Джордж Фридман: Ако утре Путин умре, на неговото място ФСС (КГБ) веднага ще постави "друг Путин"

Един следващ конфликт ще бъде кошмарен за света и въпреки това той започва

Джордж Фридман

Джордж Фридман

Русия повтаря всички грешки на късния Съветски съюз

САЩ ще станат най-големият производител на нефт в света, благодарение на шистовата "революция", казва известният анализатор

Джордж Фридман, политолог, основател и директор на частната разузнавателно-анализаторска компания "Стратфор" пред Polska Times 

- Г-н Фридман, последните три десятилетия се смятаят за най-благополучния период в историята на Европа. Устойчиво ли е това състояние или трябва да го разглеждаме като изключение от правилото?

- Действително, Европа преживя прекрасен период на мир, настъпил след една трагична война. Но на границата между XIX и XX век също е имало такъв момент: царили са мир  и благополучие. Но тази епоха е към края си. Така е устроено всичко: колкото по-дълго цари мир, толкова по-голяма е вероятността да се разрази война.

- Мислите, че сме забравили трагичния урок от Втората световна война?

- Европейците си имат някакви фантазии за уроците, които ни учат на нещо. Но нали в училище казват на хората, че да се убива е лошо, а те въпреки всичко го правят. За всички е било ясно, опирайки се на опита от Първата световна война, че един следващ конфликт ще бъде кошмарен и въпреки това той започва. Всичко, което се случва след това е "извличане на поуки". Европейският съюз, например, трябваше да стане доказателство за това, че Европа си е взела поуки от трагедията на войната и затова тя никога повече няма да се повтори. Но историята се прави не само от хора, които са си "научили урока". Трябва да помним, че войната - това не е болест.

- А какво?

- Нещо дълбинно, съдържащо се в човешката природа. Сложно е да се обясни, но го има у нас.

- В своята книга "Следващите 100 години" Вие прогнозирате, че през 2020 година Русия ще се разпадне. Още ли важи прогнозата Ви? 

- Да. Русия продължава да губи сили. Разпадът на СССР за нея не беше край, а начало на нов етап, но днес Русия повтаря всички грешки на късния Съветски съюз, като си остава голяма неефективна държава, зависима от цените на нефта.

- Но нефтът напоследък поскъпва, достигна 80 долара за барел. Как това ще помогне на Кремъл? 

- Действително, когато нефтът струваше 30 долара това беше трагедия за Русия, а сегашната ситуация може да бъде определена просто като "сложна". Руснаците получиха възможност частично да компенсират тези загуби, които понесоха през последните три години.  

Но едновременно с това те са принудени да отчитат промените на енергийния пазар - това, че скоро САЩ ще станат най-големият производител на нефт в света. Благодарение на шистовата "революция" още през следващата година Америка ще започне да добива повече нефт, отколкото другите страни. Американците ще имат повече нефт, отколкото им е нужно на самите тях и ще започнат да продават, а това ще създаде проблем на Русия и съюзниците и.

 - Инициативата "Три морета", която беше подкрепена от Тръмп, на първо място се опира на идеята за доставка на американски енергоносители в страните от Централна Европа. 

- В световен мащаб Централна Европа е малък регион. Американците могат да продават там нефт и газ и едновременно с това и в други места. Когато това стане, нефтът отново ще поевтинее. Кремъл не е в състояние да повлияе на този процес, а Европа ще трябва да се примири с това, че няма да може да диктува условията. Сега тя се превръща в малък регион, а не в център на света, както беше преди. 

- В последно време отново се изостри ситуацията около Иран. В книгата си пишете, че Русия ще подкрепя всяка страна, която провежда антиамериканска политика. С отказа си от ядреното споразумение с Техеран, Тръмп активира процес противоположен на този, който вие предсказахте.

- Инициативата на Тръмп няма значение. Санкциите работят само тогава, когато ги въведат всички, а сега става дума за акция на САЩ, към която не се присъедини Европа. Така че излизането на Вашингтон не играе никаква роля, тази стъпка е свързана с вътрешнополитически съображения. Но обрнете внимание, че в последно време Русия постоянно оказва натиск на други страни. Всичко започна през 2014 година в Украйна. Но е вярно и, че сега не сме 1968 година.

- Тогава Съветският съюз влезе с войските си в Чехословакия.
 
- А сега руските войски са в Сирия. Но това имаше ли някакъв ефект? Не. Същото е и в другите страни. Руснаците се опитват да създадат с тях отношения, но тези опити са напразни: Москва няма какво да им предложи. През 60-те тя поне можеше да окаже чувствителна финансова помощ.

- Помагаше и идеологията, която имаше много привърженици.

- Знаете ли, идеологията е полезна за дискусиите на университетски преподаватели, а в политиката е по-лесно да успеете като се обърнете към финансовите инструменти. През 60-те и 70-те години СССР можеше да създава големи икономически излишъци, благодарение на това, че ефективно контролираше цялата подчинена на него територия. Сегашната ФСС отстъпва по потенциал на КГБ (във всеки етап на неговото съществуване). Руските ведомства са неработоспособни, те не могат да поддържат дисциплина, и в тази връзка на Москва и е трудно да окаже помощ на някого. Историята се повтаря два пъти: първият път като трагедия, вторият - като фарс. Русия сега се намира във втория етап. Проблемът е там, че всички я надценяват, едновременно подценявайки Америка.

Още от времената на Студената война цялото внимание на Европа е приковано в руската държава. Съветският съюз, а сега Русия се намираха в състояние на разпад. Едновременно с това всички са убедени, че ако утре Путин умре, на неговото място от структурите на ФСС (КГБ) веднага ще дойде друг Путин. А работата, в крайна сметка, не е в коркретните личности, а в начина, по който функционира тази държава.

- Давате сурови оценки на Русия.

- Обърнете внимание колко слаба е руската икономика. В последните три години тя страда от ниските цени на нефта, държавата не беше в състояние да осигури себе си. Съвременна Русия вече е страна от Третия свят, тя живее за сметка на природните си ресурси, чиито цени не може да контролира. А това означава, че тя не контролира собственото си бъдеще. Впрочем, това се отнася до всички големи износители в света. Страни, които в значителна степен зависят от експорта, като Германия или Русия, неизбежно са изложени на влиянието от колебанията на глобалните пазари. Това могат да избегнат само страни с добре развит вътрешен пазар.

- Вие прогнозирате, че през следващото десетилетие Русия ще се разпадне. Това ли ще бъде най-важният геополитически процес, който ще формира световната архитектура?

- Към него ще се добавят и проблемите на Китай. Сега ние сме свидетели, че режимът в тази страна се превръща в диктатура. Китайският лидер Си Дзинпин отмени ограниченията за мандатността и явно се готви да управлява страната докато е жив. Той се подготвя за сероизната икономическа криза, която ще започне заради дълговата задлъжнялост. Дългът на Китай е достигнал 300% от БВП. Такива показатели имаше Япония през 90-те години. Разликата е там, че в Япония няма милиарди, живеещи в нищета, граждани. Китайското ръководство осъзнава заплахата и затова укрепва централната власт, движи се към диктатура, отказва се от всичко, което внедряваше Дън Сяопин. При това засилването на централната власт е заплаха за икономиката. Примерът на СССР показа, че една партия не може да управлява ефективно. Сега всички се възхищават на Китай, който инвестира в целия свят, но това е само видимост. Той, както впрочем и цяла Евразия, преживява криза, която засяга и политическата, и икономическата сфера. Трябва да се гледат реалностите, а не да се вярва на вестникарските заглавия. А фактите са такива - Китай, Русия и Европа се намират в сложна ситуация. 

- Според Вашата прогноза, в следващото десетилетие ни очаква мащабна геополитическа криза, включително и разпад на Русия. Кой ще спечели от това?

- На първо място Япония - третата икономика в света. На второ - Турция.

- Вие току що казахте, че към диктатура преминават държавите, които не могат да се справят със собствените си проблеми, а сега посочвате Турция като потенциален "шампион".

- Трябва да отчитаме спецификата на тази страна, която се разкъсва между светски Истанбул и мюсюлманските маси. Ердоган пръв разбра, че тези два свята трябва да бъдат обединени, знаейки, че това ще бъде жесток и сложен процес. Честно казано, ако той не беше започнал този процес, напълно е възможно, между тези две стихии да беше започнала гражданска война. Сега Ердоган върши "мръсната работа". Но да не забравяме, че в САЩ също е имало гражданска война, тогава е изглеждало, че обединението и е невъзможно, но само 35 години след това САЩ вече произвежда половината от промишлената продукция на света.

- И мислите, че такава схема ще сработи и в Турция? Икономиката и не е в най-доброто състояние, валутата и се обезценява последователни години. Не се вижда надежда за бъдещето.

- Анализирайки историята трябва да помните: не трябва да четете заглавията, а да следите дългосрочните тенденции. 

Вижте както се случва в Близкия Изток. Там цари хаос. 

Какво става на Балканите? Това май никой не е в състояние дори да го осъзнае. 

Под какъвто и ъгъл да погледнем този регион, стабилна изглежда само една държава: Турция. Именно това определя позицията на страната, а не икономическата ситуация от последните три години. Анализирайки събитията в краткосрочна перспектива, можете да докажете всяка теза, но ако оперирате с перспектива от 20-30 години, ще видите реалните тенденции. Разбира се, не можем да я сравняваме с Холандия, например, Турция никога няма да бъде такава страна. Но Европа също така не трябва да очаква, че всички наоколо ще приличат на нея. 

Европа би искала да бъде образец за всички, но не се превърна в такъв образец.