БСП си въобрази, че развива активна опозиционна дейност с мероприятия като „кумгейт“, но има проблем с липсата на идентичност и политики
Последният шеф на Шесто на ДС подкрепя Нинова, защото е в кръга на Шаренкова, който Решетников определя като русопаразити, казва пред Faktor.bg анализаторът
Интервю на Васил Василев
- Г-н Коритаров, какво се случва в БСП, сякаш партията се разпада на отделни групички и играчи?
- Усещането, че БСП се разпада на отделни групички и играчи има своя политическа логика. Тя не е свързана само с емоционални сблъсъци и лична неприязън между отделни членове в ръководството на партията, или на някакви групово проявяващи се политически намерения. Кризата в БСП продължава да се изразява и да се обяснява като криза на голямата идейна идентичност, каквато трябва да има всяка сериозна формация, както и на липсата на дългосрочни политики. Това е нещо, което липсва при "столетницата". Има няколко нива, които трябва да бъдат изследвани. Съществува неназовано публично противоречие в "левицата". От една страна БСП си въобрази, че развива изключително остра активност чрез кампании. Една от най-характерните е т.нар. "кумгейт". Редица социалисти започнаха да вадят факти и компромати в общините, опитвайки се да представят модел на управление, който се е наложил в цялата страна. Очевидно е, че опозицията, когато предприема подобна кампания, цели да обърне внимание върху проблеми, които са предизвикани от управляващите формации, и на тази основа да привлече избиратели. В разгара на опозиционната акция на БСП, тъкмо когато се беше стигнало до нейната кулминация, когато ГЕРБ даде морални поражения с кризата около Делян Добрев, отстраняването на Антон Тодоров от парламента заради неговите критични и остри действия към БСП, трябваше да е калкулирано като политически успех на "столетницата".
- На червените патрони сякаш гръмнаха във въздуха?
- В случая трябваше да има конкретни резултати за БСП, а не да се превърне в някаква абстрактно-символна атмосфера за усещане за победа. Имаше конкретен измерител – дали тази политика на социалистите беше правилна. Този измерител бяха частичните местни избори на определени места. Резултатът от тях е катастрофално различен от интимното очакване на социалистическата партия да покаже на избирателите си, че бележи възход, тъй като никъде не спечели. Вотът беше тежка политическа плесница върху тактиката на „столетницата“ като опозиционно поведение. Това повдига и още един въпрос, който искам да поставя за обсъждане, тъй като и той не е разгледан през неговата конституционно-правна основа. Говоря за държавния бюджет. Социалистическата партия не за първи път се насочва да изготвя алтернативен бюджет, чрез който финансистите на БСП се опитват да покажат каква алтернативна политика предлага.
- Какви политики разчетохте в опозиционния бюджет?
- Прочитайки конституцията, хората ще видят един текст, който гласи, че законопроектът за бюджета се изготвя и внася от Министерския съвет. Това означава, че законопроектът за държавния бюджет е изключително конституционно право на Министерския съвет – на изпълнителната власт, излъчена от парламентарното мнозинство, спечелило изборите. БСП в своето политическо късогледство и опиянение за пореден път предлага действие, което е морално неконституционно. Говоренето на опозицията за алтернативен държавен бюджет не почива на политическа и конституционна отговорност. БСП можеше да направи подобен ход, ако имаше алтернативен кабинет в сянка, който да разгърне цялостна политическа визия и да се превърне в алтернативен избор. „Столетницата“ не прави това и създава още едно впечатление за хаотичност и за произволност в своите действия.
- Как се стигна до там, че едни от емблематичните фигури в левицата – Румен Овчаров и Георги Гергов, вече са противници на Корнелия Нинова?
- Румен Овчаров не е категорично против Корнелия Нинова, но той е един от сериозните ѝ критици. Той прави последен и отчаян опит да подскаже на лидерката на БСП, че тя е на път да влезе в погрешна орбита в правене на политики. Иска да покаже на Корнелия Нинова, че с подобна политика партията ще инкасира поражение след поражение. Георги Гергов също подкрепи Нинова, но очевидно с Румен Овчаров, както и групи около тези крупни социалисти са имали по-конкретни очаквания. Самата лидерка заяви, че вътрешната опозиция срещу нея в БСП е очаквала коалиция с ГЕРБ. Това обаче не означава крупна коалиция, която наблюдавахме доскоро в Германия. В българския вариант идеята за отчетливото разграничаване между ГЕРБ и БСП трябва да бъде потърсена в една много специфична геополитическа проекция. Става въпрос за онази основа, на която страната ни ще гради отношенията си и партньорството си с Руската федерация.
- В тази връзка, отношението към ген. Рештников ли е разделителната линия в БСП?
- Имах възможност да направя две интервюта с ген. Леонид Решетников. Разговорите оставиха у мен един много силен спомен за определена логика от руската страна от интелектуалните центрове. Той очевидно търси да формулира не просто нов тип отнощения от българската среда към Русия, но и чрез него да изгради нов образ на Москва пред Европа и пред българската общественост. Русия има един много голям исторически проблем. Тя наследи СССР, но едновременно с това е и един много специфичен наследник на ностолгия и на спомен на Руската империя. Федерацията има амбивалентна идентичност. Едното направление е опитът за разбирането на Русия като християнска дясна държава, но в същото време и като влиятелна империя, каквато е била до Първата световна война. Решетников изтъкваше християнското начало и дясната политика в страната си в рамките на Путиновия режим. Този опит на Кремъл да възстановява имперския образ на държавата с всичките му компоненти кореспондира с нещо, което беше казано за българската действителност. Че днешна Русия много по-лесно си партнира с партии като ГЕРБ, отколкото с неискрената в своето поведение БСП. ГЕРБ изразява десните европейски идеи в очите на анализаторите в Русия. В момента страната се опитва да покаже именно това – че е скъсала със съветското си минало, защото СССР беше една от най-големите заплахи за Европа от идеологическа гледна точка. Руската геополитика и опитът да се гради неоимпериализъм са вече геополитическа заплаха, която е материално изразена, както видяхме, например какво се случи в Крим. Решетников заяви, че изборът на Румен Радев за президент е първата стъпка за нормализирането на отношенията ни с България. За него обаче много по-важно беше след парламентарните ни избори да се появи следващото правителство, което да материализира руско-българските отношения и да ги материализира с т. нар. „Голям шлем“ на Георги Първанов. Да бъдат върнати на дневен ред „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов по един и същи начин, след срещите си с колегите си в Полша, изразиха намерение България да работи за сваляне на санкциите срещу Русия. Борисов дори конкретизира своите идеи и заяви, че ще страната ни, като председател на ЕС, ще извади солидни и спокойни аргументи в тази посока. След като беше отхвърлена идеята за изграждане на АЕЦ „Белене“ в мандата на правителството на Бойко Борисов, сега отново се заговори за построяване на централата. „Росатом“ дори заяви, че би участвала във финансирането на проекта. Именно заради това трябва да си зададем въпроса, дали има смисъл да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, след като има институционална коалиция, която работи в посока за най-важните решения във външно-политически план, а именно за темата „Русия“. Атаките срещу Корнелия Нинова имат особен дисциплиниращ смисъл. В един момент ще се окаже, че няма значение какво качество политика води тя – дали се проваля, дали е по-шумна в популисткото говорене, или е по обрана. В един момент това няма да има значение, когато тя категорично се впише като част от един от двата „лагера“, които работят в България.
- Кое лоби е най-добро за Путиновата Русия?
- За Владимир Путин най-полезното лоби е онова, което иска коалиция с ГЕРБ. Ако Путиновият вариант обаче за изравняването на нивата и създаването на коалиция между БСП и ГЕРБ, което ще съсипе тотално левицата, за Кремъл ще бъде по-спокойно и безпроблемно. Това ще е прекалено нахално, тъй като ще покаже на българските избиратели, че техните идеи нямат абсолютно никаква стойност, защото друг тип интереси диктуват правилата и политическите конфигурации. БСП и ГЕРБ са раздалечени в своите идеологии. Двете партии водят остра битка, което също е интересно за Русия. Колкото и да подскачат българските социалисти, те ще бъдат губещите. Този сблъсък ще опровергава всеки опит, че ГЕРБ не е склонна за партньорство с Москва, но от своите десни позиции, с което ще стане част от дясната легитимация на Путин. Не само нашата страна е на това мнение, а и държавите от Вишеградската четворка. Що се отнася до червените лобита, които са добър вариант за Путин, не бих искал да хиперболизираме политическите образи. Аз съм сигурен, че той гледа от прозореца си в Кремъл много по-далеч – за сътрудничество с Китай, Индия, Турция и Бразилия. Русия прави сложна политика в Близкия Изток. В момента на Путин не му е до Корнелия Нинова и дали тя е подходяща, или не. Проблем за Кремъл ще е, ако лидерът на БСП спечели избори и тръгне да управлява самостоятелно, защото Нинова няма да е предсказуема и благоприятна за Москва. Не защото е против Русия, а защото ще се опитва да прокарва друг тип идентификационна съветска линия. Важното за мен е друго – че Русия няма контрапункт. Западът не може да възпира агресиите на страната, нито да възпитава и цивилизова днешната федерация.
- Как обяснявате изненадващата подкрепа на бившият шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов за Корнелия Нинова?
- Този ход не е изненада. Отново искам да ви дам пример с ген. Решетников, който не е никакъв институционален фактор. В България той е носител на аналитична мисъл. В момента говори основно Решетников, се опитва да се създаде българска параноя около него. Именно той обаче каза, че в България има истински русофили и русопаразити. Към втората група той включи Светлана Шаренкова, с която имаха остър конфликт. Това накара Димитър Иванов, който е в кръга на русофилите с Шаренкова, да подкрепи Корнелия Нинова, защото Решетников атакува не само Шаренкова. Той искаше да съди и лидера на БСП, в която има трусове и хора, които искат нейното отстраняването, което едва ли ще се случи на този Конгрес на партията. Русофилският профил на хора като Светлана Шаренков съвпада с тезата ми за една от линиите на амбивалентното търсене на идентичност в Русия. Това е тази линия, която се опитва да облагороди и да приведе в съвременен вид корени, които са заложени в съветския период и да се направи една постсъветска интерпретация на Руската федерация, за сметка на тази, за която говори Решетников. Основната цел на Кремъл е постигната – диалог за свалянето на санкциите срещу Русия. Европа има избора да избере коя политика да подкрепи – Путиновата, на анексии и окупации, или тази на международното право и на идеите на кандидатката Ксения Собчак срещу сегашния президент, която заяви, че Крим е на Украйна. В България за съжаление това не се коментира все още от политиците ни.
- Възможно ли е лидерът на БСП да има някаква друга зависимост от Димитър Иванов?
- Да не разваляме интимния свят на Димитър Иванов, ако предполагаме, че тя е зависима от него…