Виктория Скрипал пред българска медия: Федотов е идвал три пъти в страната ви, отровата може да е придобита на ваша територия

При Скрипал и Гебрев са използвани различни методи за отравянето им, казва племенницата на бившия руски разузнавач

Виктория Скрипал

Виктория Скрипал

Интервю на Георги Коритаров, ТВ „Европа”

Георги Коритаров: Здравейте, Виктория! Наясно ли сте със самоличността на Сергей Федотов? Познавате ли такъв човек и какво мислите за негово участие по случая “Скрипал”? 

Виктория Скрипал: Такъв човек не познавам. Аз не съм следствен орган. Ако ни предоставят доказателства, че такъв човек има и че той е извършил престъплението, значи той го е извършил. А ако не ни предоставят такива доказателства, това означава, че е наклеветен определен човек и че това няма нищо общо със случая.

Г.К: В България е цитирано Ваше изказване от вчера. Казали сте, че напълно сте наясно със самоличността на Сергей Федетов. Това означава че се познавате с този човек. Може би това е погрешно цитиране на Ваши думи?

В. С.: Не съм казвала, че се познавам с него. Може да съм го виждала някога.  Не видях дори снимка на този човек сега? Никога не съм казвала, че познавам някого. Не се познавам нито с Петров, нито с Баширов, нито с този човек.

Г. К.: Откъде бихте могли да сте се срещали с този човек. Освен Сергей Скрипал, който някога е работел във военното разузнаване на Русия, Вашият баща или други Ваши роднини работели ли са също за военното разузнаване на Русия?

В. С.: Цялото ми семейство е военно. И баща ми е военен, и дядо ми беше военен. Но не във военното разузнаване. Във външното разузнаване от нашето семейство е работел само един човек и това е Сергей Викторович. 

Г. К.: Можем ли да кажем, че има връзка между опита за убийство на Сергей Скрипал в Лондон и опита за убийство на българския бизнесмен Емилиян Гебрев?

В. К. Аз не съм експерт, за да мога да правя изводи. Но може да се каже, че в двата случая бяха приложени  различни методи, за да се обясни какво се е случило.

Г. К.: В какво е разликата между методите?

В. С.: Разликата е в следното. Ето например в единия случай със Сергей Скрипал се говори за вещество, с което е намазана дръжката на вратата. В другия случай за нещо, което е било поставено в храна. В случая със Сергей Скрипал го обвиняват, че е предател на Родината, бивш разузнавач. Докато не знам в какво се изразява работата на Вашия предприемач и бизнесмен, за когото се твърди, че е отровен с храна. 

Г. К.: Този български предприемач се занимава с търговия на оръжие и той е доставял оръжие за Украйна. И оттук се прави извод, че е напълно възможно руски спецслужби да са имали мотив за операция срещу него. Освен това Сергей Федотов е бил в това време в България, когато е покушението срещу Гебрев.

В. С.: Сергей Федотов е бил три пъти в България.

Г. К.: Да, три пъти е бил. Точно така.

В. С.: И едва ли три пъти е отравял хора. А освен Емилиян Гебрев и други хора търгуват с оръжие с Украйна. Тогава защо посегателството е само срещу него? Моят чичо не е бил свързан с оръжие.  Това са съвсем различни линии.

Г. К.: Вие сигурно отхвърляте и опровергавате логиката, която обвързва двата случая – с Емилиян Гебрев и със Сергей Скрипал.

В. С.: Да, това са съвсем различни случаи. Освен това от Украйна много спокойно може да дойде човек без виза и да се опита да отрови, когото и да е.

Г. К.: Как може да се дойде в България от Русия? Ако Сергей Федотов притежава руски документи за самоличност, как може да попадне в България?

В. С.: Сергей Федотов не може да пресече украинската граница, защото Украйна е включила в черен списък хора, които са били военни и нямат право да преминават украинската граниа. Т.е., Сергей Федотов може да попадне на територията на България само с въздушен транспорт. 

Г. К.: През Украйна въобще не е възможно по друг път освен въздушен, защото нямаме обща граница. Но, ако лети от Русия, при какви проверки трябва да мине, за да пристигне в България?

В. С.: Аз преди десет дни се върнах от Литва. Митническият контрол беше много строг и от едната, и от другата страна. Много сериозно  проверяват на границата. Така че да се пренесе някакво вещество, приличащо на отрова, в България, която е част от Европейския съюз, това би будило подозрение и биха се задавали много въпроси. Биха разпитвали с каква цел се носи в страната. Това означава, че това вещество може да е било придобито на територията на България. Кристалите, с които е отровен Емилиян Гебрев, приличат на сол и са добавени в храната му. Значи Федотов е трябвало да има достъп до дома на Емилиян Гебрев. 

Г. К.: Да, това е много логично. Тогава какъв извод можете да направите? Заглавието на информацията, представена във вчерашното Ви интервю гласи така: Не е изключено този трети човек /има се предвид Федотов/ да е свързан с отравянето на Гебрев. Казвали ли сте такова нещо?

В. С.: Казах, че докато нямаме доказателства, не можем да обвиняваме никого. Когато ни предоставят доказателства и бъдат обявени, тогава може да се говори за такава връзка. А иначе на основата на хвърлени думи може да бъде обвинен всеки, че има нещо общо с отравяне.

Г. К.: Разбрах, че живеете в дома на майката на Сергей Скрипал.

В. С.: Това е моят дом. Майката на Сергей Скрипал живее при мен. 

Г. К.: В град Ярославль. А кажете, руските власти оказват ли някакъв психологически или друг вид натиск, за да мълчите или за да говорите само благоприятни за режима неща?

В.С.: Никакъв натиск не ми е оказван от страна на властите. Аз свободно се срещам и разговарям с хора. Срещам се с журналисти. На никога не съм отказала интервю или среща. На мен и на семейството ми от страна на руските власти не е оказван никакъв натиск. Единствено от страна на външното министерство ми е оказана помощ. Нищо друго. 

Г. К.: Кога за последен път сте разговаряли със Сергей или с Юлия – неговата дъщеря?

В.С.: Със Сергей за последен път говорихме преди година – на 27 или 28 февруари. А с Юлия говорихме за последен път на 24 юли миналата година за рождения ден на нейната баба. Това е еднопосочна връзка. Юлия може да ни се обади, но за съжаление ние нямаме такава възможност. 

Г. К.: Значи не знаете те къде са сега, къде живеят, какво се случва с тях?

В. С.: Не. За съжаление правителството на Великобритания ни отказа такава възможност.