Русия иска да получи страната ни като трофей, ловува за нашата независимост, казва пред Faktor.bg известният политолог
Доц. д-р Евгений Магда е доктор на политическите науки, университетски преподавател, експерт в Центъра за обществени отношения в Киев .Завършил е историческия факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко”. Автор е на множество научни публикации. Работи върху нов научен труд за енергийната стратегия на Русия. В България участва в конференция на Атлантически съвет за България.
Интервю на Даниел Александров
- Г-н Магда, каква е политическата и социалната ситуация в Украйна, как живеят обикновените хора, какви са настроенията на обществото след агресията на Русия?
- Ние дълго време слушахме, че украинците и руснаците са братя, разбира се, те казваха за себе си, че са по-големият брат, и когато беше отрязан Крим, и това се случи пред очите на целия свят, Русия се опита да докаже, че е следствие от "Майдана". Сега говорим в навечерието на четвъртата година от "Революцията на достойнството" и това не е така. Русия се е готвила за завземането на Крим много време. Не мога да кажа колко дълго, но става дума за поне няколко години, а не месец или два. След анексията на Крим, след като международната общественост в голяма степен прие този факт, Русия реши да увеличи негативната ситуация в Украйна и започна военни действия в Донбас. Няма никакви борци за независим Донбас! Обяснявам защо: От 2010 до началото на 2014 година Виктор Янукович оглавяваше Украйна. Той беше поддържан от финансово-икономическата група, произлизаща от Донбас. Те контролираха цялата украинска икономика. За какво им е сепаратизъм в Донбас? За какво им е част, макар и с мощна промишленост, когато те ръководят цялата страна и то една от най-големите на европейския континент. Русия умело схваща ситуацията в Донбас и активно се намесва в бойните действия там. За това има достатъчно доказателства. Украинското общество преживява голям шок, защото над 10 хиляди наши граждани, по данни на ООН, загинаха в резултат на този конфликт. Това се отрази така силно на украинците, защото ние от момента на провъзгласяването на независимостта си строим мирно общество. Оранжевият "Майдан" от 2004 година беше абсолютно мирен. Украйна винаги е била мирна страна, а днес сме принудени да се защитаваме. Сега за нуждите на армията отиват значителни средства –от порядъка на 5% от БВП. Без това да е тайна може да наречем този висок процент бюджет за война. Важно е още нещо – най-тежките моменти през 2014 – 2015-та година армията, доброволческите батальони и националната гвардия или тези, които защитаваха Украйна, бяха поддържани с парите на обикновените хора. Някои даряваха малко, други повече, не е известна общата сума, но в действителност тя е много голяма. Украинската армия, вече традиционно, повече от 10 години се явява една от най-популярните обществени институции в Украйна. Професията на военен стана много популярна. Това е така, защото не само, че нашите военни се обучават от натовски инструктори на разстояние стотина километра от военните действия в Донбас, но и самите инструктори черпят от нашия опит, защото опитът от воденето на, макар и ограничена, но истинска война с Русия, може да се натрупа само тук или в Сирия. Украйна направи много, за да възпре руската агресия, като например забрана за излъчване на руските телевизионни програми, ограничаване на гостуванията на руски артисти. Въпреки че част от населението ни все още мисли Русия за приятелска държава. Това са предимно възрастни хора, преживяли значителна част от живота си в СССР. Но въпреки това днес повече от половината украинци са за членство в НАТО и ЕС. Аз разбирам, че това няма да се случи бързо, защото се нуждаем от реформи, но движението към евро-атлантическа интеграция този път е много важно и вярвам, че членството ни ще се случи. Украйна ще допринесе много за безопасността на целия европейски континент. Днес всъщност страната ни защитава ЕС и НАТО от непосредственото влияние на Русия. Главната цел на Русия не е да завземе Украйна. Чисто военно това е възможно. Но за Кремъл е важно да разруши ЕС, за да може върху неговите парчета да създаде съветска империя. Путин говори за това активно и ясно.
- Минаха четири години от началото на агресията на Русия. Може ли да се говори за хуманитарна катастрофа?
- Хуманитарна катастрофа е красив термин, но тук е важен всеки един живот. Казват, че една смърт е трагедия, хиляди – това е просто статистика. Ще ви кажа друго. През 2015 – 2016 г. ЕС включително и България бяха принудени да приемат над милион бежанци от близкоизточните страни и северна Африка, като това породи недоволство и политически сътресения. Украйна, която не е силна като ЕС, а населението й е около 40 милиона, прие почти два милиона бежанци от Донбас и Крим. При това, като получи минимална помощ от ООН. Сами може да разберете, до колко реално е така нареченото движение за освобождение на Донбас от Украйна. Хората не само бягаха от войната, но те бягаха към Киев, Лвов, Тернопол, Харков и други украински градове и бяха нормално приети. Проблемът с това, че те са от Донецк или Луганск, не доведе до социални сътресения.
- Какви промени очаквате в руската политика?
- Русия отхапа парче, което не може да преглътне. Тя не смята да глътне Донбас. Донбас и е нужен като фактор за влияние върху Украйна. Тя би искала да върне Донбас на Украйна, но при свои условия, например, ако се измени политическото устройство. За федерализация на Украйна Кремъл говори още от времето на "евро-майдана" или от края на 2013-та година. Тогава те смятаха, че това е възможен изход от ситуацията и продължават да мислят така. В последно време САЩ се активизираха. Специалният представител на Вашингтон Курт Волкер, който от юли до ноември посети Украйна пет пъти, проведе три срещи с г-н Сурков – представителя на Путин, беше и в европейските столици. САЩ формират свое независимо мнение за ситуацията в Донбас и вече са готови много по-активно да се намесят. Според мен за Украйна е важно да се сдобие с независима от Русия политическа перспектива. Само така ще можем да построим своята бъдеща логика на поведение за придвижване към ЕС и НАТО.
- Възможно ли е членството в ЕС и НАТО в условията на хибридна война, която Русия води против вашата страна и против Европа?
- В хибридната война, която продължава, няма да има парад на победата. Победата ще се състои в това, че Русия ще бъде принудена да признае Украйна със свой собствен път на развитие. Това ще е важна победа, защото Русия сама провокира ситуацията, при която колебаещата се между Русия и ЕС Украйна избра евроатлантизма.
Днес Украйна се стреми да стане член на НАТО и ЕС. Членство в Алианса като военно-политическа организация, имайки предвид разходите ни за отбрана, е по реалистично. Ако се доближим до тази цел, Русия ще приложи всички средства това да не се случи. Влизането ни в НАТО ще бъде най-голямото военно-политическо поражение на Русия, което можете да си представите, с изключение на поражение при открити бойни действия. Това е така, защото Путин и до днес ни нарича братски народ, въпреки че Украйна официално декларира натовски и европейски път на развитие. Благодарение на безвизовия режим с ЕС броят на украинците, които се стремят към евроатлантизма ще расте. За съжаление, към сегашния момент 2/3 от украинците никога не са посещавали ЕС. Възможноста прсто да попътуват в относително недалечни европейски страни, като Полша, Словакия, Румъния, Унгария, България и да видят със своите очи как живеят хората там, какво им е дало членството в НАТО и ЕС е много по-важна от филмите и предаванията по телевизията, с които Русия ни облъчва. Така ще се сдобием с критична маса от хора, с които ще може да се работи и ще могат да се мобилизират политически при провеждането на референдум за встъпване в НАТО.
Що се отнася до хибридната война, то тя се води не само на наша територия и в нашите медии, но и по пътя на максималната дискредитация на Украйна в европейските медии. Това е война за умовете на хората, а не за територии.
- Какво очаква Украйна от Европа, от САЩ и България, предвид предстоящото ѝ председателство на ЕС?
- Украйна чака ясен политически сигнал от за това, че когато изпълни всички съществуващи условия, ще стане член и на ЕС и на НАТО. Ние разбираме, че пред нас стои много работа. Когато човек смята да учасва в световно или европейско първенство, то той тренира, но е нужно да разбира, че тренира, за да участва в честна борба, а не да усети по-късно, че е дисквалифициран с решение на подкупени съдии. За Украйна е много важен политическият консенсус на страните от ЕС и НАТО по въпроса за нейното присъединяване. На първо място обаче към Алианса, защото това е въпрос на нашата безопастност и това се усеща. Например балтийските страни, които нямат големи армии, но имат натовски войски на своите територии, което означава че ще бъдат защитавани. Мисля, че бившите социалистически страни, които изминаха своя път на интеграция с евроатлантическите структури, са длъжни да предават своя опит на Украйна, а от своя страна – ние ще споделяме опита си в противодействието на хибридната война.
- Защо Русия започна тази политическа и военна авантюра против украинската държава?
- Логиката в действията на Русия са цинични и прости. Мисля, че направеният от нея анализ е сметнал, че цената на нефта и газа няма да бъде висока постоянно и за това те преоткриват рецепта със стогодишна давност –рецептата на малката победоносна война, тогава това е руско-японската война от 1904–1905 г., а днес – завземането на Крим. Сами виждате какво се случи с рейтинга на Путин след нападението на Крим, той излетя до небето – 85-90% доверие. Това е огромен процент за страна, която смее да се нарича демократична. За Русия Украйна е конкурент за постсъветското пространство заради своите размери и потенциал. Днес времената за нас са трудни: има проблеми с икономиката, на изток бойните действия продължават. Русия не иска до нея да има пример за славянска, истински демократична държава и ще се стреми всячески Украйна да не се превърне в такава. Не си струва да се мисли, че Русия иска напълно да окупира Украйна. Това не е съсвсем така. Целта е Украйна сама да признае своето поражение в борбата за своята независимост. Да потвърди сама, че няма вече да се стреми към НАТО и ЕС. В Русия се наблюдава комплексът на Бжежински, който в началото на 90-те казва, че Русия без Украйна никога няма да може да бъде империя. Това е много болезнен факт за Русия и затова тя се стреми всячески да надвие Украйна. Москва не се вълнува от синьо-жълтия флаг над държавните учреждения в Киев. Тя се интересува от това украинците да се разочароват от независима Украйна. Да решат, че не им е нужна тяхната история, не им е нужен техният език, а че са готови да бъдат с Русия, съгласни с условията, които тя предложи.
- Какъв ще е краят на тази авантюра, какво е бъдещето на вашата земя?
- Кремъл иска да получи страната ни като трофей, ловува украинската независимост и украинката държава и от изхода на този лов ще зависи не само нашето бъдеще, но и на цяла Европа. Русия се опита да спечели, наводнявайки Европа с фалшиви новини, а в Крим това частично доведе до успех. Но особено след трагедията със сваления пътнически самолет над Донбас, превозващ 298 души, постепенно европейското мнение започна бавно да се променя и разграничава от приказките на Кремъл. Ние разбираме, че в парламентарните демокрации това става много бавно за разлика от авторитарните режими, президентските републики или монархиите, където това става много бързо и със замах. Просто Путин за разлика от европейските политици не зависи от изборен резултат, той за избори не мисли, той знае, че през март 2018 г. ще спечели и му е все тая колко хора ще отидат да гласуват. Путин се бори за това, как отново да стане един от световните лидери. Той вече изтърпя Обама, но неочаквано получи Тръмп. Изтърпя Оланд, но получи Макрон, който принципно говори с антируска реторика. Мисля, че сега в Кремъл празнуват политическата криза в Германия, защото това дава шанс да разкарат Ангела Меркел, най-последователния днес критик на Русия. Меркел е в основата на всички санкции срещу Русия. Това трябва много добре да се разбира. Не се съмнявам обаче, че Украйна ще съхрани своята независимост, въпреки че Русия ще се опита да замрази конфликта. Така че да може, като открита рана, да повдига температурата на организма, наречен Украйна, за да може той никога да не се чувства добре. Но всички тези усилия няма да имат резултат, защото Украйна много се промени. Ние сме свидетели на образуването на украинска политическа нация. Хората от различни части на страната говорят и руски, и украински - това ги обединява, но още повече ги обединява идеята да живеят заедно в независима държава. Има още един много важен момент. Добросъседските отношения между Украйна и Русия ще има може би след няколко столетия. Начинът, по който Русия постъпи с нас, намери трайно отражение в сърцата на милиони. Не мога да си представя в обозримо бъдеще наш политик да бъде издигнат с говорене за помирение с Русия. Украинците се умориха от война. Те искат мир. Но не мир на всяка цена.