Няма народ, има тъпо мнозинство или поне мнозинство, което е по-тъпо от малцинството, казва пред Faktor.bg журналистът
Излезе новият роман на Иво Беров, озаглавен „Без невинни. Революция Пеларгониум зонале”. Авторът го определя като смесица от реалност и фикция, а основна тема е случващото се в страната ни.
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-н Беров, от 1917 година насам човечеството не е много добронамерено към призивите за революция. Каква е тази "Революция Пеларгониум зонале", към която ни призовавате да се присъединим?
- Тя е особена революция. Тя е революция на революциите. Последна, единствена и окончателна. Описал съм я доста подробно в книгата си. Въпросът е : Човечеството щастливо ли е ? А всеки отделен човек щастлив ли е ? А Вие самата щастлива ли сте? Знам отговора. Отговорът е "да". Само че той не е верен. Хората лъжат и казват "да", за да не излезе, че са неуспешни, защото сега е "вървежно" да си успешен. Истински щастливи са само болните откаченяци.
Но пък вижте какво. Ако сте истински щастлива, нямате никаква нужда от книгата ми. Не я четете. Истински щастливите хора нямат нужда от книги.
Освен може би когато са на плажа, когато им е скучно и трябва с нещо да се заглавичкват. С "Кодът на Да Винчи", или някоя друга подобна тъпня.
Всъщност истински щастливите хора нямат нужда от нищо. Има ли такива ? Бих рекъл на човечеството, дето нямало нужда от промяна "я не ми се прави..."
- И къде ще се окажем след скока в нея и заедно с нея?
- Там където заслужаваме.
- Повечето българи смятат, че не е нужно да си чел много, за да живееш добре. Но какво правим в общество, в което това не само е правило, но е и вярно?
- Една чаша от сто грама се препълва със сто и един грама вода. Или щастие. В една голяма делва, примерно питус, може да излееш 10 килограма щастие и тя да остане празна повече от половината. Кой е по-щастлив ? Оня, който е препълнен от щастие или оня, комуто то не достига. Къде щастието е повече ? В едно такова общество страдаме.
- И защо бихте продължили да пишете книги в такова общество, защото нали - искаш, не искаш, но е неизбежно?
- Просто защото ми се пише, защото умея да пиша, защото писането е овеществено мислене, а мисленето осмисля битието, което реве за осмисляне като безмайчино дете, клетото то.
- Не обичате думата "народ" вместо нея казвате "народонаселение". Защо така? Защото "народ" като обобщение за общност е подлъгващо или има друга причина?
- Няма народ. Има тъпо мнозинство. Или поне мнозинство, което е по-тъпо от малцинството /не в расовия смисъл/. Защото мнозинствата винаги са по-тъпи от малцинствата. Иначе на 100 000 айнщайновци щеше да се пада един тъпанар. А то е обратното. Даже повече от обратното. На 3 милиона тъпанари се пада един Айнщайн и около 8 325 ивоберовци. Не казвам "народонаселение", а "природонаселение". Природанеселието е по-тъпо и по-близко до природната първичност от народонаселението.
- След падането на Желязната завеса и страха от комунизма човечеството го сполетяха масови страхове - от кризата, от ислямския тероризъм, от мигрантите, сега и от Путин. Но са все страхове физически - да не умрем, материални-да не сме голи и боси. Нямаме страх, че ставаме по-глупави или по-неморални...И защо така, според Вас?
- За да осъзнаеш, че липсата на ум и липсата на нравственост води до бедност и необосновани страхове трябва да преодолееш барем три връзки от пустата му причинно - следствена верига. Природонаселенията, тоест мнозинствата, не са способни да преодолеят повече от една нейна брънка. Когато въобще са способни да тръгнат по веригата за да преодолеят каквото и да било. Впрочем тази верига те я приемат в буквалния смисъл - като окови, които им пречат да хукнат в безсмислието и волно да се щурат из безкрайните му ширини и дължини. И дълбочини. То висини няма.
- Казвате, че като Платонов изпитвате съчувствие към човека и така пишете. Но за какво му съчуствате на този човек, какво не му е ред на човека, на живота, на всичкото, дето ни "плашите" с него?
- Самият той не си е наред със себе си. Затова му съчувствам. Иначе животът и всичкото са си наред, или поне са си такива, каквито са.
- Наскоро четох един съвременен философ, който твърди, че Европа трябва да се рехристиянизира, не в смисъла на нов кръстоносен поход, а на връщане към ценности и живот в божиите заповеди. Почти чувам да казвате, че това са глупости, но коментарът Ви може и да ме изненада...
- Не, няма да Ви изненадам, правилно сте чули. През тъмните векове Европа си е била най-близо до тия изконни ценности, общи и за християните, и за мюсюлманите, защото Вехтият завет, особено Петокнижието, е признато за свещено и от мюсюлманите. Ами то мюсюлманите, особено фундаменталистите, а оттам и терористите са си най-близо до божиите заповеди. Те в точ ги изпълняват - я не ми се правете...
"Господ е Бог ревнив и отмъстител, отмъстител е Господ и е страшен с гняв. Отмъщава Господ на враговете Си и не ще пощади противниците Си", дума на пророк Наум, глава първа, изречение второ.
Пък Христос казва да прощаваме на враговете и противниците си не седем, а седемдесет и седем пъти.
Я сега тоя съвременен философ да ми каже кое е по-изконното, това от Вехтия завет, или това от Новия.
Ама знам, че все ще измисли някоя не толкова мисловна, колкото словесна врътка, за да оправдае противоречието. За да оправдае всичко. Дори убийствата и мъченията. Тия много ги бива в словесните врътки.
Примерно "ама онова на Наум се отнася за Господ, а онова на Христос - за хората".
Тарикатско, нали. Всъщност - гяволък. Аз предлагам друго. В книгата си съм написал какво.