БСП не си знаят историята, превърнали са се в най-русофилската партия
Най-важните моменти от нашата история предстои да бъдат не просто пренаписани, а отново изследвани, казва пред Faktor.bg изследователят, който разбива вековни митове
Интервю на Светослав Пинтев
Цочо Билярски е виден наш историк, автор на редица книги и изследвания за българската история.
Специалист e в Главно управление на архивите (1973 – 1978) и в Централния държавен архив (1978 – 1986); зам.-директор (1986 – 1993) и директор в Централния държавен архив (1993 – 1997) и началник сектор в Централния държавен архив (2000 – 2006). Автор е на забележителната „Руската убийствена политика за българите“ - том 1. От него научихме, че скоро предстои да излезе и том 2.
- Г-н Билярски, как посрещате празника, пишете ли нещо в момента?
- Да, сега работя върху една книга на Иван Михайлов, а инак съм дал за печат втория том на „Руската убийствена политика за българите“. Той е посветен на българските социалисти и на техните виждания за руската политика. Те днес не си познават историята, знаете, това сега е най-русофилската партия в България. До Октомврийската революция са с най-антируската политика в България. Дори непрекъснато се чистят от русофили в техните редове.
- А днес ги насаждат там. Как се получава така, че не се интересуват от собственото си минало?
- В средите на БСП вече няма знаещи хора. В парламента често пъти говорят такива глупости, че…, но то е характерно и за останалите партии.
Във втория том са включени материали на Димитър Благоев, на Георги Кирков, на Христо Кабакчиев, на Васил Коларов, на Кръстьо Раковски. Това са техни речи, техни статии и брошури.
Много е интересно, че има и едни материали в печатното им издание, които са свързани с Независимостта на България. „Работнически вестник“, това е органът на българските социалисти, който през декември 1913 г. прави разкритие и публикува на страниците си едно тайно споразумение между България и Русия от септември 1907 г.
- Да, писахте за него, като то поставя Независимостта под много необичайна светлина… В този договор директно харизваме външната си политика на Русия, да я управлява, да прави каквото си иска с нея…
- Не е само външната политика, а и армията минава на тяхно подчинение. Парадоксалното е, че чрез този договор България се отказва напълно от своя суверенитет в полза на Русия. Тези документи още тогава са публикувани. Излиза и една книга – „Турските разкрития“ (1909) на Александре Улар и Енрико Инсабато. В „Работнически вестник“ материалите са взети от австро-унгарската и германската преса.
За Независимостта се преговаря една година по-рано. През 1907 г. френският дипломатически представител в София Морис Палеолог предлага на Симеон Радев, който е един от най-близките хора на водача на стамболовата партия Никола Генадиев, да сондира мнението за обявяване на Независимостта на България още тогава. Палеолог уверява, че България ще има подкрепата на Русия, на Франция, на Англия. Това става през август 1907 г., а през септември този договор е подписан в Евксиноград от най-близките хора на Фердинанд и руския княз Владимир Александрович, който тогава е в България за отбелязване на годишнината от шипченските боеве. Между другото, заедно с Никола Григоров издадохме в поредицата „Сите българи“ два тома с документи и материали, свързани с Фердинанд. Там се виждат сондажите му не само в Русия, но и в други страни, става ясно как търси подкрепата за българската независимост на Австро-Унгария, която има интерес към анексията на Босна и Херцеговина.
- Анексия, която спомага за обявяването на Независимостта и парира реакцията на Високата порта..
- Обявяването на българската Независимост и анексията на Босна и Херцеговина се съгласуват. И двете събития стават в рамките на няколко часа едно от друго. Макар, че и от българска, и от австрийска страна казват, че няма никаква съгласуваност, че всеки е гледал своите интереси… Човек, ако разгърне документите, ще види колко е голяма ролята на Фердинанд за обявяването на Независимостта. Да не забравяме, че той има и свои интереси. След обявяването на Независимостта той от княз става цар. Така и страната има повече възможности, да подписва договори с други страни. Дотогава всичко е трябвало да бъде съгласувано с Цариград.
- Цариград също дава сериозен повод за действията на България, нали?
- Да. Тогава нашата дипломация постъпва много хитро, защото три седмици преди обявяването на Независимостта Турция прави един грешен ход , като не зачита нашия представител в Цариград Иван Стефанов Гешов. На рождения ден на султана той не е поканен с официалните лица, защото България била второстепенна държава, била васална. Един вид, поканен е на тържеството заедно със слугите. Това е много обидно за България и е добър повод. В Турция тогава се получават известни катаклизми. На 11 юли, по-малко от три месеца преди обявяването на Независимостта, започва младотурската революция. Турция е в сериозна криза и е отслабена; военните, които участват в революцията искат да детронират султана. Султанът е подменен с нов султан – Мехмед VI, властта се сменя, идва младотурско правителство. Така България получава възможност да се възползва от тежкото състояние на империята след тази младотурска революция. Фердинанд, когато е във Виена, разговаря с австро-унгарския император Франц Йосиф и външния му министър граф Алоис Ерентал. Действията на двете страни, Независимостта и анексията, са уговорени още тогава, като се знае, че и от страна на Русия има съгласие заради точка 10 от този договор, който гласи: „На България се признава правото, да издействува независимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили“
- Австро-Унгария и другите геополитически играчи били ли са запознати с този договор с Русия, който отнема суверенитета на България, преди още да е обявен.
- Най-интересното е, че Австро-Унгария е една от първите страни, които публикуват този договор. Тогавашните политици в България се правят, че не знаят за неговото съществуване, общо взето. Знаете, че след Букурещкия мирен договор от 1913 г. има анкета за виновниците за националната катастрофа. Създадена е парламентарна анкетна комисия. По време на тази анкета се обсъжда старата военна конвенция между България и Русия от 1902 г. , а за още по-заробващата от 1907 г. никой не споменава. За нея пише Симеон Радев в спомените си. Само тук-таме могат да се намерят известни свидетелства. Тогава дори обвиняват българските социалисти, че това, което са публикували е фалшификат, но, ако човек прочете всичките 10 члена, ще види, че от руска страна, единственото, което не е направено е освобождението на Македония, защото има и такава точка, там където става дума на какво подчинение ще бъде българската армия.
- А направени ли са поне някакви усилиs да се спази тази точка от договора?
- По въпроса за освобождението на Македония Русия има договореност от 10-11 юли 1908 г. с английския крал. Това става на т.нар. Ревалска среща (между руския император Николай II и английския крал Едуард VII-б.а.), която е и един от поводите да избухне толкова скоропостижно младотурската революция. Още навремето изследователите говорят за нея, че не е добре подготвена. Младотурската революция започва от Македония, от Ресен, между другото. Младите турски офицери Ниязи бей и Енвер бей са тези, които я започват. Международното положение е изключително удобно за обявяване на българската независимост, за което помага и глупостта на турските държавници тогава с игнорирането на нашия дипломатически агент в Цариград, което става повод да се обяви толкова бързо независимостта на България.
- Да се върнем на договора с Русия от 1907 г. Основно на Димитър Благоев ли е заслугата за обнародването му?
- Не само на Димитър Благоев. Най-интересно и най-точно за него разказва Христо Кабакчиев, който е един от най-умните хора сред тогавашните български социалисти. Когато става емигрант в съветска Русия отношението на Сталин към него е много лошо, репресиран е, там и умира. Той прави тези пълни разкрития, намира повечето документи. Във втория том, който се надявам, че до Нова година ще излезе, могат да се прочетат много повече подробности. Най-интересното е, че тези подробности са били на разположение, както на нашите, така и на чужди историци, има ги публикувани, има ги в архивите, а всички се правят оглушки. Все едно ги няма.
- Как си обяснявате това?
- Много е просто. Нали знаете, че през последните 50-60 години историята ни беше канализирана в едни рамки, които не можеше да се преминават. Ние сме русофили, голямата любов към двойния освободител. Каквото се отпуснеше от Русия, това се пишеше. Дори по националния въпрос нещата много често са обяснявани невярно. Най-важните моменти от нашата история предстои да бъдат не просто пренаписани, а отново изследвани. А и много от българските документи не се пазят в България. Огромна част от тях са взети като трофей след 1944 г. от СССР.
- Имате ли сведения какво по-конкретно се крие там?
- Аз бях директор на Централния държавен архив. Тогава при мен дойде един от списъците, по който наши изследователи бяха работили в т.нар. Особый архив на Русия. По него се виждаше какви са тези трофейни документи. Там е архивът на МВР, един от най-интересните, който е прочистен още 1944 г.-1945 г, там е архивът на Министерство на външните работи… Ния нямаме запазени архивите на нашите посолства и консулства в Петербург, в Москва... Личните документи на принц Кирил също се намират в Русия. Има и друг важен момент. Фердинанд, когато абдикира през 1918 г., след като е подписано Солунското споразумение, прибира голяма част от документацията, която е свързана с канцеларията на двореца. Там са всички външнополитически документи. Неговият внук върна голяма част от тези документи в България. Симеон Радев разказва, че някои документи е успял да ги намери единствено в къщата на генерал Рачо Петров, във вилата му в Костенец. Тепърва историците ни трябва да изследват тези въпроси и да правят някои уточнения. Когато говорим за независимостта на България, трябва да висим как са решени въпросите с Източните железници, с българския дълг към Турция, защото се получава така, че ние трябва да платим за своята независимост.