Проф. Андрей Зубов*: В момента се води борба между ФСС и Кремъл кой да бъде наследник на Путин

След отравянето на Скрипал и защитата на Асад, няма надежда, че Русия ще се опомни

Проф. Зубов

Проф. Зубов

Трета световна е невъзможна – Питин разбра, че както размазаха вагнеровци в Сири, така ще размажат и цяла Русия

С ескалация в Украйна руският президент ще продължи да шантажира Запада, внушавайки, че може да стигне и до Киев, казва пред gordon.ua известният анализатор и противник на режима в Москва

Интервю на Алеся Бакман

- Проф. Зубов, как реагират в Кремъл на все по-засилващия се натиск от страна на Запада - руските олигарси загубиха около 16 милиарда долара, рублата се срина, много корпорации са на границата на разорението?

- Доколкото ми е известно (говорих с хора, които имат информация какво става зад стените на Кремъл), да, там разбират, че това е само началото и, да, има паника. Всички разбираме, че новите санкции съвсем няма да са последните, Западът сериозно се е заел с Русия. Ако до скоро имаше надежда, че Кремъл ще се опомни, то след отравянето на Скрипал - нагло, невъзможно за европейското, за западното съзнание, след защитата на Асад, въпреки, че той използва химическо оръжие, всякаква надежда се изпари. Сега, видимо, залогът е върху действия, които да накарат Кремъл напълно да промени политиката си, а при сегашното ръководство това е невъзможно. Пък и на сегашните никой вече не вярва, каквото и да говорят. И, според мен, залогът е да бъде сменена властта в Русия и от авторитарно управление страната да се върне към повече или по-малко демократично управление.

- Правилно ли Ви разбирам: Путин може да не довърши този президентски мандат? 

- Да, това е възможно.

- Да поставя въпроса иначе: руските олигарси теоретично са готови на бунт под гнета на санкциите?

- Не, не са готови. Те ще се опитат до последно да се задържат над водата, някой ще се опитат да се прехвърлят към бизнес с Китай, който може ще се спаси на Запад, но те са все по-малко и по-малко. В Русия вече няма олигарси, които да са независими от Путин. След 2008 година всички тези олигарси всъщност са изпълнители на едно или друго направление на Кремъл и Федералната служба за сигурност. Нищо повече.

- Станислав Белковски твърди, че обкръжението на Путин се е разделило на два лагера: в първия са привържениците на войната, които искат да стигнат до "победен край" на войната в условията на международна ескалация, а във втория - хора, които искат извеждане на войските от Донбас, допускане на международни миротворци и възстановяване на контрола над украинската граница. Вие съгласен ли сте с това мнение?  

- Според мен, вече няма поддръжници на "война до победен край". И дори самият Путин не е поддръжник на война до победен край...

- Ами!

- …защото няма и не може да има "победен край". Путин отлично познава състоянието на нашата армия, нашите възможности… Той се надяваше на слабостта на Запада, смяташе, че към Украйна Западът ще постъпи както към Хитлер в Мюнхен. Той имаше основание да мисли така. Защото първият тест беше не Украйна, а Грузия през 2008 година. И по повод Грузия Западът след няколко месеца възмущение каза: "Добре де, няма да обръщаме внимание на това". Окупираха Абхазия, окупираха Южна Осетия - и Западът - ами добре.

Владимир Владимирович много се зарадва на това и реши, че така ще стане и с Украйна, и със Сирия, но Западът сбърка веднъж, втори път не направи същата грешка. 

Тогава Путин се опита да разцепи Запада: през 2013 година имаше опити за създаването на крайно десен, националистически, антиевропейски (против Евросъюза) блок от партии, в който влизат "Националния фронт" на Марин Льо Пен, "Алтернатива за Германия" и други подобни. Но нищо не излезе, европейските избиратели тогава не подкрепиха тези партии, те загубиха, независимо от огромните пари, които им даваше Москва. Надеждите, че европейската политика ще бъде променена по такъв начин се изпариха.

Тогава Путин опита да въздейства върху изборите в САЩ и е възможно (разбира се, нека американците решат това) много да е помогнал за победата на Тръмп. Но какво се получи? Тръмп, какъвто и да е, естествено, го е грижа повече за себе си, за него е важно да няма импийчмънт, а ако се види, че се опитва да угажда на Путин, със сигурност ще има импийчмънт. Затова Тръмп промени политиката си. Но има и нещо друго: Путин не познава добре международните реалности, в САЩ са много силни демократичните институции, а той действа според представите, които има от Съветския съюз или от ГДР. И заради това го постигна пълно политическо фиаско. Пълно! 

- Бившият разузнавач от КГБ Юрий Швец каза, че анализирайки действията на Путин, понякога мисли, че Путин е агент на Запада, който има задача да съсипе Русия. Как се отнасяте към тази версия? 

- Първо, според мен, това безусловно е шега. Второ, школата на КГБ, за съжаление, винаги подозира заговор. Затова и Путин навсякъде вижда заговори, той никъде не може да види свободно волеизявление на хората. Той постоянно търси "ръката на врага". Това е нещастието на кагебистите. Те трябва да си вършат тяхната работа, не трябва да ги пускат на други длъжности. Те може и добре да си вършат работата, но под контрол и в рамки... Държава не може да се управлява с принципите на КГБ. Защото тогава държавата се оказва в нещастното положение, в което се намира Русия. 

Нашата традиция (Русия първо беше управлявана с царски абсолютизъм, след това - съветски), за съжаление, е традицията на монархическата държавност. Какво направи Путин? Прогони всичките си съветници и ги замени с лоялни към него хора. А това е катастрофа, защото не лоялните са ценни, а знаещите хора, като правило, са достатъчно самостоятелни и имат самоуважение. Е, той ги прогони и ги замени с лоялни "средняци", които се опитват да угодят на волята на вожда. За управлението на страната това винаги е катастрофално.

- Напоследък всички твърдят, че сме на прага на трета световна война. Това реално възможно ли е? 

- По принцип е възможно, но е крайно малко вероятно. Възможно е, защото и Русия, и Китай, и САЩ, и НАТО имат средства за ядрена война (а третата световна, безусловно ше бъде ядрена война). Друга работа е, че никой не иска тази война: западните страни, защото имат отговорно поведение, Китай - защото неговият елит иска да живее, да богатее и да предаде властта на децата си, а Путин, който също се надява на това, прекрасно разбира, че Русия е твърде слаба и може да я размажат и без трета световна война.

Обърнете внимание, че той много крещи, но като се стигне до действие (например, с ударите на коалицията срещу Сирия) – отговор няма. Той прекрасно разбира, че силите са твърде неравни и както размазаха вагнеровците в Сирия, така ще размажат и неговите самолети и кораби. Затова ядрена война теоретически е възможна (ако, например, всички изведнъж се побъркат), но практически е малко вероятна.

Друг е въпросът, на който трябва да се обърне внимание. Защото как действа Путин? Когато го удари по-силен от него, той бие по по-слабия. Такъв му е маниерът. В Сирия разбиха вагнеровците - какво направи той? Не тръгна срещу американците, разбра, че това е невъзможно. Той тръгна срещу сирийските въстаници, срещу Асад в Източна Гута и я завоюва, даже, както се говори, с използването на химическо оръжие с помощта на иранците и асадовците. 

Така че, ударът в Сирия в комбинация със санкциите теоретично може да го подтикнат да започне ескалация в Украйна, за да може после да каже: "Ние сме готови да уговорим ръководството на"ДНР/ЛНР", но вие, момчета, свалете санкциите, защото сме гладни, а от глад може и до Киев да стигнем".  Такова развитие е възможно, но аз смятам, че няма да се реши на това. Сега времето не е същото. През 2014 година имаше усещане, че всичко е позволено, авантюра след авантюра, народът подкрепя... Сега няма такова усещане. Сега имат проблем как да излязат от тази ситуация и все повече и повече затварящия се "прозорец" с възможности...

Промени се международната ситуация. 

Защо беше толкова ценен мирът с Русия? Защото по времето на СССР Западът непрекъснато живееше под заплахата от същата тази ядрена война и никой не знаеше кога кремълските старци ще натиснат копчето и цяла Европа ще загине. Цяла Западна Европа, която живееше богато и свободно беше в стрес заради постоянната заплаха, която в някои моменти (например, по време на Кубинската криза) достигаше критични състояния. Затова когато Горбачов реши да спре това, а Елцин вече окончателно пое по този път (мисля, че напълно искрено), Западът толкова се възрадва, че се отнесе с Русия така, както с Германия след Втората световна война. Западна Германия тогава не беше обложена с гигантски контрибуции, а напротив: план "Маршал", помощ в образованието, науката, Германия беше приета в НАТО. Тоест, беше направен опит Германия да стане част от системата и той беше успешен. Нещо повече, това превърна Германия в опора на мира, на единна Европа, във важно звено на европейската икономика. 

Същото смятаха да направят с Русия. И когато след мюнхенската реч на Путин стана ясно, че Русия поема по друг път, никой не искаше да повярва. Затова си затваряха очите за Литвиненко, за Грузия... Но когато стана ясно, че Русия е заплаха за сигурността, че води агресивна политика, след Крим и Донбас, Западът започна да променя отношението си. Затова и беше такава реакцията на покушението срещу Скрипал и дъщеря му, и за Сирия, и за Украйна, трябва да се каже, че като цяло и помагат, защитават я. Ситуацията е променена. 

Русия все повече и повече заприличва на стария Съветски съюз в отношението си към Запада. Затова Западът реши, че е нужно да противодейства и тази тенденция сега се засилва.

- Как Ви звучи версията, че единственият човек, на когото Путин безболезнено за себе си би могъл да предаде властта през 2024 година е дъщеря му Екатерина? 

- Това, което мога да кажа е, че сега в Москва се води истинска борба на различни могъщи групи от ФСС (те също не са единни) и гражданската администрация на Кремъл именно за наследника на Путин. Кой да бъде той? Става дума за много сериозни неща: милиарди и милиарди долари. Ние не знаем кой ще победи в тази борба.

- Какви фамилии се споменават? 

– Никакви. Засега няма наследник. Сега се води борба, борба зад паравана. Но не се чуват никакви сериозни фамилии. 

*Професор Андрей Зубов е руски историк, дългогодишен ръководител на катедра в Московския държавен университет по международни отношения (МГИМО). След окупацията на Крим открито критикува политиката на Владиимр Путин и е уволнен от университета. Член е на опозиционната "Партия на народната свобода".