Мая Манолова да покаже, че е говорител на хората, а не да поставя на дневен ред колата на НСО, казва пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Василев
- Г-н Гълъбов, евтин театър ли е предложението на Слави Трифонов да даде кола и шофьор на омбудсмана Мая Манолова, за да не прави приемни във влакове и автобуси?
- Най-малкото – така изглежда. Същественият проблем е, че явно автомобилът на НСО липсва на Мая Манолова, но не разбирам защо общественият транспорт трябва да се превръща в събитие, след като милиони хора го използват. По-скоро действията на Манолова изглеждат като пиар акция. Разбира се, че големият въпрос е в това, до колко общественият защитник е сред лицата, които трябва да ползват изобщо услугите на НСО. Това е разговор, който не беше проведен. Не беше обсъдено и дали омбудсманът може да формулира самостоятелно дневен ред, или е говорител на дневния ред на гражданите, които са се обърнали към институцията. Очевидно в тази по-издадена напред роля, Мая Манолова печели обществени симпатии, което я насърчава да продължи. Аз не виждам особен смисъл в това Слави Трифонов да осигурява кола и шофьор на омбудсмана, тъй като той сам по себе си е популярно лице, но е и корпоративен субект. Ако Мая Манолова приеме подобни предложения, нещата излизат много встрани от истинските ѝ функции.
- Реално, искат предсрочни избори депутатите от БСП с вотовете на недоверие, със саботирането на кворума в парламента, или това е пореден опит да покажат съществуването си в политическия живот?
- Това е поредната неспособност на БСП да постига цели в Народното събрание. Част от поведението на социалистите ми напомня на това, което правеше „Атака“ през 2005 г. По-рано дори г-н Волен Сидеров беше казал, че има нови ученици в редиците на левицата. Явно е, че това сравнение не е толкова странно и шокиращо. В използването на парламентарния инструментариум БСП има сериозен проблем, защото не успява да постигне политически резултат, не повишава електоралната си подкрепа, независимо от стила, който налага, а може би това се дължи именно заради него. Трябва да стане ясно, че ако социалистите провалят гласуването на бюджета в Народното събрание, бюджетът няма да се провали. Ние ще продължим през 2019 г. с бюджета от тази година. Напускането на пленарната зала и оставянето на 20 депутати е изключително неадекватно спрямо парламентаризма. Не знам как ще бъде възприето като послание от избирателите на БСП. Факт е, че левицата не успява да се справи в Народното събрание и да впише собствения си ред. Това е очевидно за всички и тук не става въпрос за някакъв тип оценка или мнение, а за реални факти. „Атака“ по същия начин от първия ден на Народното събрание беше внесла 42 законопроекта през 2005 г. и Волен Сидеров каза, че предложенията му не се приемат. Целта на опозицията, ако тя наистина иска да представлява своите избиратели, е да успее в максимална степен да превърне своите законодателни предложения в действащи норми, а не да заявява, че мнозинството ѝ пречи. То винаги ще следва собствения си дневен ред, но е важно по какъв начин опозицията успява да се аргументира и да разшири подкрепата за своите предложения. Това е парламентарният дебат. Всичко останало е използването на процедури, които вече не успяват да прикрият липсата на политически капацитет.
- Как виждате изборна победа на Корнелия Нинова, при положение, че 50 социалисти направиха подписка срещу политиката ѝ, а членовете от Националния съвет на БСП са недоволни, че им се налага диктатура?
- За мен има един много сериозен въпрос. Новата линия на БСП отдалечава партията, както от ПЕС, така и изобщо от социалистическата писта. Имаме ясно изразен стремеж на ръководството на левицата да се доближи до национал-популистката реторика, да започне да говори на избирателите на езика на националистическите формации и да създаде странен сурогат между социализъм и национализъм, който през 20-ти век доведе до тежки щети. Сериозните въпроси, които партията трябва да реши са, БСП напуска ли лявата политическа сфера и идеология, опитва ли се да подражава на националистическите партии. В интерес на истината, никъде в Европа левицата не реагира по този начин на нарастването на подкрепата за национал-популистки политики. Навсякъде, макар и с цената на много тежки електорални загуби, левите слязоха на трето и четвърто място, но продължават да отстояват собствената си политическа идентичност. За мое голямо съжаление, това не се случва в БСП.
- Възможно ли е дори преди резултатите от предстоящите евроибори и местен вот догодина лидерката на БСП да бъде принудена от съпартийците си да подаде оставка?
- Корнелия Нинова успя да направи промени в устава, които ще затруднят сериозно смяната на председателя или най-малкото ще отдалечат подобна процедура във времето. Факт е напрежението в рамките на самата социалистическа партия и то трябва да намери своя нормален изход. Не виждам възможност подобно принципно противопоставяне да бъде заобиколено и подминато в полза на предстоящите избори. На подобен вот се вижда до каква степен БСП се отдалечава от пистата на европейската левица. За „столетницата“ ще бъде много трудно да изведе избирателите си да гласуват, ако продължи с тази откровена антиевропейска реторика. Бяхме свидетели на много усилия от страна на новото ръководство по същество, както да подложи на съмнение европейския профил на партията си, така и да се опита да лансира тези, които нямат общо с Европа. Предстои да видим какво ще се случи, но не смятам, че избирателите на БСП, които продължават да подкрепят партията, имат еднозначен отговор за това – в каква степен българската левица е европейска.
- Опитва ли се Нинова с обещанията си в паралелния бюджет да повтори сценария на Симеон Сакскобургготски и популизма му с 800-те дни през 2001 г.?
- 2001 г. беше годината, в която завърши първият цялостен мандат на едно мнозинство в българския политически живот. Всички си спомняме, че в началото на кабинета „Костов“ страната ни се намираше в много тежка финансова и политическа криза, както и в международна изолация. Практически, в края на този мандат държавата ни вече преговаряше за присъединяване към ЕС. Общата атмосфера беше такава, че имаше критики и натрупано напрежение срещу управляващото мнозинство на ОДС, но и разбирането за подем, както и за това, че подобни обещания като тези на Симеон Сакскобургготски могат да бъдат изпълнени. В момента се намираме в ситуация, в която няма завършен мандат на мнозинство от 2009 г. насам. В Европа, в регионален и в световен план през 2018 г. картината е различна. Смятам, че българските избиратели не могат да приемат сериозно идеите за отпускане на 6 400 лева помощ при раждане на второ дете. Това не са сериозни обещания. По-скоро цялостното поведение на БСП през последните седмици говори за това, че социалистите са дълбоко убедени, че мнозинството ще оцелее и няма да се наложи да се правят нови парламентарни избори, тъй като те не са готови за подобен вот.
- Ако Валери Симеонов подаде оставка и част от патриотите оттеглят подкрепата си от правителството, ще продължи ли работата на правителството с подкрепа на малцинство в парламента?
- За правителство на малцинството е късно, защото този въпрос трябваше да бъде решен, ако изобщо се вървеше в тази посока, в началото на мандата. При това разположение на силите, което беше определено от изборните резултати, БСП нямаше шанс да формира мнозинство с „Обединените патриоти“. Единственият избор пред ГЕРБ беше или да управлява самостоятелно, или да направи избор между ОП и ДПС. При съществуващата конфронтация в Народното събрание, ако няма стабилно парламентарно мнозинство, щеше да се стигне до парламентарна криза и до ново свикване на избори.
- Защо Румен Радев бяга от политически диалог и критиките му към властта обикновено се правят след събития, на които присъства?
- Критиките на Румен Радев се свеждат до разговор с журналисти на събития. Когато в началото на политическия сезон българският президент се обърна към гражданите чрез официално обръщение, това беше елемент от инструментариума на държавния глава. Ако Румен Радев иска да каже нещо на политическите сили, неговото място в Народното събрание е винаги запазено. Истината обаче е, че президентът не е влизал в пленарната зала от деня, в който положи клетва. Това е лош пример за отношенията между институциите на властта. Коментарите, които се правят в кулоарите на някое друго събитие не звучат сериозно. Ако Румен Радев има какво да каже на българските граждани и на народните представители, има всички инструменти. Ако му се говори с журналистите по теми за това, че нещо му се струва, че се случва, е съвсем друг въпрос.
- Има ли все още митове 29 години след 10-ти ноември 1989 г., които не са разкрити?
- Не смятам дори, че става въпрос за митове, а за конкретни факти, които никога няма да бъдат осветлени. Много от обстоятелствата от този период останаха дълго време на страни от общественото внимание. Те дават обяснение за това, защо реформите в България и изграждането на основата на една стабилна демокрация закъсняха със 7 години. От 1990 до 1997 г. с много малко прекъсване, при управлението на правителството на Филип Димитров, което по същество беше малцинство, ние нямахме сериозни реформи. Това коства изключително висока цена на българския народ и забави развитието на страната. Голяма част от истината за трансформацията на собствеността и за съществуващите днес трудности е свързана именно с тези 7 години, в които политическата власт беше трансформирана в икономическа. 10-ти ноември е само щрих в целия този процес, но датата е много поучителна за Българската комунистическа партия, защото онези които формално изповядваха една идеология, много бързо успяха да я заменят с нещо по-различно, за да охраняват собствения си достъп до властта. Същите тези хора подкрепиха по-късно и Симеон Сакскобургготски и станаха почти монархисти, за да могат да участват в управлението на страната.
- Продължават ли хората от старата номенклатура, за които говорите, да дърпат конците в БСП и да са фактори в държавата?
- Повечето от тях вече са доста възрастни, а други не са сред живите. Важното е, че техните деца и внуци не са напуснали страната. Те излязоха от България, за да получат висшето си образование в чужбина, за да се върнат и да продължат делото на своите родители, независимо дали като партийни секретари, или като крупни бизнесмени. „Те са си тук“, както пишеше едно време във вестник „Дума“, който сега е бойно поле в БСП. Ясно е, че няма да се стигне до пълната истина и до цялостното разкриване на всички машинации, които забавиха и затрудниха развитието на България.
- Ще успее ли обществото да стигне до цялата истина за престъпленията преди и по време на прехода?
- Аз се опасявам от това, че от една страна общественият интерес рязко спадна, а от друга – изтекоха давностни срокове. Нека само да си спомним за четирите мегадела в началото на 90-те години. Наскоро видях информация, че делото за Възродителния процес, за което въпреки че е изтекло като давност, се чакат някаква информация и допълнителни документи. Не казвам, че тези четири дела щяха да дадат пълната картина на това, което се случи, но биха могли да дадат много основания за по-нататъчна работа на наказателното ни правосъдие. Важно е след високата социална цена, която плати България, малко по малко да разбираме, че съдът е гаранцията за демокрацията. Не уличните протести, а съдебните процеси. В противен случай виждаме, че протестите могат да бъдат много лесно употебявани в различни посоки. Те не дават траен резултат и повече информация на гражданите.
- Манипулирани ли са политически и настоящите протести на майките с болни деца?
- Тези протести се позовават на емоционални и важни теми, което им придава едва ли не статут на кауза. След фалшивите новини, за съжаление имаме и фалшиви каузи, които не съответстват на реалността, компрометират и деморализират гражданската енергия, поставяйки я в услуга на политически и корпоративни интереси.