Санкциите срещу Кремъл все още действат, това е правилна стратегия
Проспахме потенциала и намерението на Путин да нанесе вреда на Америка, казва професорът по история и познавач на Русия
На 30 май президентът на САЩ, който нееднократно е отричал или подценявал намесата на Русия в американските избори, написа в Туитър: "Нямам нищо общо с това, че Русия помогна да бъда избран". По-късно Тръмп го изтри - веднага след като е осъзнал, че звучи като признание за руска намеса и признание, че той е имал полза от това.
Независимо дали му харесва или не, но президентството на Тръмп е неразривно свързано с неговите необичайни отношения с Москва.
За да научим повече за това как отношенията на Тръмп с Русия променят историята се обърнахме към Майкъл Макфол, професор по история, съветник по външна политика на президента Барак Обама и посланик в Русия от 2012 по 2014 година. Той трябваше да напусне принудително страната, след като беше обявен за враг от Кремъл, чиито критик беше Макфол.
След срещата Тръмп-Путин в Хелзинки името на Макфол влезе в новините, след като Владимир Путин поиска от Тръмп да му предаде Макфол, за да бъде разпитан в Русия. Твърди се, че Тръмп отговорил: "Ще си помисля".
Ако Тръмп имаше тази неконтролируема власт, която би искал да притежава, животът на Макфол щеше да бъде в опасност.
Интервю на Матю Роса, Salon
- Нека Ви прочета туита на президента Тръмп от 30 май: "Русия, Русия, Русия! Това беше всичко, което се чуваше от началото на този лов на вещици. А сега Русия изчезна, защото нямам нищо общо с това, че Русия помогна да бъда избран". Обърнете внимание на фрагмента: "Русия помогна да бъда избран". Той безусловно признава, че това се е случило. Наистина ли президентът признава, че Русия му е помогнала да бъде избран?
- Очевидно е, но предполагам, че президентът не е имал това предвид, защото знаете, че той често прави такива грешки. Но е важно, защото той за пръв път признава, че руснаците са оказали влияние върху изборния процес с цел да му помогнат да победи.
- Бихте ли казали, че имаме президент, който е компрометиран от руснаците?
- Искате да кажете, че Тръмп е компрометиран от руснаците? Не знам. Честно казано - не.
Прочетох доклада на Мълър. Виждам косвени доказателства, но не бих… не ми е удобно да казвам, че президентът е компрометиран от руснаците, че той действа от тяхно име заради някакво влияние, което имат върху него. Тази част, за мен, всъщност заслужава повече внимание. Бях изненадан от сравнително деликатното третиране на деловите контакти между организацията Тръмп и хората около него и руски граждани.
Но не е възможно да се каже със сигурност дали американският президент е компрометиран от руснаците или действа в интерес на Русия. Но въпросът дали Кремъл притежава лостове за влияние върху Тръмп все още има нужда от внимателно проучване.
Този аспект ми е неизвестен, но със сигурност знам, че изявленията на президента Тръмп служат на националните интереси на Русия, така както ги определя Путин. Искам особено да подчертая: такива, каквито ги определя Путин. Останалите руснаци си имат собствено определение на националните интереси.
Например, когато ръководителят на Белия дом в продължение на няколко години отказва да признае, че изборите през 2016 година са били атакувани, то той играе в полза на Кремъл.
Точно както и нежеланието на Тръмп да подкрепи американското разузнаване по този въпрос носи полза на Путин, а не на националните интереси на Америка.
Това повдига въпроса: "Защо президентът постоянно застава на страната на Путин?" И мисля, че този въпрос заслужава по-нататъшно разглеждане.
- А как ще коментирате възхищението и приятелските му отношения и с други диктатори. Погледнете отношенията му с принц Мохамед бин Салман, Дуерте във Филипините или Ким Чен Ун?
- Този последователен модел подкопава хипотезата, че той е компрометиран от Русия. Защото това би означавало, че той е компрометиран от всички тези хора, и това ме кара да си мисля, че тук има по-дълбок модел. Това не ме кара да се чувствам по-добре.
Тръмп нееднократно е демонстрирал, че той се придържа към своя собствена "дипломатическа теория". Президентът смята, че ако се отнася и се изказва добре за диктаторите, ще предизвика у тях симпатия и вследствие на това укрепват позициите на Съединените щати.
Аз бих казал, че и до момента се чувстват конкретните резултати от тази стратегия, които са твърде незабележими от гледна точка на нашите национални интереси, сигурността и процъфтяването на САЩ.
Що се отнася до Русия, то съвършено очевидно е, че добродушната беседа с Путин не го принуди да напусне Източна Украйна, да се откаже от Асад и да преосмисли анексирането на Крим.
И аз бих казал същото за много от другите лидери, които току-що описахте. Не знам с какво излизаме от прегръдката на тези хора. В края на краищата, работата на президента на Съединените щати, е да прокарва американските национални интереси, а не да има приятелски лични отношения с тези хора.
- Това, което той направи на срещата в Хелзинки, когато допусна да обвинява чужда страна и да изисква разпит на американски дипломат на своя територия - има ли подобен прецедент? Чувал ли сте някой президент да действа така?
- Не. Не. В много отношения Тръмп е уникален лидер. Не само защото след срещата в Хелзинки беше готов на безпрецедентна стъпка - да предаде американски дипломат на враждебна Русия.
Той е уникален с начина, по който говори за Путин. Никой, дори в собствената му администрация не говори така хвалебствено за Владимир Путин, както президента Тръмп. И в същото време президентът полага невероятни усилия, за да оскърби хора, които са били наши съюзници. Не помня някой някога да е правил подобно нещо.
Не мога и да си спомня някой така да е обиждал представителите на САЩ по време на пътувания в чужбина като него. Начинът, по който се изрази за вицепрезидента Джо Байдън, с такива недостойни изрази, сякаш подкрепя диктатора на Северна Корея. Той наистина има уникален начин да прави дипломация.
- Какви са потенциалните дългосрочни посредници от гледна точка на двустранните отношения между Америка и Русия?
- Мисля, че основната политика на администрацията на Тръмп по отношение на Русия е доста разумна. Знам, че на хората не им харесва, когато казвам това, и на хората на Обама не им харесва, когато казвам това, но аз виждам голяма приемственост в реалната политика между Обама и Тръмп, не от гледна точка на езика, но от гледна точка на реалните дела.
Санкциите все още действат. Според мен, това е правилна стратегия. НАТО укрепва и разполага войски в близост до руската граница. Ние продължаваме да подкрепяме Украйна в нейните политико-икономически реформи, оказваме и военна помощ. Отдавам дължимото на администрацията на Тръмп за това, че предостави летално оръжие на Киев. Това е крачка напред.
В същото време мен ме тревожат и нервират твърденията на адвоката на президента Рудолф Джулиани, че Владимир Зеленски е обкръжен от врагове на Тръмп. Искрено се надявам, че този опит за политизиране на американско-украинските отношения не отразяват настроенията на самия стопанин на Белия дом.
Засега, в общи линии контурите на тази политика съвпадат. Това, което ме тревожи е, че президентът все повече придобива увереност в своята дипломатическа практика и може да наруши тази приемственост, да започне да се движи в друго направление. Това, което най-силно ме вълнува сега е Украйна.
- Искам да Ви попитам като историк, а не като политически анализатор: след края на Студената война имаше период, през който Америка не смяташе Русия за сериозна заплаха за националната сигурност.
- Определено съм съгласен, че дълго време ние неправилно възприемахме потенциалната заплаха от страна на Русия. Всъщност още през 2006 година написах академична статия, в която твърдя съвсем същото - че сме проспали потенциала и намерението на Путин да нанеса вреда на Америка. Способността му да влияе върху събития в целия свят, толкова далеч като, например, във Венецуела. Недооценявахме и рисковото поведение, демонстрирано от Владимир Путин.
Вашингтон дълго време недооценяваше потенциалната заплаха от страна на Русия. Американските власти се оказаха неподготвени, защото не осъзнаваха способността и стремежа на правителството на Владимир Путин да нанесе вреда на САЩ.
За мен всичко се промени след анексирането на Крим през 2014 година. Случиха се три агресии поред: първо Украйна, след това Сирия през 2015 година и след това намесата на Русия в президентските избори през 2016 година. Една след друга, три години подред, три много рисковани операции. Това трябваше да е достатъчно, за да убеди всички американци в заплахата, която представлява Владимир Путин.
И въпреки всичко, мен все още ме поразява това, че много американци, особено сред републиканците — както показват данните от социологическите проучвания — не споделят тази гледна точка. Това ме тревожи, защото, според мен, ще ни трябва дълго време, за да решим този проблем. Това означава, че ни е нужна двупартийна дългосрочна висша стратегия за постигането на нашите цели. При това, все още много хора, включително самият президент, не са съгласни с оценката на заплахата и това затруднява изработването на дългосрочна стратегия за борба с путинска Русия.