Алекс Алексиев: Критиците нямат сериозни основания за Йерусалим, просто мразят Тръмп

Пророчествата за „реки от кръв“ не се сбъдват, реално няма нова интифада, казва пред Faktor.bg американският анализатор

Алекс Алексиев

Алекс Алексиев

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Алексиев, защо му трябваше на президента Тръпм точно в този сложен за световния мир момент да мести посолството на САЩ в Йерусалим, показвайки, че за Америка това е истинската столица на Израел?

-  Според мен моментът избран от Тръмп да обяви преместването на американската легация в Йерусалим е много добре обмислен. Но, дайте да видим фактите – какво реално се случва една седмица след това решение? Спомнете си само какво изговори левичарската преса в Щатите и Европа, след като решението беше обявено. "Огромна грешка на Тръмп“  - това беше най-мекото определение за инициативата му. Много по-чести бяха истеричните предсказания за "реки от кръв",  "нова интифада", чертаеха какви ли не апокалиптични катастрофи. Но както обикновено се случва по отношение на Тръмп, нито едно от тези мрачни „пророчества“ не се сбъдна. Много лесно е човек да се  убеди в правилността на това решение, ако  поне донякъде е запознат с американската перспектива в Близкия Изток. Критиците нямат никакви реални основания и аргументи, освен, че мразят Тръмп.

- Американците изненадани ли са от тези действия на своя президент, казват, че така Тръмп измествал атаките срещу себе си за връзки с Кремъл?

-  Поредните спекулации. Първо, за болшинството американци с това решение Тръмп изпълни едно тържествено предизборно обещание, в което няма абсолютно нищо странно или неочаквано. Второ, и по важно - темата за преместването на легацията в Йерусалим отдавна не е актуална  в САЩ, след като американският Конгрес с огромно болшинство гласува закон за това още през 1995 година (Jerusalem Embassy Act).
Много по-интересно е да се анализира, защо въпреки черните „пророчества“ няма нова интифада, тоест - моментът е перфектно избран от Тръмп, а всички други обяснения са спекулации.

- Няма ли да се консолидира мюсюлманският свят срещу Запад, да се отворят нови зони на военни конфликти?

- Няма основания за сериозно насилие. Проблемът на палестинците и техните спонсори - левичари в Европа и по света, е че докато те отказваха да признаят дори правото на Израел да съществува през всички тези години, геополитиката в региона се измени качествено в полза на еврейската държава. Освен това, ясно трябва да се знае, че палестинците никога не са били обичани в арабския свят, а точно обратното. Те бяха използвани за да отвличат вниманието на  арабските маси от собствената им липса на елементарни права, посредством култивиране на техния статус на жертви на световния империализъм, десетилетия след като той престана да съществува. Ако някой се съмнява в това, може да сравни как са гарантирани човешките права на израелските араби с тези, на което и да било малцинство в арабския свят. Не може да се отрече и изключително негативната роля на световната мейнстриим преса, която е така заслепена от омразата си към Тръмп, че просто не е способна да отразява  реално действителността в Близкия Изток. В резултат на всичко това, палестинците продължават да бъдат доминирани от терористите на Хамас и Мюсюлмански братя, което прави политиката на Тръмп да изглежда и умерена и разумна.

- Има ли геополитически причини, които са мотивирали в дълбочина това решение на Тръмп?

- Става дума за две основни геополитически размествания напоследък - това са събитията в Саудитска Арабия и Иран. Под ръководството на новия престолонаследник Мухамед бин Салман, саудитите изглежда са решили да отхвърлят уахабитския обскурантизъм, който сковаваше държавата им в салафитски екстремизъм и да се присъединят към семейството на модерните държави. Не е ясно дали те ще успеят, но най-малкото последствие е, че Рияд, който винаги е бил главният финансов спонсор на интифадата, отпада на този етап като такъв. 

- А ролята на Иран, как се вписва в тези сложни отношения?

- Съвсем друга е картината по отношение на Иран. Безспорно, една от главните причини за Саудитските промени е силното им безпокойство, причинено от успешното разширение на Иранското влияние в целия регион. Влиянието на аятолите напоследък значително се разшири и в момента обхваща всички  държави от Иран до Средиземното море (Ирак, Сирия и Ливан). Освен това те имат доминиращо влияние в ливанската армия и пълна хегемония над Хезбула и шиитските съединения в Ирак. Такава експанзия на шиитско влияние в региона е безпрецедентно и сериозно тревожи сунитите, които гледат на Техеран като на главен съперник за надмощие в Близкия изток. Това е и главната причина саудитите да търсят и намерят  де факто съюз с Израел срещу Иран и Хизбола.
Всичко това обяснява до  голяма степен и политиката на Тръмп. Той е солидарен със саудитската позиция спрямо Техеран и подържа Рияд в опитите му да установи някакъв "модус вивенди" с Йерусалим. Освен това той знае много добре, че с 200 000 евреи, които вече живеят в Източен Йерусалим, Израел никога няма да допусне палестински суверенитет над тях и че това е просто „свършен факт“. Така че европейската  официална позиция, че статутът на Йерусалим е „специален случай“ (corpus separatum) е нелепа и става все по нелепа с всеки изминат ден.

-  Признаването на Йерусалим за столица на Израел можели да бъде някакъв аргумент за политиката на Путин и Кремъл към Крим?

-  Русия е признала Западен Йеруслим като столица на еврейската държава, те нямат сериозни принципни различия с американците. Но Русия грубо наруши всички международни конвенции с окупацията на Крим. Тук ситуацията е коренно различна и няма нищо общо с казуса за Йерусалим. Просто са несъпоставими. Свещеният град винаги е бил само и единствено център на еврейската държава и то от хилядолетия. Факт е, че санкциите към Русия продължават с пълна сила, а това е знак, че Западът гледа на Кремъл като на окупатор и световен терорист.

-  Ердоган е сред големите критици на Тръмп, какви девиденти може да извлече Турция от тази сложна ситуация?

-  Практически никакви. С изявленията на Ердоган, Турция реално в момента се поставя в разрез с интересите на арабските сунити. Тя се опитва да играе една двулика роля – близост до политиката на Иран, но и да поддържа терористите  от Хамас и Мюсюлмански братя. Тази тактика е лоша за Турция. Тя се оказва в опозиция на Саудитска Арабия и арабите. Просто Анкара губи приятелите си навсякъде.