Алекс Алексиев: Криптовалутите и блокчейна съсипват централните банки, изместват и популярните социални мрежи

Лицемерието няма граници - най-големите богаташи са в същото време най-големите левичари

Алекс Алексиев

Алекс Алексиев централните банки, социалните мрежи, цензура, левичари

Големите социални мрежи налагат цензура срещу консервативните идеи, казва пред Faktor.bg известният анализатор

Интервю на Мая Горгиева

- Г-н Алексиев, напоследък много се говори и пише за криптовалути и техния курс, но за болшинството  българи понятията са като "извънземни". Обяснете най-просто тяхната същност?

- За да получите качествена информация трябва да намерите някой под 30-годишна възраст, но понеже питате мен, ще се опитам да отговоря доколкото мога.
Криптовалутите се появиха в резултат на технологическото развитие, но преди всичко като реакция на действията на централните банки, които в последните десетина години провеждат политика, която буквално ограбва обикновения човек, който държи парите си в банка. Ще ви дам  пример. Преди две-три седмици в Германия обявиха, че страната има 39 милиарда евро позитивен баланс за 2017 година. Ура за г-жа Меркел! В същото време някой пресметна, че немският спестител е загубил повече от 50 милиарда евро поради ненормално ниските и даже негативни лихви, които банките дават на вложителите. С други думи, германците са платили 50 милиарда на банковата система и на държавата, което е един нов и непосилен данък. Помислете за какви суми става дума, ако пресмятаме за ЕС и добавим САЩ, където политиката на централния резерв е също насочена срещу обикновения спестител?
И не е никак чудно, че хората почват да мислят как да се отърват от тази, според мен, абсолютно нерезонна система на пълен държавен контрол над валутата. Особено при положение, че технологията в момента позволява еманципация от тази зависимост.  Ето къде технологията „блокчейн” направи това възможно. 

- Разшифровайте - какво значи блокчеин?

- Буквално верига от блокове, но по добре е да се обясни като система за транзакции, която елиминира посредника и е напълно сигурна и много по евтина. Да кажем, че ваш роднина във Филаделфия иска да ви изпрати $1000 долара. В момента той трябва да отиде в американска банка да депозира парите и вие ще чакате няколко дни, за да ги получите. И този превод не е никак евтин. Средната транзакция струва около $50 долара, което е пладнешко разбойничество. А чрез криптовалута и блокчейн това може да стане за минути и да струва само центове.

- Но кой гарантира при тази нова схема транзакцията?

- Хиляди компютри, които я записват едновременно, математически формули и интернет. Не e лесно да се обясни, но дори и критиците на технологията не спорят, че транзакциите чрез блокчейна са напълно сигурни.

- Ако системата, която описвате се наложи, то банките не стават ли тогава излишни? 

- Не бих искал да съм на тяхното дередже. Но помислете за минута – за колко неща от живота през последните години се промениха представите ни. Преди двадесетина години в гаража имах една почти нова електрона пишеща машина и запитах дъщеря ми, която тогава беше на седем или осем, какво е това. „Много допотопен принтер,  отговори тя”.  Макар и това да е немислимо за много от нас в момента, банките ще изчезнат. И след като говорим за банките, много по-важно е какво ще стане с централните банки. Те съществуват, за да управляват това, което се нарича фиатни пари, от латинската дума fiat или декрет, нареждане, тоест държавни пари. Тези пари в момента не са покрити с нищо освен с някакво бегло обещание, че суми до 100 000 евро са гарантирани за вложителите. Ако вярвате на подобни приказки, спомнете си какво стана в Кипър по време на финансовата криза. Задачата на централните банки не е да се грижат за стойността на вашите пари, а да предпазят банковата система от колапс. Така че в момента, в който криптовалутите се наложат като ефективно платежно средство, централните банки също отиват по допирателната.

- Но едва ли държавите ще допуснат това да се случи, имат ли ресурс за противодействие?

- Може да се опитат, особено тези които са авторитарни, като например Китай. Говори се че Пекин ще забранява криптовалутите. Няма да успеят. За да се случи това трябва да забранят интернет, а той е много по-голям и мощен от Китай. С други думи, интернет е по-важен за Китай, отколкото Китай е важен за интернет пространството. Същото важи и за САЩ.

- Кога предвиждате, че ще се случат тези катаклизми?

- Това може да ви каже само баба Ванга, както иронично казват българите. За мен по интересни са нещата, които вече наблюдаваме във връзка с технологичните промени, които са революционни. Не малко специалисти смятат, че блокчейна е революция подобна на интернет и ще доведе да подобни радикални промени и в бизнеса и в живота на хората.

- Какви например?

- Вземете най-новото от ерата на Интернет – социалните мрежи. В момента те се доминират напълно от три калифорнийски компании: Фейсбук, Туитър и Гугъл. За да не бъда голословен ето ви няколко цифри: Фейсбук има над 1 милиард членове и контролира 89% от социалния трафик в интернет, търсачката на Гугъл контролира 88% от търсенето, а Туитър има 300 милиона активни членове и напълно доминира този важен информационен бизнес. С други думи, тези фирми са монополисти на пазара за информация, което само по себе си не е нормално в една добре действаща капиталистическа система. По-лошо е нещо друго. Всички те печелят баснословни суми от съдържанието (content), което техните членове създават без въобще да ги възнаграждават и, за съжаление, всички те са левичарски настроени, което ще рече, че те работят в крайна сметка против интересите на свободния пазар. Това сигурно звучи доста противоречиво, но е факт, който е лесно обясним. Лицемерието на Силициевата долина няма граници, а това води до там, че най-големите богаташи са в същото време най-големите левичари, в резултат на което Хилари Клинтън похарчи два пъти повече пари от Тръмп, за да загуби катастрофално изборите в САЩ. Или вземете друг пример - от 2002 година до 2013 процентът на републиканци журналисти в Америка е паднал от 18% на 7.1% , а по време на изборите в 2016 година, само два от 100-те най-голями вестници в Щатите поддържаха Тръмп, докато 57 бяха официално за Хилари. Не е възможно да си представите по-голяма пропаст между  политическите преференции на обикновения американец и информационните елити, които контролират мейнстриим медиите в Америка (пък и в Европа).

- Каква е връзката и значението на всичко това с темата, която дискутираме?

- Означава едно - мейнстриим медиите и социалните мрежи все повече се разграничават от хората, които гласуваха за Тръмп. Последните допитвания показват че само 14% от републиканците въобще вярват на медиите и недоверието расте и към социалните мрежи. Няколко съвсем нови тенденции силно увеличиха това разграничаване. Фейсбук, например, беше принуден от немските власти да стане цензор на мнения, които не се харесват на немското правителство. В резултат на това в Германия има вече два центъра на Фейсбук (в Берлин и в Есен), с работници, които не правят нищо друго освен да изтриват постове. Според Шерил Сандберг, шеф на Фейсбук в Европа, до края на 2018 г. те ще имат 20 000 изтривачи. Това ще се окаже пагубно за фирмата, според мен. Същото става и в Гугъл и Туитър. Гугъл уволни дисциплинарно един служител на име Джеймс Дамор,  който се осмели да критикува левичарските пристрастия на фирмата. В момента той ги съди и е напълно възможно болшинството от дребните собственици, които рекламират в Гугъл, но са социално консервативни, да се обърнат срещу фирмата като разберат,че тя работи срещу тяхните интереси. Подобна политика на цензура срещу консервативни идеи се води и в Туитър, където се използва така наречената „цензура” или „забрана в сянка” (shadow banning). Напоследък уебсайта projectlibertas.com публикува поразително видео със служители на Туитър, които описват подробно как саботират анти-левичарски идеи.

- Ако вие сте прав и социалните мрежи почнат да губят влияние, кой или какво ще ги замести?

- Алтернативата вече съществува и тук отново стигаме до блокчейна и криптовалутите. В момента вече съществуват проекти за социални мрежи, базирани на тези нови технологии. Те неминуемо ще се наложат, тъй като са базирани на два коренно различни принципи от тези на Фейсбук, Гугъл и Туитър – децентрализация и заплащане на тези, които създават съдържание. Децентрализация значи, че цензура по принцип е невъзможна, а заплащане за съдържание значи, че рано или късно те ще привлекат най-качественият талант. Ще мине време, но след три до пет години тези нови системи ще доминират, според мен. Един мой приятел ми препоръча една от тези нови фирми, базирани на криптовалута и блокчейн, които току що прохождат – steemit.com и аз съм силно впечатлен от работата им. Това е бъдещето!