Доц. Иван Иванов: Българите да осъзнаят - без ЕК не можехме да се защитим сами от силния монополист

Идеята на президента Радев за „Български поток“ е напълно нереалистична

Националният интерес ще бъде защитен само, ако за „Белене“ не похарчим повече нито лев, казва през Faktor.bg  председателят на КЕВР

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Иванов, Европейската комисия(ЕК) задължи от миналата седмица „Газпром“ да продава синьото гориво на конкурентни цени за страните от Централна и Източна Европа, а руският газов монополист няма да иска от България обезщетение за спирането на проекта "Южен поток", как се  стигна до този стратегически важен за нас пробив?

- Разследването, което организира ЕК, започна още през 2013 г., като беше изпратено до „Газпром“  Изложение на Възражение. В последствие, в началото на 2017 г.  осемте страни, засегнати от   действията на доставчика „Газпром“, получиха становища по различните въпроси от страна на монополиста  и отговориха с аргументирани позиции, включително и България. Свои позиции изпратиха както газовите дружества, така и Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР). Поискахме по-сериозни отстъпки по повод на непазарното поведение на монополиста през изминалите години. Това, което се съдържа в решението на ЕК, до голяма степен удовлетворява нашите искания и очаквания. На първо място - ЕК отхвърля всякакви претенции на „Газпром“, свързани с нереализирания  „Южен поток“ през България. „Газпром“, позовавайки се на един протокол, подписан от Българският енергиен холдинг (БЕХ), имаше претенции за  неустойки, поради нереализиране на проекта от българска страна. В решението на ЕК категорично се заявява, че „Газпром“ няма основание да третира България като неизправна страна, заради подписания протокол с БЕХ. ЕК изтъква изрично, че дори не разглежда дали това искане е основателно или не. Истината е, че то е абсолютно неоснователно, което е прието от „Газпром“. Вторият решен проблем е с конкурентните цени на природен газ за  Централна и Източна Европа. ЕК дава ясни указания на „Газпром“ за цените, по които доставя синьо гориво на осемте засегнати страни, особено на тези, които са в по-изолирана позиция –  трите прибалтийски държави, Полша и България. За тях цената вече трябва да бъде в съответствие с референтните цени на западноевропейските борси на природен газ. ЕК заявява, че значително отклонение от тези референтни цени може да бъде предмет на искане от страна на засегнати източноевропейски страни за предоговаряне, като е определен двугодишен срок на последователни предоговаряния, при наличие на такива отклонения. Веднъж на пет години страните могат да поискат и непланирано предоговаряне. Тук се крие и една друга, на пръв поглед, неотбелязана особеност - че цената на природния газ за България, а вероятно и за други страни, съгласно наложените от „Газпром“ договори, беше обвързана досега с цената на суровия петрол и на петролните деривати – мазут и газьол.  Сега ЕК ясно заявява, че цената трябва да бъде обвързана с тази на конкурентните  западноевропейски пазари на природен газ. Изрично се изтъква, че тя трябва да бъде съобразена с двата големи пазара -  в Холандия и в Германия, чиито цени са най-ниски в сравнение с всички големи европейски борси на природен газ, включително са по-ниски и от цената на газа от газовия хъб „Баумгартен“ край  Виена.

- Кои са основни изводи от това решение?

- Решението има задължителна сила и  е прието от „Газпром“. Най-важният извод е, че реално руската компания признава, че в продължение на дълги години е предоставяла на засегнатите страни, в това число и на България, природен газ по цени, значително превишаващи референтните цени на западноевропейските пазари. Тук трябва да изключим само последните три години, когато вероятно поради започналото разследване на ЕК, монополистът намали цените. През останалите близо 15 предходни години  България беше сред петте  страни в ЕС, които заплащаха синьото гориво по най-високи цени.

- За какви неустойки имаше претенции „Газпром“ към България, заради спирането на „Южен поток“?

- Съгласно подписания преди години протокол с БЕХ възможният иск на монополиста беше в размер на 70 млн. щатски долара. Тази претенция категорично е отпаднала и България няма да бъде ощетена с нито един лев.

- Правени ли са изчисления, какви са загубите за родната икономика от високите цени, по които са ни продавали синьото гориво?

-  Това е работа на експертите – да пресметнат какви загуби са нанесени на българската индустрия от наложените ни монополни цени в предходните години. Ще отбележа само, че през 2009 г., когато за 16 дни беше преустановено подаването на природен газ за България поради спора между Русия и Украйна, по думите на тогавашния министър на икономиката Петър Димитров, българската индустрия претърпяла преки загуби за близо 500 млн. лв. Но има и непреки загуби извън чисто финансовите измерения – загуба на конкурентоспособност, поради повишаване на себестойността на произвежданата продукция, загуба на пазари и оттук - спъване на темповете на растеж на цялата икономика.   
Щетите за България трябва да се изчислят прецизно, като се направят сравнения на цените на доставяния природен газ у нас с референтните цени в Западна Европа. Така могат да се видят преките загуби, които сме претърпели от това монополно положение на „Газпром“. Но при всички случаи категорично става дума за вреди в размер на стотици милиони лева. 
Когато говорим за щетите, не трябва да пропускаме отговорността на тези български правителства, които позволиха договарянето на такива високи цени. Специално ще отбележа периода на управлението на кабинета на Сергей Станишев, когато 4 години предсрочно с наше съгласие беше прекратен изгодният за България договор от 1998 г.  Тогавашният министър Румен Овчаров прие да бъде денонсиран договорът от 1998 г., съгласно който  България получаваше значително количество от природния газ по цени от 82 долара за 1000 куб. м., поради предоставяния транзит през наша територия за Гърция и Турция.  Българското правителство тогава се съгласи договорът да бъде денонсиран и в ускорени темпове, буквално за 2-3 години, цената на природния газ скочи с повече от 60%, под претекст, че „Газпром“ работи само по пазарни цени. 

-  Ако не бяхме членове на ЕС, можеше ли да очакваме такава защита срещу рекета на монополиста?

- Всеки българин трябва да види в това решение, че ЕК действително е защитник на страните-членки. В случая интересите на България са защитени от един монополист, от една много по-силна държава. Без тази защита ние никога не бихме могли да наложим такива условия на преговори и пряко да се договаряме с „Газпром“. От страна на руския монополист към нас винаги е имало едно имперско поведение, както по отношение на претенциите им, така и в цените, които те налагаха за нашия газов пазар.

- Защо „Газпром“ прие тези компромиси, това не е в природата на такъв агресивен играч?

- Ако  не се бяха съобразили с решението на ЕК, това означава да им бъде наложена глоба в размер до 10% от световния оборот на компанията. При това, без да е необходимо да се установяват и други нарушения на антитръстовите правила. „Газпром“ беше заплашен от санкция, която е в размер на няколко милиарда долара. В това отношение ЕК е безкомпромисна - тя наложи такива санкции и на други световни западни компании, за да не бъде упреквана, че това е целенасочено поведение спрямо руската компания. Всъщност това решение на Комисията е последната крачка преди налагането на такава тежка санкция. Поради това „Газпром“ е принуден да се съобрази с  решението и да го приеме безпрекословно.

- От кога влиза в сила решението на ЕК, можем ли  вече да искаме предоговаряне на цените, с колко ще поевтинее природният газ за нас?

- ЕК дава възможност засегнатите страни, веднага след обявяването на решението, да могат да упражнят правото си за предоговаряне. Българското правителство и ресорното Министерство на енергетиката трябва да поставят незабавно този въпрос пред „Газпром“ и да поискат промяна на условията на дългосрочния договор, който имаме до 2022 г. Това е важен ангажимент на българските власти.
Към момента не считам, че ще бъде постигната сериозна разлика в сегашната доставна цена, защото през последните три години тя е една от най-ниските в Европа. Същевременно при тези преговори България трябва да промени някои от параметрите на настоящия договор, за да се намали тази обвързаност с цената на суровия петрол и на дериватите му. Най-вече тя трябва да се обвърже с цената на природния газ на най-големите западноевропейски пазари в Холандия и Германия. Това е гаранция, че България повече няма да бъде изнудвана с непазарни условия от страна на един монополист.

- От решението на ЕК излиза, че руската „любов“ през последните години ни е излязла доста скъпо?

- Това е така. Няма съмнение, че са ни нанесени щети – повтарям - за стотици милиони лева и то в продължение на повече от десетилетие. В тези високи цени можем да намерим отговор на въпроса защо България е страна с изключително ниско потребление на природен газ, както за индустрията, така и за бита. Между 2-3% от домакинствата ползват синьото гориво. Става дума за политика на един монополист, който винаги парадира, че има добри намерения към България, а в действителност ние реално сме били ощетявани с  неправомерно високи цени.

- Тези дни се заговори за „Турски поток“, който да бъде продължен през България за Италия, намеква се и за натиск, който може да бъде оказан на страната ни?

- Трябва да е ясно, че „Южен поток“ беше спрян не поради наша „вина“, а поради нежеланието на „Газпром“ да се съобрази с правилата на ЕС : първо, да се даде възможност през тръбата да преминава природен газ и от други доставчици, и второ - „Газпром“ да няма съсобственост в преносната мрежа на „Южен поток“. Тези две условия не бяха приети от руската компания.  Това са причините поради които Русия започна да строи „Турски поток“, тъй като тези правила не важат за Турция, която не  е членка на ЕС. В случай, че втората тръба на „Турски поток“ бъде ориентирана към България, тези правила категорично трябва да бъдат спазени отново. Илюзия е ако някои си мислят, че България ще бъде просто и единствено транзитираща страна. Достигайки нашата граница, природният газ от „Турски поток“ трябва да се яви като част от природния газ на българския газов хъб. България може да бъде съществен и важен газоразпределителен център на Европа, ако престане да бъде транзитираща страна. В момента ние сме такава страна за руския газ, а по правилата на ЕС  това не може да съществува.

- Преди дни приключи визитата на президента Румен Радев в Русия, той лансира идеята за „Български поток“, реалистична ли е?

- За мен това е нереалистично искане. Тази идея е неосъществима от момента, в който Владимир Путин обяви прекратяването на „Южен поток“.  „Български поток“ не е нищо друго, освен реализиране на една тръба от предвидените 4 тръби на „Южен поток“ до Варна. Това е абсолютно несъстоятелно предложение. Видимо е от страна на „Газпром“, че изобщо нямат такива намерения и вече обявиха, че „Южен поток“ не може да бъде разискван. Единствената възможност е втората тръба, която ще достигне турския бряг, да  бъде ориентирана към българската територия, но при спазване на условията на ЕС.

- Независимият енергиен регулатор няма отношение към  темата за рестартирането на АЕЦ „Белене“, но какви са вашите позиции като експерт?

- АЕЦ „Белене“ на този етап не влиза по никакъв начин в  приложното поле на КЕВР, но моята лична позиция е била винаги ясна. Първо – преди изобщо да се говори за проект „Белене“ трябва да се изчака процедурата за поисканата  дерогация на въглищните централи от Маришкия басейн. Да не забравяме, че те са гръбнакът не само на енергийния, но и на индустриалния бранш, както и на голяма част от икономиката в Югоизточна България и преди всичко в Старозагорска и Хасковска област. На второ място, ако защитниците на „Белене“ искат тези централи да бъдат затворени, не е морално да се твърди, че с АЕЦ ще бъдат открити нови работни места. В заявлението на „Атомстройекспорт“ за „Белене“ е записано, че новата АЕЦ ще бъде обслужвана от 600 души, а целият комплекс „Марица изток“ дава прехрана на над 10 хил. души, а с другите спомагателни дейности - на няколко десетки хиляди.  На трето място – твърди се, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде построена, тъй като вече сме вложили 3 млрд. лв. в този проект. Моята ясна позиция е, че ако централата трябва да бъде завършена, за да не загубим тези 3 млрд.лв., то България не трябва да вложи нито лев повече. Следя внимателно дебата за проекта „Белене“. Някои искат 100% държавно участие, а това по сегашни оценки ще струва 20 млрд. лв. , които са 20% от БВП на страната. Други настояват за 51% държавно участие, трети за 49%, а четвърти – България да има блокираща квота от 34 %. При  20 млрд. лв. крайна цена на централата, блокиращата квота ще бъде на стойност около 7 млрд. лв.  Да не забравяме, че ако се намери инвеститор за проекта, той неминуемо ще поиска преоценка на вложените активи и вероятно те ще бъдат  намалени от 3 млрд. поне на 2 млрд. лв. И тогава излиза, че за да има блокираща квота страната ни ще трябва да отдели нови 5 млрд. лв. Всичко това налага извода, че е необходимо да бъдат оценени всички аспекти на проекта.

- Основателни ли са страховете на някои експерти и политици, че след 10 г. ще останем на свещи?

- Спекулации са твърденията, че през 2030 г. в страната и в региона ще има недостиг на електроенергия. Подобни прогнози мога да приема за сериозни само ако хората, които ги правят, поемат и съответната отговорност за думите си. Когато през 2006 г. беше подписано споразумението с „Атомстройекспорт“,  имаше  прогнози, че още през 2010- 2012 г. производството на електроенергия в България трябва да достигне 64 милиона мегаватчаса  за задоволяване потребностите на страната. Всъщност през 2017 г.  производството на електроенергия в България е около 45 милиона мегаватчаса, като в сравнение с 2016 г.  е намаляло с 4 млн. мегаватчаса. За първите пет месеца на 2018 г. производството бележи нов спад с 4,6% в сравнение със същия период на миналата година. Това показва колко неоснователно завишена и спекулативна е била прогнозата от 2006 г., за да бъде показана безалтернативността на АЕЦ „Белене“.   Неоснователен е и аргументът на лобистите е, че масовото навлизане на електромобилите ще изисква нови големи количества електроенергия.  Това няма да изисква нови мощности, защото ще бъде компенсирано от спестената енергия в резултат на повишената енергийна ефективност в бита и на намалената енергоемкост в индустрията. Неоснователни са и страховете за недостиг на електроенергия в региона на Балканите. Подобни прогнози са много рисковани. Нима наистина някои експерти вярват, че съседите ни няма да изграждат никакви мощности през следващите години и просто ще чакат България да построи своя втора АЕЦ, за да задоволява нуждите им. Това е просто абсурдно, защото всяка държава има за приоритет  постигане на енергийна независимост. Впрочем, в света няма държава, построила АЕЦ, с единствената цел износ на електроенергия. Не е вярно и твърдението,че в света няма нито една губеща ядрена централа, че те са машинки за пари. Официални данни сочат, че в САЩ над 30 ядрени централи не могат да обслужват оперативните си разходи. Не на последно място трябва да зададем ясно въпроса: защо България да бъде държавата в ЕС, която със строителството на нова АЕЦ   поема изцяло ядрения риск, който се носи при евентуална авария? Трябва да се имат предвид и необходимите средства за погребване на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, за затваряне на централата и рекултивация след нейния срок на експлоатация. Има десетки важни въпроси, на които няма отговори, а се изтъкват само несъществени и дори повърхностни аргументи. 

- Има ли опция - реализиране на проекта и защита на националните ни интереси?

- Считам, че едно решение за започване на строителство на АЕЦ „Белене“ би било погрешно. Нека първо бъдат отделени активите и пасивите на „Белене“ в отделна компания и да се види има ли реален инвеститорски интерес. Преди всичко  няколко категорични условия трябва да бъдат водещи и от тях не трябва да се отстъпва нито на йота:  България да не дава никакви държавни гаранции за средствата, които се привличат по проекта; да не се сключват дългосрочни договори за изкупуването на електроенергията; да не се дава преференциална цена за произведената електроенергия,  както и да не се доплаща за произведената ел. енергия от „Белене“. И не на последно място - над тези 3 млрд. вложени досега средства държавата да не похарчи и един лев допълнително. Само така ще бъде защитен националният интерес.