Христо Господинов: България може да бъде чук, а не да стои между чука и наковалнята

Държавата ще върви напред, ако основните политически играчи начертаят 3-4 допирни точки

Христо Господинов

Христо Господинов

Тръм има шанс за втори мандат, в икономическата сфера той успя

Държавата трябва да се управлява не от избори на избори, а с визия, казва пред Faktor.bg преподавателят по история, подготвил българче, класирало се сред деветимата в света, с най-висока оценка в  Кеймбридж

Интервю на Светослав Пинтев 

Христо Господинов е на 30 години. Преподавател е в  едно от най-престижните частни училища в България  Американо-английската академия, където преподава история, география /Геополитика/, политически науки /Политическа система на САЩ и Политически системи/, публична реч и дебати. 
Академията е с билингвална система на обучение, която включва интернационално училище с основен език на преподаване английски и българско училище. 
 Имал е предложения да преподава в изключително престижни училища в САЩ и Катар, но той отказва категорично.
 „Все още смятам че има какво да дам на образованието Аз съм млад човек имам желание да остана тук да се развивам тук това е най основното“, обяснява Христо.

- Г-н Господинов, имате ученик (българин), който е един от деветимата в света с най-висока оценка, приет в Университета Кеймбридж, със специалност Право, разкажете ни за него. Той ще се върне ли в България?

- Да, казва се Драгомир и много се надявамq че ще се върне. Имахме няколко разговора на тази тема с него, когато го подготвях. Има такова намерение. Дали ще се върне, това вече бъдещето ще покаже. Той е изключително добър по-модерна история. Драгомир действително е един от деветимата най-добри l света, с най-добър резултат,  а в политическите науки е един от един от 20-те процента с най-висок резултат от всички. На двата изпита се явяват 120 човека от  цял свят. 

– Има надежда за младото поколение значи, въпреки че непрекъснато разни хора се жалват от него. Какви са общите ви впечатления от това поколение, което идва? 

- Общите впечатления са, че всяко поколение си идва с времето. За всяко младо поколение има надежда. Най-важното е младите хора да намерят своите учители на живота, за да могат да реализират мечтите си.

- Не им ли пречим най-вече по-големите, с този безкраен преход, с този уродлив посткомунизъм, който сътворихме? 

- Това е много дълга и тежка тема, защото българското образованието трябва да бъде реформирано. Всички говорим за  реформа, но никой не казва точно каква да бъде тази реформа. А и нека да кажа,  че това ще е една изключително тежка реформа, която няма как да даде веднага политическия резултати, прави се за бъдещето. Тя не може да стане от днес за утре, нито за една година, а и няма да донесе на никого политически дивиденти. По скоро ще донесе негативи, но това е нещо, което трябва да се направи. Рано или късно ще се сблъскаме с тази необходимост.   Често дават за пример така наречената финландска система, но финландците не стоят на едно място нито миг, непрекъснато я подобряват, не чакат системата сама да се развие. Там го няма този проблем с ограничаването на преподавателя, слагането му в рамки, поставянето на граници. Така той губи своята идентичност, своята креативност, желанието си за работа, а трябва да се получи точно обратното. Ние не търсим развитие на мисленето на децата, а те да покрият определен норматив, което е непродуктивно.

- Това е една система , която е останала от комунизма, като повтаря най-лошите му черти. Тогава Университетът беше символ на свободомислие, сега не е така. В интервюта по телевизиите преподаватели от СУ  се държат като професори по марксизъм-ленинизъм, историци, политолози, всякакви, като най-ниска проба съветски учени.

- Според мен е наложителна реформа не само в средното образование, а и във висшето.  Има много неща, които трябва да се направят , за да стигнат българските университети нивото на някои западни университети. Трябва да се отворят вратите на младите, защото всеки учащ се има нужда от индивидуален подход, той има персонални потребности.  Не е задължително да бъде силен във всички дисциплини, важното е да бъде силен в няколко дисциплини,  но да ги комбинира , да ги съчетава, да вижда слабите и силните си страни.   Образователната ни система все още е на много високо ниво, но ще го загубим бързо, ако не я реформираме.

- Вашето мнение за все по-засилващата се агресивност на Русия?

- Аз се опитвам да анализирам ситуацията обективно погледнато… Не е толкова изненадваща руската външна политика. Тя винаги е била експанзивно настроена и сякаш намери своето лице след преходния период, през който мина Русия. От друга страна, американската външна политика в момента търпи големи промени, то е ясно, защото и там се случваха процеси, които водеха към една монотонност, която не предполагаше  никаква адаптивност към реалностите на света. 

- България е сякаш между чука и наковалнята, балансирайки между две бивши империи - Русия и Турция…

- Ако България успее да намери един много тънък баланс, няма да е между чука и наковалнята, по-скоро може да е чук, да речем. България има своето значение. Ние сме все пак нация с традиции, с история. Трябва ни една силна икономика, за да можем да провеждаме и една силна външна политика, трябват ни млади  образовани хора. Те вече не се интересуват кой какъв е бил преди 20-30 години, когато не са били родени.  Интересуват ги реално постигнати резултати, те искат да имат възможността да останат тук и да се реализират.  Тях ги интересува, че другите страни се развиват, а ние тъпчем на едно място. Един млад човек има възможност да гледа, да вижда какво дтава по света, да сравнява. 

- Случаят „Скрипал“ предизвика огромно напрежение между Русия и ЕС . Ще ескалира ли още? 

- Исторически погледнато това е обяснимо. Тези действия не са нещо ново в дипломацията. Винаги е имало такива заигравки. Тук по-скоро се цели да се дискредитират руските избори, да се вмени на Русия някаква вина. Няма нищо толкова странно. А и Русия наистина ги прави тези работи.  

- Има десетки убийства на руснаци в Англия. Това на Литвиненко е доказано при общественото разследване… 

- Тук влизаме в едно поле на предположенията, но да, руските интереси в Англия са сериозни, руската външна политика е агресивна.  

- Оставката на държавния секретар Рекс Тилърсън в Съедините щати сякаш размести пластовете в американската политика. Има ли тя връзка с изборите в Русия?

- Там има едно друго противопоставяне, то е между Ники Хейли, която е посланикът на САЩ в ООН и Рекс Тилърсън. Те изразяват различни визии  за външната политика. За нея външната политика на САЩ трябва да бъде агресивна и нападателна, а САЩ да я следват неотклонно, докато Рекс Тилърсън залагаше на политика на дипломацията, на разговорите, на по-дискусионния тон. Видяхме, че опитите да се провокира Северна Корея не даде очаквания резултат. Когато се обърнаха нещата, видя се, че  чрез една тиха дипломация се получават  по-добри резултати,  ясно беше, че той получава едно преимущество. Проблемът е, че той произхожда от света на ръководителите на големи компании и там имаше и още едно търкане с президента Тръмп. Тилърсън водеше една по-скоро независима политика, а Тръмп никак не обича това.  Видяхме, че новият човек на поста е абсолютно в линията на Тръмп. Много интересен момент е скандалът с Фейсбук.    Изборите са били много бурни и интересни под повърхността. Тепърва вероятно ще излизат нови шокиращи неща. Силно е да се каже, че изборите в Америка са били манипулирани, но е имало някаква намеса. 

- Което навежда на мисълта, че Тръмп може и да не довърши мандата си? 

- Аз лично не вярвам да не го довърши, освен ако не се случи нещо много, фрапиращо, нещо от рода на Уотъргейт при Никсън или нещо много шокиращо, което да се случи в икономическата сфера. Именно в нея обаче той успя засега,  стабилизира Америка.  Ако  успее да впрегне всички ресурси, които има, може и да повтори мандата си. Това е малко смела прогноза, но не виждам някаква визия при демократите как да го победят. При тях все още има много подводни камъни.  Младите от тях няма да тръгнат след Тръмп веднага… Така, че има реална възможност пред Тръмп за втори мандат…   Демократите гласят Джо Кенеди (конгресмен от Масачузетс,  внук на Робърт Кенеди - брат на американския президент Джон Кенеди), но още нищо не се  знае.  Той беше човекът, който излезе с контрапунктове по речта на Тръмп „За състоянието на съюза.“ Опра Уинфри има медийното влияние и поведение, но тя по-скоро влиза в полето на Тръмп –повече шоумен, отколкото политик.  Пиарите на Тръмп са доста добри.

- Ще има ли предсрочни избори в България?

- Мисля, че да. Ще се изчака европредседателството да мине.  Дали ще бъдат наесен или напролет, ще видим, но според мен ще има предсрочни избори. Лошото е, че от избори на избори страна не се управлява, тя се управлява с визия. Това, което смятам, че трябва да се случи е основните политически играчи да седнат на една маса и да начертаят 3-4 допирни точки, с които държавата да върви напред.  Абсолютно  е необходимо, за да тръгне България нанякъде. Това са – здравеопазване, образование, икономика и околната среда….

- Те едва ли ще седнат? А и БСП демонстрират един неистов стремеж да яхнат коня, който плаши много хора…

- Аз разбирам колко утопично и наивно звучи това, но всеки политик трябва да го направи, ако мисли за държавата си. В Америка например републиканци и демократи имат един хоризонт, теми, по които имат съгласие.  Няма лошо да има стремеж към властта, нека работата на една опозиция да бъде точно това. 
Въпросът е, когато стигнеш до  властта, какво правиш тогава? По добрите платформи, по-добрите политики трябва да побеждават. Затова не веднъж съм заставал зад мажоритарния елемент в изборите. Така можеш реално да потърсиш сметка на избраника си, независимо дали той е вляво, вдясно или в центъра.  Може да бъде британската система „Най-добрият печели“, може да е френската, американската. Идеята е да има втори тур или на първи тур най-добрият да печели. Въпросът е да има състезание. В момента не виждаме състезание между хора, виждаме състезание между партии…Един човек, когато не сигурен за своето място, когато трябва да се бори всеки ден за него, тогава вече може да поеме ангажименти и да ги изпълнява.  Това е състезанието на идеи, на възможности.

- Сетих се за Слави Трифонов и неговия политически проект, като споменахте мажоритарния вот, може ли той да се позиционира добре на политическото поле? 

- Във всички случаи, една нова идея, която не е стигала до властта е много популярна, изглежда чиста и невинна.  Какво правиш обаче, когато влезеш в парламента.  Той дори да успее да събере необходимите гласове, какво се случва?  Това е основното.  Политиката е идеи и възможности, които се реализират.  От Слави зависи какви идеи ще извади, какви хора ще има около него . Това е много важно. Важно е също дали партията ще бъде лидерска или ще бъде друг тип партия. Мисля, че в мига, в който вземе окончателно решение дали да участва в политиката ще се изработи програма.