В американската администрация по заповед на Кремъл са вкарани като минимум трима очевидни московски агенти
Убивайки Литвиненко и Немцов, нахлувайки в Грузия, Украйна и Сирия президентът на Русия реши, че може безнаказано да извършва престъпления, казва пред Newsader.com известният анализатор
Юрий Фелштински — учен, историк, писател-документалист, автор на аналитичната монография «ФСБ взривява Русия — има особено мнение по този въпрос.
Newsader: Господин Фелштински, с какво се обяснява отказът на американската администрация да организира официална среща между Тръмп и Путин на срещата на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество във Виетнам?
Юрий Фельштински: Трябва да правим разлика между „Белия дом” – под това се разбира само президентът и неговата администрация и „американската администрация” - широк кръг хора имащи отношение към управлението на САЩ. При цялата тази дискусия, която е води както от симпатизантите, така и от противниците на версията, че Тръмп спечели изборите благодарение на Кремъл, всички, включително и най-близкия кръг на президента разбират, че е по-добре да не допускат Тръмп до пряк разговор с Путин.
Всички скандали с участието на бившия руски посланик в САЩ Сергей Кисляк бяха предизвикани основно заради това, че срещите му с американските представители са били неофициални. Проблемът не е в самите срещи, а в това, че те са били неформални и несанкционирани от правителството и са провеждани заобикаляйки официалния протокол. На срещите на Флин, Кушнер и други членове на щаба на Тръмп с Кисляк по същество е обсъждан един въпрос— как, заобикаляйки официалните американски канали да бъде установена връзка между Кремъл и кръга от най-предани на Тръмп сътрудници. С други думи, за установяване на система за връзка позволяваща на Тръмп и Путин да общуват тайно от американското правителство.
Ако поговорите с някой специалист по шпионаж и вербовка, той ще ви каже, че установяването на канали за връзка с агентурата е един от основните въпроси в работата му. Да вербуваш шпионин в съвременния свят е относително просто. А да поддържаш с него постоянна и защитена връзка е много по-сериозна задача. Такъв канал за връзка се се опитвали да създадат руският агент Майкъл Флин (наричам го агент, защото от гледната точка на Путин генерал от американското разузнаване, който е получил десетки или дори стотици хиляди дорали от руската държава е руски агент) и довереното лице на Тръмп— неговият зет Кушнер, действащ по лично указание от Тръмп (защото на Кушнер указания може да дава само Тръмп). Този таен канал за връзка между Кремъл и Белия дом са се опитвали да създадат, с помощта на бившия руски посланик Кисляк, така че той да заобиколи американските структури, които отговарят за официалните връзки между Кремъл и Белия дом.
Именно заради това «изгоряха» всички, които са ходили при Кисляк за да обсъждат въпроса.
Но в крайна сметка тази неформална връзка не е била установена. С дурги думи Тръмп и Путин в момента не биха могли да поговорят насаме и да обсъдят всичко, което ги интересува.
Аз съм убеден, че в американската администрация по заповед на Кремъл са вкарани като минимум трима очевидни агенти на Путин. Първият е Пол Манафорт, който със скандал излетя от длъжността си на шеф на предзборния щаб след като изплува връзката му с кремълски дейци и финансисти като Олег Дерипаска, например. Вторият руски агент е Майкъл Флин за когото също бързо стана ясно, че е човек с крайно съмнителна репутация, тъй като е получил големи суми от Русия и много големи суми от съмнителния турски бизнесмен с руски връзки господин Алптекин. Третия човек е Рекс Тилерсън, държавния секретар на САЩ. Той, безусловно, е по-предпазлив, тъй като разбра какво се случва с невнимателните агенти на Кремъл. И затова засега Тилерсън се крепи на мястото си. Работата е там, че Тилерсън с неговата предпазливост като цяло саботира работата на Държавния департамент на САЩ. Тази институция практически беше унищожена от него по заповед на Тръмп. Държавния департамент в общопприетия смисъл на думата просто не съществува в момента, както не съществува и американска дипломация.
Съществува само и единствено Тръмп, който дава указанията си в Туитър.
И така, тримата – Манафорт, Флин и Тилерсън са вкарани в администрацията на Тръмп по указание на Кремъл. Не изключвам това да е било едно от предварителните условия за оказването на подкрепа на Тръмп от Русия.
Москва няма никакви други възможности да разговаря с Вашингтон заобикаляйки американските институции.
От това са предизвикани и опитите на Тръмп да се срещне с Путин, да поговори с него насаме и да обсъди всички натрупани въпроси без участието на други хора, включително и американски преводачи.
Всъщност, три такива срещи бяха проведени. Отначало това беше срещата между Тръмп, Лавров, Кисляк и Тилърсън, на която присъства само руската преса. След това се състоя лична среща между президентите, когато Тръмп разговаря с Путин само в присъствието на руския преводач и накрая, мимолетната беседа във Виетнам, където Тръмп отново "поговори" с Путин, при това при описанието на този разговор от американската и от руската страна има сериозно разминаване. Очевидно, хората, които отговарят за американската външна политика са направили всичко необходимо, за да попречат на пълноценна среща между президентите на САЩ и Русия.
По повод тези няколко минути разговор във Виетнам Тръмп вече даде много интересна информация, същността на която се състои в това, че той два пъти попитал Путин дали се е намесвал в американските избори и Путин два пъти отговорил «не съм се намесвал», а Тръмп явно бил абсолютно доволен от този отговор.
Руската страна пък заяви, че Тръмп изобщо не е задавал такива въпроси.
Аз вече цяла година повтарям, че лакмусовата хартийка е една: поне една лоша дума по адрес на Путин. И ви уверявам, че никога няма да чуем такава лоша дума от устата на Тръмп. Защото това е главното условие на комплексирания Путин изначално поставено от Тръмп. Подчертавам: никога. Защото това е в основата на съглашението между Тръмп и Путин.
Всичко, което Тръмп говори по същество за руско-американските отношения също е твърде едностранчиво: нито една критична забележка по отношение на руската политика, руското правителство, режима в Русия. След срещата във Виетнам от Тръмп чухме само, че американците имат нужда от помощта на Русия за решаването на сложните международни проблеми: Сирия, Северна Корея, Украйна. Ние не чухме от Тръмп, че Русия е виновна за Украинската криза и е длъжна да се изтегли от Украйна. Не чухме, че Русия се намеси в сирийската война, за да попречи на американците да свалят Асад и, обърнете внимание, ние вече изобщо нищо не чуваме за това, че Асад трябва да се оттегли от властта. Ние виждаме, че в Сирия сега се засилват позициите на Иран – главния враг на съюзниците на САЩ - Саудитска Арабия и Израел. Всичко това е резултат от предаването на американските позиции в Сирия от страна на Тръмп и Тилерсън.
Що се отнася до севернокорейския конфликт това е отделен, много сериозен въпрос. Тръмп отвреме-навреме прави много твърди изявление спрямо Северна Корея и я заплашва с военен удар. Аз не мога да преценя колко безболезен би бил военен удар по Северна Корея. Подозирам, че ако това би било възможно без загуби за САЩ и за Южна Корея, този удар отдавна щеше да бъде нанесен. Ние знаем много малко за това, каква роля в провокирането на този конфликт играе Русия. Не бих се удивил, ако с течение на времето се изясни, че Москва е била основният провокатор, подтикващ Северна Корея към военни действия против съседите и.
Но за ролята на Русия в Сирия е известно. Москва влезе в Сирия, за да не
позволи на американците да свалят Асад, с други думи, за да не бъде прекратена войната.
Позицията на Русия по отношение на Иран също е известна: Москва е единственият реален съюзник на Техеран в стремежа му да се превърне в регионална свръхдържава. Сега Иран е сериозна заплаха не само за Саудитска Арабия, но и за Израел. И всеки израелски експерт ще ви каже, че основното им безпокойство е предизвикано от нарастващото влияние на Иран в Сирия, а това се случва благодарение на позицията на Русия и безучастността на Тръмпа-Тилерсъна.
Известна е и намесата на Русия, при това не само в американските, но и в европейските — например, във Франция, където Москва не успя да постигне целите си. Изглежда, че преди това Кремъл се е намесвал и в изборите в Източна Европа. Съдейки по ръководството на някои страни, сегашният руски режим успешно се е намесил в изборите в Чехия и Унгария, защото те заемат подозрително прокремълски позиции, особено чешкият президент. Знаем и за неуспешния опит за преврат в Черна гора.
Русия вреди навсякъде, където може. Сега вече има информация за това, че Москва подкрепя сепаратистки движения, в частност в Каталуния.
Аз очаквам Путин сериозно да се заеме със създаването на кюрдска държава, защото това ще е още една линия на разделение в западния свят. Единствената причина, поради която Кремъл все още не е предприела стъпки, е че част от териториите, на които живеят кюрдите се намира на територията на Иран, който от своя страна е необходим на Русия, за да дестабилизира Израел, Саудитска Арабия и дори САЩ, ако се вземе предвид иранската ядрена програма.
Като цяло, стратегически Русия има две цели: разкол, отслабване и дори разпускане на НАТО и провал на ЕС. Нахлуването в Грузия и Украйна, а също така намесата в европейските избори в полза на крайнодестните са елементи от постигането на тези цели. Подкрепата за Тръмп, който е защитник на изолационизма и дори говореше за излизане от НАТО, също се вписва в тази руска външно-политическа концепция. Но ако изначално победата на Тръмп изглеждаше като победа на Кремъл, която ще донесе на путиновия режим неимоверни изгоди, то с времето беше постигнат точно противоположен ефект, защото бяха разкрити връзките му с Тръмп.
На юридическо ниво с този въпрос сега се занивама комисията на Робърт Мюлер. Засега не е известно колко дълго ще продължи разследването и до какви изводи ще стигне. Но в американското общество вече се утвърди мнението, че Тръмп е получил руската подкрепа в замяна на включването на определени точки във външнополитическата му програма. Сега тези обещания е тредно да бъдат изпълнени.
Видяхме, че Тръмп зачеркна пункта за разпускането на НАТО. Същото стана и с позицията му за Крим и свалянето на санкциите срещу Русия. С други думи, Тръмп не изпълни обещаната на Путин външно-политическа програма и аз не изключвам, че с течение на времето този факт е започнал да дразни кремълското ръководство.
Защото излиза, че Москва хвърли огромни усилия, за да докара Тръмп на власт, а Русия не може да си получи изгодата от това. А аз смятам, че Русия само си навреди с това и като цяло позициите и в САЩ и Европа се влошиха.
Дори демократите заемат много твърда антикремълска позиция, а републиканците, които традиционно изпитват недоверие към Русия, сега още повече засилиха антируските нагласи. И това, че Америка като цяло сега заема толкова силна антируска позиция е изцяло «заслуга» на Путин и неговото обкръжение, които проведоха «успещшната операция» по довеждането на власт в САЩ на «своя» кандидат.
NA: Какво, според Вас, постигна американската политическа система в сферата на противодействие на кремълската външна политика?
Ю.Ф.: Разбира се, Америка като държава сега е много отслабена, защото от ноември миналата година се занимава с изясняването на това намесила ли се е Русия в американските избори, каак точно го е направила и какви трябва да бъдат изводите и последиците от тази намеса. На всички повече или по-малко им е ясно, че Русия действително се е намесила в изборите и е повлияла на крайния резултат. Остава да се изясни дали това се е случило със знанието и съгладието на Тръмп или с мълчаливото съгласие на двете страни. По този въпрос няма единно мнение в американското общество. Има хора, които смятат, че Русия е помогнала на Тръмп без той да знае за това. Има и такива, които смятат, че намесата на Русия е станала по предварително съгласуван между Тръмп и Кремъл план.
Но истината е, че намесата на Русия даде превес на Тръмп в ключовите щати, с което му осигури победата. Ето защо в Кремъл смятат, че Тръмп е победил благодарение на Русия и Тръмп е длъжен да разбира това, макар, че никога няма да го признае.
Но, както е прието в бизнеса Тръмп формално изпълнява поетите ангажименти. Някои неща са извън неговите възможности, но докато Путин вижда, че Тръмп прави всичко, което зависи от него, американският президент може да е спокоен за бъдещето си. Ако обаче дойде момент, в който дестабилизацията на ситуацията в САЩ чрез импийчмънта на Тръмп стане по-изгодна за Путин, той ще «освободи» компромата срещу него.
NA: Руските медии твърдят, че в обвиненията срещу Пол Манафорт няма нищо, което да се отнася към рускана намеса в изборите. Така ли е всъщност?
Ю.Ф.: Не. Пол Манафорт дълги години е бил финансиран от Олег Дерипаска. Според информация, с която разполага комисията на специалния прокурор Мюлер, Дерипаска е платил на Манафорт десетки милиони долари. Дерипаска е един от олигарсите-милиардери, близки до Путин и може да се предполага, че той е съгласувал всичко с Путин, както и, че не би предприел и една стъпка без разрешението на Путин.
Не случайно той пътува с дипломатически паспорт и пътува с Путин по целия свят. Например, във Виетнам той беше с Путин.
Има всички основания да се смята, че именно Дерипаска (и стоящият зад него Путин) е лобирал за назначаването на Манафорт на поста ръководител на кампанията на Тръмп.
Същото се отнася и за генерал Флин. Достатъчно трудно е да се докаже, че Флин е извършил държавна измяна, но е много по-лесно да се докаже, че е получил стотици хиляди долара без да се регистрира като «чуждестранен агент» на турската държава. Това е причината поради която в обвинението четем много за пари и малко за Русия и шпионаж.
Флин е разследван именно защото от една страна е вземал пари от руското правителство, при това в продължение на много месеци, а освен това взема и стотици хиляди долари от турски бизнесмен, имащ също непосредствено отношение към Русия. Едновременно с това участва в кампанията на Тръмп. Междувременно стана известно, че той е предлагал срещу 15 милиона далора да лобира за екстрадицията на Фетхуллах Гюлен и дори да организира отвличането му. Подозирам, че това съвсем не е последната авантюра на Флин.
NA: Успя ли американският истаблишмънт да откаже Кремъл да се меси във вътрешните работи на САЩ?
Ю.Ф.: Ние имаме работа с хора— имам предвид руското ръководство—които нямат спирачки. Трябва да разберем, че единственият извод, който си е направил Путин — и убивайки Литвиненко, и убивайки Немцов, и нахлувайки в Грузия, Украйна, Сирия — е, че може безнаказано да извършва престъпления. Путин всеки път се убеждава в своята безнаказаност. И сега — също. Макар че след намесата в американските избори ситуацията и за Русия, и за Путин се влоши. В този смисъл това е поредното поражение за Кремъл, макар че Путин едва ли мисли така.
Ще доведе ли Русия свободния свят до състояние, когато единствената възможност да се противопостави на агресията на Кремъл ще бъдат военните действия? За съжаление, аз не изключвам такъв вариант. Това е реалност, към която Путин непрекъснато ни доближава, демонстрирайки, че с него е невъзможно да се договориш. Той, впрочем, няма и намерение да разговаря. Той просто продължава нагло и упорито — може би, не толкова бързо колкото му се иска— да превзема територии и да дестабилизира ситуацията в света.
NA: Искате да кажете, че Путин има намерение да води голяма война със Запада?
Ю.Ф.: Всеки диктатор по последния момент, докато трагедията не стане необратима, си мисли, че ще постигне целите си без голяма война— с такива малки, хитрички светкавични войни като анексирането на Крим, фактическата анексия на Беларус, окупацията на Приднестровието, нахлуването в Източна Украйна и Грузия и така нататък. Доколкото подобни акции известно време носят успех, това създава у диктатора илюзия, че е намерил златното ключе, с което ще реализира своите външнохполитически цели чрез каскада от перманентни малки войни без да въвлича своята страна в големи рисковани конфликти. Но в някакъв момент се появява грешка в разчетите и тези малки конфликти прерастват в мащабни войни, които завършват с гибелта на режима и даже на страната.
NA: Тоест, Вие предполагате, че сегашният конфликт ще завърши именно така за режима на Путин – с пъномащабен конфликт със Запада?
Ю.Ф.: Разбира се, може да се очаква и, че Путин просто ще си отиде от този свят преди да успее да доведе страната до голяма война, но аз съм напълно убеден, че доброволно той никога няма да напусне властта. Защото само ако го направи и Кадиров ще го убие. Путин знае това и сам няма да се откаже от властта. При това аз смятам, че Путин управлява не като диктатор, а като представител на една институция, чиито гръбнак са спецслужбите с примес на криминално-бандитски елемент, сродил се с правоохранителните органи през 90-те години. Това означава, че ситуацията може да не се подобри, ако Путин си отиде. Затова смятам, че оттеглянето на Путин от властта означава, че ще си тръгне цялата хунта и радикално ще се промени установеният в Русия строй. За нещастие, ние вече сме преминали границата, когато смяната на президента би довела до смяна на режима.
NA: Означава ли това, че именно голяма война е единственото, което може да неутрализира руския режим?
Ю.Ф.: Ако Русия продължи отвреме-навреме да завзема все нови и нови територии от съседите си, това, безусловно, в някакъв момент ще доведе до глобален конфликт. Но аз мисля, че след 2014 година Путин промени тактиката си. Той самият не се оказа готов за голяма война и дори беше принуден да се откаже от проекта «Новорусия».
Вместо директна военна намеса той пристъпи към проекта за дестабилизация на палитическата ситуация в редица страни по света.
Превод: Faktor.bg