Интервю на kasparov.ru
- Господин Фелштински, да започнем с последните събития: циничното, нагло и незаконно пленяване на украински моряци и кораби в Керченския пролив. Русия вече действа открито...
- Ситуацията действително разтревожи всички. Защото всички си спомниха пролетта на 2014 година, когато Русия първо окупира Крим, а след това нахлу в Източна Украйна. Тогава мнозина, не само аз, заговориха за трета световна война. След това някак си всички се "успокоиха", защото стана ясно, че в плановете на Путин в онзи момент не влиза голяма война с Украйна и, че той ще се ограничи с Крим и Донбас.
Защо Путин спря през 2014 година? Отговорът на този въпрос знае само той. Може би, е осъзнал, че Украйна ще се бори за своята свобода и се е изплашил от голяма война. Може да го е направил заради реакциите на Запада и санкцииите. В смисъл, не че санкциите бяха толкова сурови, Путин не ги възприема така. Просто той видя, че е предизвикал противодействие, независимо от това, че Украйна не е член на НАТО.
Ще повторя: Навярно, ние никога няма да разберем защо Путин реши да не напредва в дълбочина в украинска територия. Но знаем, че тази кампания беше сменена от активизацията в Сирия. С други думи, Путин отвори втори фронт - фронт на ново противопоставяне със САЩ.
Но, въпреки това, заплахата от нова война не е изчезнала. Путин смени тактиката. Той, поне за момента, се е отказал от идеята да решава геополитическите си задачи с тъпите военни методи и премина към хибридна война. Част от нея стана руската намеса в изборите за американски президент.
Тази кампания на Путин, от негова гледна точка, се оказа като цяло успешна. Благодарение на руската намеса на изборите победи човекът на Кремъл. Разбира се, Русия не беше единственият поддържащ го елемент. Но, доколкото, надмощието на Тръмп над Хилари Клинтън се оказа съвсем незначително, можем да предположим, че, като в приказката "Дядо вади ряпа" руската намеса се е оказала точно онова мишле, което помогна на Тръмп "да извади ряпата". Разбира се, това е невъзможно да бъде доказано със задна дата. Но колкото повече напредва разследването на руската намеса в американските избори, толкова по-ясно става, че без помощта на Путин, Тръмп щеше да загуби.
Едновременно с това Русия активно се намеси в изборите на редица европейски държави. На някои места Путин победи (един от най-ярките примери е абсолютно пропутинския чешки президент Милош Земан), някъде загуби (например, във Франция и Черна гора). Макар че, във Франция Русия сега се опитва да навакса подстрекавайки протестите.
Освен това, дори когато проруският кандидат не побеждава на изборите, объркването и нестабилността, които привнася руската намеса в изборния процес, нанася на тези страни сериозни вреди. Така че, в този план, хибридната война на Путин е напълно успешна, а при това е много по-евтин начин да нанесеш щети на противника, отколкото с обикновена военна кампания.
- Възможно ли е Русия за започне мащабно настъпление срещу Украйна?
- Мисля, че една от причините, поради която Путин не се осмели да продължи боевете в Източна Украйна е започналото военно противопоставяне. Путин не беше готов за него. След анексирането на Крим той мислеше, че точно по същия начин, с безкръвен блицкриг, ще превземе и цялата континентална част на страната. Но, когато в Донецка и Луганска области започнаха реални бойни действия и се оказа, че украинците ще се противопоставят на агресиите и загиват с хиляди (руските загуби не се обявяваха), стана ясно, че трябва да се промени тактиката на завземане. Стратегическата задача – превземането на Украйна – не е променена, повярвайте ми. На корекция са подложени само тактиката и методиката.
Един от принципите на Путин е да не отстъпва, да не се връща назад, а да използва вече завладяното като плацдарм за нови претенции и преговори за нови отстъпки.
Проблемът е там, че във всеки конкретен момент поредната агресивна стъпка на Путин, от една страна е много сериозна, (например, анексията на Крим) а от друга – недостатъчна, за да му бъде обявена война от световната общност. И господарят на Кремъл знае това. Той открито шантажира целия свят с възможността да използва ядрено оръжие. При това убедено твърди, че има намерение да победи в един бъдещ военен конфликт. По-идиотско изявление от устата на държавен ръководител трудно може да се чуе. Той се възползва от това, че в мнозинството държави управляват разумни и отговорни хора, които преди всичко мислят за сигурността на своите граждани.
Това, което се случи в Азовско море е поредният опит на Русия да "отхапе" поредния залък и да "отбележи" поредната си геополитическа победа. Единствено обнадеждаващ факт е, че скоростта на придвижване на руската агресия се забави. Сега, когато Америка разбра, че Русия е нейният стратегически враг, за Кремъл е много сложно да провежда външна агресия толкова леко и открито, както Путин направи през 2008 и 2014 година.
- В медиите периодично се появяват снимки на съвършено "различен Путин". Вярвате ли в теориите за многобройните му двойници?
- Не, разбира се. Няма причина за такива циркови номера. Мисля, че Путин е в Русия сериозно и за дълго. Ако не се забърка в поредния конфликт (а те стават все повече), който да доведе до голяма война, той ще може да остане на власт докато е жив. И, впрочем, аз не вярвам и в това, че Путин ще бъде отстранен от съратниците си. Така че правилният подход е към него да се отнасяме като към стабилен управник на Русия и да не се надяваме на чудо. Например, че Путин, от когото вече всички сериозно са се уморили и, който носи само нещастия и мъка, ще изчезне някъде. Сам по себе си той няма да изчезне. Освен ако, повтарям, Русия не разпали голяма война, в резултат на която ще рухне и Путин, и режимът му. Но за всичко ще се наложи да се плати много висока цена.
- Ще издържи ли руският народ, ако, не дай Боже, се случи голяма война?
- Системата, построена от Путин в Русия, много напомня на съветската, когато народът нямаше влияние върху политиката, решенията и действията на своето правителство.
Ние много спорим за това, какъв е истинският процент на подкрепа за Путин? 86 процента? 76? По-малко? На мен ми струва, че това няма значение. Да се опитваме да определим истинското ниво на подкрепа за Путин е абсолютно безсмислено. Даже да се окаже, че е нула, какво от това, какво се променя от това? Каква разлика има дали народът подкрепя войната или не? Никой няма да научи за това. Войната ще се случи, както се случиха първата и втората чеченски войни, грузинската, украинската...
През 2014 година Путин решаваше програма-максимум и програма-минимум. Програмата-максимум беше бързо, тихо и безкръвно да завладее Украйна. Програмата-минимум – да разпали там незагасващ конфликт, който ще предотврати теоретичната възможност за влизане на Украйна в НАТО. Защото ние виждаме, че страните, които успяха да влязат в Алианса, се намират в относителна сигурност. Например, не е възможно да нахлуеш в Балтийските страни, без да рискуваш пълномащабна война, е невъзможно.
Така че Путин е решил единият проблем: НАТО не приема страни, които имат нерешени териториални проблеми и/или участват в някакъв конфликт. По тази причина Русия няма интерес да бъдат решени по мирен път конфликтите в Приднестровието, в Грузия или в Украйна.
Превод: Faktor.bg