Дори да съкратите 25% от състава в МВР, това изобщо няма да се усети – нито за добро, нито за лошо, казва пред Faktor.bg известният психолог
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Йорданов, кървава серия ни заля от началото на Новата година, а основното усещане е, че обществото няма довериена на институциите, дори и да обявят убиеца за разкрит. Как се стигна до този парадокс?
- Въздържах се от всякакви коментари – и при шесторното убийство, и при последвалия разстрел на Петър Христов общественото внимание се насочва в съвсем различни от важните посоки. Имам предвид следното – хора, които извършват масови престъпления, серийни убийства, няма да изчезнат, те не са продукт на времето. Те са отклонение от патологията на човешката психика. Те са съществували и ще продължат да съществуват. Не може да се фокусира общественото внимание върху това какъв бил профилът на извършителя на шесторното убийство в Нови Искър. Акцентът трябва да бъде поставен, че бягаме от дебата - кой носи отговорност.
- Какъв е все пак е според вас профилът на горския човек?
- Той е морално индискриминативен тип, който като цяло масовото съзнание го опредял като психопат, но това определение какво дава на обществото.
- Къде тогава трябва да поставим акцента?
- В търсенето на отговора на въпроса - как този психопат в продължение на 8-9 години с ефективна, влязла в сила присъда и то не за какво да е престъпление, и с още 4 досъдебни производство се разхожда спокойно, ходи на работа, виждат го хора и никой по никакъв начин не е отразил това. Той просто не е издирван от службите, не се е крил в пещери, известен е бил на местните.
- Къде са блокирали институциите в конкретния случай?
- Основно нямаме ефективно полицейско издирване. Хората, които трябва да го открият, не са си свършили работата. Става дума за сектор „Издирване“ към Националната полиция. От „Съдебна полиция“ трябва да има подадено сведение и документи, че това лице не се е явило за изтърпяване на наказание и МВР трябва да се задейства за откриването му. Издирвачите са хората, които се занимават с такива лица. Не знам кой е сега шеф на този сектор, но там са работили прекрасни професионалисти през годините. С някои от тях продължаваме да се срещаме, въпреки, че сме извън системата на МВР. Ще спомена само две имена – Васко Ризов и Васко Миладинов, и много други колеги, с които сме разкривали важни случаи. Приемам, че понякога издирваните са изобретателни и трудно се откриват. Но стигаме до втория проблем – институцията районни инспектори. Имаме ли въобще районни инспектори, работят ли.
- Това би трябвало да са местните шерифи?
- Да, районният инспектор би трябвало да е местният шериф, но за съжаление не е. Те отдавна са се превърнали в скъпо платени разносвачи на уведомителни бележки, съдебни актове, те са просто пощальони. Объркана е цялата система.
- От къде тръгва объркването?
- Говоря в тази посока от няколко години – не може на МВР да се гледа като на една система, която се самовъзпроизвежда от само себе си. Там се възпроизвеждат единствено лоши практики, има лошо управление – от години. Времето, през което аз работех в тази система до 2013 г., бяха хванати реални престъпници, опасни групи хора. Бяха осъдени и то съдебните им санкции вече са потвърдени до последна инстанция. Това автоматично подейства на престъпния свят – респектира го. Години наред обществото след това живя в комфорт, но някой реши, вероятно премиерът, че МВР може да бъде оставено на заден план – няма значение кой ще постави като министър – социолог, военен, учен – системата ще си върви. Но за съжаление не е така. Системата се промени, смениха се ценностите в нея и днес тя е хепи соц.
- Какво влагате в хепи соц?
- Обобщаващо усещане, но там начинът, по който кадрите се издигат, по който върви тяхното кариерно развитие, начинът по който се оценяват, влияе върху цялостното действие на система, тоест тя не функционира от звената си. Освен това, така се създаде лош имидж за младите хора, които искат да работят в сектор“Сигурност“. Развращават се хората, които започнат работа там. Започват с едни романтични представи, но попадайки в МВР усещат, че съвсем различни правила, механизми и ценности го ръководят. Това е проблемът. Хора, които по никакъв начин не са доказали своята професионална компетентност, биват издигани на важни постове, а от тях се очаква да взимат компетентни решени.
- Дайте примери за такива назначения?
- Много са, но ще повторя само две, които са емблематични – Светлозар Лазаров, бившият главен секретар на МВР, който днес се изживява вече и като политик от партия „Атака“, а другият е шефът на спецотряда или баретите Гайков. И двамата имат огромна вина за кървавия инцидент в Лясковец, но никой не понесе отговорност.
- Възпроизвеждането на лошите практики в МВР остави ли отпечатък и върху разкриването на шесторното убийство в Нови Искър?
- Да, при този случай бяха допуснати купища странни информации и противоречия, грешки, които просто не искам да коментирам. За тази трагедия мога категорично да кажа, че не е била трудна за разкриване, тук няма нужда от оперативно майстроство. Много помпозно е да кажеш, че си включил и армията в издирването. По скоро е срамно. Не става дума за някаква опасна и голяма банда, която може да нападне населението, а за един човек. Аз не можах да разбера - МВР имало ли е идея къде може да бъде открит „горският човек“, когато пусна обява към медиите, че въпросният се издирва? Нека си предствим ситуацита с „Наглите“ – ако при ареста им беше обявено публично, че те се издирват на конкретни места, дали щеше да има задържани тогава или щяха да се укрият. Разбирам, че интеренет е специфично пространство, където всеки може да се изказва и да издава оценки, да афишира компетентно мнение, без значение колко основателни и правдиви са коментарите. Но аз познавам кухнята, познавам нещата отвътре в тази система и по някои симптоми мога да разбера как се случват нещата. Участвал съм при издиването на опасни лица, знам как се взимат решенията. Но това, което наблюдавахме в провеждането на операцията в Нови Искър, показва един организационен хаос, една идейна импотентност, става дума за лоши, много лоши практики. Наслояване на проблеми, които с времето започнаха да дават лоши плодове. Същото като обществена реакция се наблюдава и при убийството на Петър Христов – бил сикаджия, бил приятел на Цветанов, все едно това е грях или дамга. Втълпява се, че е издал „Наглите“ и едва ли не е някакъв предател, а този човек е проявил доблестна постъпка и преди всичко смелост – да подаде важна информация, за да спаси обществото от терора на отвличанията. За това казвам, че вече се въздържам от коментари, защото медийното пространство се задръсти от всякакви глупости на хора, на които им се пришиват заслуги и достойнства, които те не заслужват.
Такива кървави инциденти е имало и преди, и в годините на социализма, това не са изолирани случаи, но проблемът е как след това се справяме? Защо убиецът от Нови Искър 9 години, с тежко криминално досие и присъда се е разхождал необезпокояван и е живял нормално в нашето общество. Проблемът е, че станахме прекалено толерантни към абсолютно недопустими неща в съвремието ни, че станахме нефелни, изкривиха ни ценностните модели за света и всъщност институциите не работят. Те по-скоро имитират, че работят. И тук не става дума за някакъв зъл демон, който пречи на тази система. Със сигурност има и лица, които имат интерес МВР да не функционира и сме сигурни, които са тези хора. Всички се сещаме за „корпулентния бизнесмен“. Но аз говоря за друго – изчерпа се вече и чисто професионалният и чисто кадровият ресурс, самата система стана непривлекателна. Вчера научих, че един изключително дотоен човек, изключително кадърен професионалист е бил пенсиониран. Става дума за човек около 50-те години – Марио Янчев се казва. Бил е и в „убийствата“, в „грабежи“, а последно в БОП, и сега го пенсионират, тоест нямат нужда от него.
- А идват ли подготвени кадри?
- Кой да дойде подготвен, от къде? Повтарям – тази система вече не е привлекателно място, в което ще получат реализация на своя талант и умения. Когато младите попаднат там, осъзнават колко е архаична и демоде…Даже тези определения са много меки. Система е просто допотопна. Който е попаднал в нея, научава първата ценност - да започне да се страхува от поемане на отговорност. Нахъсан си, амбициран си за работа и постигане на резултати, но това не се толерира. Напротив - колкото повече разсейваш отговорност, колко поовече си лоялен към началника, си гарантираш, че няма да сбъркаш. Не е добре да си казваш мнението, да показваш характер, да показваш знания и качаства, да изпъкваш над другите. Цялата система е опасана от гнили структурки - дирекцийки, администациийки, в които си кютат едни хора като плесен. И в момента, в който се смени правителството, излизат на улицата, показват, че без тях не може и нещата си потъват по същия начин. Омръзна ми да говоря и за хибридните полицаи…
- Кои са те?
- Това са хора, които взимат и пенсия и заплата от държавата, и си кютат. Получиват от държавата по 3-4 хил. лв. заплати и пенсия едновремено, но няма да дат път на младите. Важното е да оцеляват там. Липсва и онази приемтвеност, когато един доказан полицай и професионалист в тази ситема, първо получи необходимото уважение и после научи по-младите от него на добрите наща в занаята. А младите в МВР се учат как да оцеляват. Това е драмата, затова службите не работят. Хората ще кажат – за пари е, но полицаите никъде в света не са богати. Да, парите на полицаите трябва да се вдигнат, но не става дума да се вземат едни милиони, да се дадат на калпак. Трябва да се направи реална промяна, какво МВР искаме, каква услуга на сигурност искаме да имаме, какви хора трябва да работят в системата? Тук отговорност носи персонално и премиерът. Вярваше, че МВР може да си върви по инерция, навън каквото и да се случи, в МВР всичко си е соц, хепи соц.
И ако все пак се разкрие някакво престъпление, то се случва не благодарение на голямото оперативно майсторство или на невероятната функционална потентност на системата, то се разкрива по случайност.
Руши се репутацията на тази институциия, срина се до ужасни нива. Преди в МВР винаги е имало респект, уважение. Знаеше се, че там постъпват хора, които имат качества, за да бъдат приети. Имаше реална конкуренция за различни места. Просто в един момент непотизмът взе връх и този непотизъм стана и политически. И ако нямаш гръб – ти не можеш да вървиш напред. Колегите, които могат да работят, са в немилост, а са професионалисти и се надяваме на тях, но те са забравени в системата. От друга страна и малкото читави професионалисти се оплюват от някои жълти медии. Например, около бунта на баретите прочетох, че Вальо Цоновски бунел баретите. Безобразие! Срам! Вместо да се каже на обществото, че това е човекът, който доведе до успех делото за „Килърите“, и вместо обществото да му е благодарно, той е обруган и оплют.
- Какъв е тогава изходът?
- Рестарт на цялата система, провеждане на тежки реформи. Днес дори да съкратите 25% от състава в МВР, това изобщо няма да се усети – нито за добро, нито за лошо.