк насам, ЕС се държи така, сякаш може само да съчувства на всички засегнати, но не и да направи нещо по въпроса. А това поведение, както се вижда и с просто око, води до изместване на центъра на терористичните заплахи от САЩ към Европа. Просто от гледна точка на терористите атентатите тук стават по-лесно, а ефектът от тях е също толкова силен.
Всичко, естествено, се усложнява допълнително от факта, че много бързо Русия се възползва от ситуацията и побърза да извади преки и косвени дивиденти от така образуваната каша.
Този процес все още не е стигнал до своя край.
Русия иска две главни неща:
максимално разрушаване на единомислието и единодействието вътре в ЕС, включително до неговия разпад, плюс максимално разбиване на жизненоважната за целия демократичен свят система на евро-атлантическото единство.
Русия няма да спре в реализацията на тези си апетити и сега, естествено, ще се опита максимално да се възползва от Брекзит, като натисне протежетата си и в други страни да поискат референдуми за излизане от ЕС и реализация на тъй наречения „ефект на доминото”. Впрочем, във Франция Марин льо Пен побърза да направи точно това. Нищо чудно съвсем скоро и водещите фигури от руската пета колона в България да се изкажат за такъв референдум.
С други думи – може да се окаже, че противниците на Обединена Европа са много по-добре подготвени да реагират на Брекзит, отколкото поддръжниците на европейското единство.
Това не трябва да се допуска. Защото – не я мислете Великобритания. Тя ще се оправи, независимо от ударите, които първоначално ще понесе. Главните проблеми, които предстоят, са именно за единството на континентална Европа и най-вече за нас, източно-европейците, които при един евентуален разпад на съюза ще станем
лесна плячка за руските апетити
Само че не британците ще са ни виновни за това, а ние самите.
Впрочем ако се върнем стотина години назад, ще попаднем на писанията на малко странния японско-австрийски граф Калерги, радетел на идеята за обединение на континента. През 1923 година той публикува книгата си „Пан Европа” и в нея твърди, че извън обединението ще останат две страни - Великобритания, която според графа далеч е надраснала нивото на останалите европейски държави, и Русия, която пък е далеч от това да го достигне когато и да било.
Какво пък, в този смисъл може да се окаже, че Брекзит е по-скоро връщане към естественото състояние на нещата и не бива да ни е чак толкова тъжно за излизането на нашите приятели, британците. Просто трябва бързо да измислим какво ще правим без тяхната мъдрост и опит в световните дела, без тяхната готовност да помагат, без страхотното им чувство за хумор и без техния неистов стремеж към онова, което се нарича common sense или обикновеният здрав човешки разум.