Двуглавият руски орел не трябва да залага едновременно на два коня - на Азия, и на Европа, казва познавачът на московското задкулисие
Интервю на Пол Сюжи, Figaro
- Г-н Фьодоровски, кадрите от инаугурацията на Владимир Путин демонстрират лична, изпълнена с много символи власт, достойна за царска Русия. Действително ли руският президент е толкова всемогъщ?
- Да, конституцията, разработена от Борис Елцин, дава на руския президент много голяма власт. Протоколът на инаугурацията предвижда множество символи, знакови за властта, с която реално разполага държавният глава. Но трябва внимателно да се изучи смисълът на тези символи: например, именно Путин възстанови съветския държавен химн през 2 000 година, запазвайки мелодията на химна на Съветския съюз. Тоест президентските символи са заимствани и от царска, и от съветска Русия. Путин се стреми да изтрие от колективната памет престъпленията на руската тоталитарна държава, отклонявайки се от политиката на Борис Елцин, който, напротив, се стремеше ясно да обозначи разрива със СССР. По този начин, Путин, като "поборник за величието на Русия", продължава да вижда в Сталин герой от борбата с нацизма.
- Действително, много политически наблюдатели виждат в Путин новия Сталин. Но, назначавайки отново Дмитрий Медведев на поста министър-председател, той избира приемствеността: в новия Брежнев ли се превръща Путин?
- Той по-скоро е смесица от Брежнев и Хрушчов. Подобно на Путин, Хрушчов управляваше страната с лозунги. Той постоянно повтаряше: "След 20 години ще изпреварим САЩ". По същия начин Путин даде да се разбере, че предприема амбициозен курс, като публикува множество укази, които в частност предвиждат до края на неговия мандат Русия да влезе в петте най-силни икономически държави. Освен това той обещава радикално да намали нивото на бедността в Русия.
Безусловно, той е заимствал от Сталин неговата страст към символите и успява да възроди националния наратив, но всъщност повече прилича на Брежнев, ако щете дори в подбора на кадри. Брежнев, както и Путин сега, избирал надеждни хора, с които е работил дълго. Това е истинското проклятие на Кремъл: много е трудно да обновяваш политическия състав и, в края на краищата, винаги да предпочиташ едни и същи хора.
Въпреки това, Путин успя да направи нещо практически невъзможно: демонстрира съпротива срещу Запада, което значително засили подкрепата за него вътре в Русия.
- Но победата на изборите не означава абсолютно доверие от населението....
- Действително Путин не успя да възстанови доверието на обществото и неговият висок резултат на изборите не му дава карт-бланш. Още повече, че изпълнителната власт изглежда не вижда, че кризата на нефтения пазар отслабва икономиката на Русия, и външната политика остава, както преди проблематична за руските интереси. Той не можа да реши два проблема: не се възползва от нефтената "манна", за да диверсифицира икономиката, това е огромната му грешка. Русия не може да продължи да зависи от цените на нефта и газта. Той даде трохи от тази баница на населението и започна да обновява армията. Освен това, всички разчитат изключително и само на него. В това е огромната слабост на неговата почти монархическа система.
- Самите руснаци очакват ли промени?
- Да, руснаците имат силни очаквания за промени и все по-рядко си отказват удоволствието да заявят тези очаквания. Мнозинството от тях искат реформи: според проучванията на общественото мнение, 65% от руснаците настояват за промени във всички сфери, а 90% от тях искат "значителни" промени. Появява се ново поколение, което се тревожи от това, че начело на държавата остават хора, които не са способни да осигурят обществено обновление.
- Въпросът с приемствеността изглежда ще бъде сложен за решаване... Вие сте написали много книги за политическите убийства в Русия: нужно ли е политическото убийство на Путин?
- Това би било сложно, защото той още дълго ще се намира под защитата на създадената от него система.
Вярно е, че приемствеността и обновлението на политическия елит в Русия са сложни процеси. Не съществува реална парламентарна опозиция, парламентът угажда на изпълнителната власт. В Русия не се водят реални дискусии, правосъдието не е независимо.
В Русия трябва да се извършат политически преобразования, те са силно очаквани от населението. Иначе възниква риск от разрив между обществото и управляващия елит, а това не отговаря на интересите на никого.
На Русия ще и помогне не ново политическо убийство, а засилване на сътрудничеството със Запада. Трябва да се направи всичко възможно, за да се попречи на руснаците да се хвърлят в обятията на китайците, това не е в техен интерес и не така се променя политическия баланс. Русия е нужна на Китай не само, за да и помогне да стане икономическа супердържава, но и за да "разтовари" излишъка си от население.
Ще ви кажа един виц на тази тема, разказа ми го Жак Ширак. Той имал разговор с Дън Сяо Пин, в който засегнали темата за "единственото дете". Дън му казал, че обсъждат преход към политика на две деца в семейство. Когато Ширак се изненадал и отговорил, че това ще взриви Китай, Дън отговорил: Не се притеснявайте, имаме още провинции на север, визирайки Сибир.
Руснаците трябва да се пазят от Китай или казано по друг начин, двуглавият орел не трябва да залага едновременно на два коня - на Азия, и на Европа.
Ситуацията никога не е била по опасна, сега тя е още по-лоша отколкото по времето на Студената война! Тогава и от двете страни имаше манипулации и дезинформация, но съществуваха правила. Хората не вярваха в собствените си лъжи. И я отличаваха от реалната политика. Сега имам чувството, че когато лъжат, вярват в собствената си лъжа...
- Тоест, Вие се тревожите много повече сега, отколкото когато Путин беше преизбран...
- Вярно е, защото изборите показаха, че привързаността на населението към него все още е силна, но Путин не следва правилен курс. Изглежда, той е твърде сигурен в себе си.
*Владимир Фьодорвски определя себе си като "френски писател с руско-украински произход". Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, арабист, преводач на Леонид Брежнев от арабски през 70-те години. Назначен е на дипломатическа позиция от Михаил Горбачов и в Русия е познат като активен поддръжник на перестройката, политиката и реформите на Горбачов и Елцин. Срещал се е и с Владимир Путин, смята се за един от сериозните познавачи на задкулисието на руската политика. Автор на няколко книги за политически убийства в Русия.