ЕС се затвори в себе си, остави радикални крайно десни движения да излязат наяве, засега Ердоган играе по тънката линия на популизма и заплахите
В Държавната агенция за бежанците има съмнителни практики на дискриминация, корупция, казва пред Faktor.bg анализаторът
Руслан Трад e журналист на свободна практика, съосновател на журнала за военни конфликти De Re Militari и Форум за арабска култура, коментатор по теми, свързани с Близък изток и Северна Африка. Занимава се предимно с динамиката на радикални групи, конфликтни зони и миграция.
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Трад, защо се стигна до инцидента в лагера в Харманли?
- Лошите условия са една от първопричините за недоволството. Има липса на добра координация за доставки на нужни пособия, дори за храна. Въпреки всички предупреждения на организации, включително и от мен, властите не взеха никакви предварителни мерки за задаващата се бежанска вълна. Беше напълно ясно, предвид ситуацията в Сирия, Ирак, Афганистан, Северна и Западна Африка, че ще има бежански вълни и част от тях ще достигнат до България и Балканите. За това се говореше още през 2012- та и 2013-та година. Държавниците ни бяха заети с вътрешни вражди и политика на местно ниво и си въобразяваха, че живеем в островна държава. Заради липсата на политики, България никога не е била готова за подобни събития, защото винаги сме смятали, че нас такива неща ни подминават.
И тук идва цялостният въпрос с процедурите за даване на убежище, които са тромави и бавни. Държавата ни няколко пъти е била критикувана от международни организации по този параграф. Имаме налице и съмнителни практики в ДАБ, случаи на дискриминация, корупция. Не е тайна колко хора спечелиха от бежанския поток – от полицаи и националисти до служители в ДАБ. Говорим за стотици хиляди евро, които просто влизат в джобове на гърба на хора, които в много случаи дават последните си спестявания. Трябва да търсим причините в нашата администрация, не в лагерите.
- Притесняват ли ви спекулациите на политиците с темата с бежанците и нелегалните мигранти? Докъде може да доведе популизмът им?
- Спекулирането дойде и от политици, и от медии. На първо време се започна с липсата на отразяване на конфликтни зони. Темите за войната в Сирия, Афганистан, Мали, Ирак – те са дълбоко свързани с поднасянето на другата тема, тази за бежанците и бягащите от разбити страни хора. Когато не знаем, че се случва нещо, много по-трудно е да имаме симпатия или изобщо разбиране на проблема. Изведнъж на границите ни българските граждани започнаха да виждат чужденци и нашествие. Тази мантра се набиваше в главите на всички ни отначало и от политически партии и от медии, и от журналисти. „Изграждане на стена“, „имигранти“, „нашествие“ – думи, повтаряни и пускани свободно в пространството без каквото и да е обяснение.
Дойде темата за Ислямска държава, която се оказа много подходяща и услужлива, за да се обяснят цели процеси в Близкия изток и проблемите в ЕС – тя да стана тема номер едно - умело беше преплетена с бежанския поток, с опасността, с непознатото, с чувството за това, че сме изправени пред нашествие от джихадисти. Най-голяма отговорност носят в този момент институциите, които мълчат и дават поводи за произволно интерпретиране. Създават впечатление в хората, че държава няма и затова гражданите трябва да поемат контрола и да защитават границите. За Сирия почти няма вече репортажи, въпреки ужасите на гражданската война. За Ирак отгоре-отгоре. За Афганистан и Мали да не говорим – въпреки че България има контингенти в тези държави именно заради лошата ситуацията и военните действия, в нашето пространство не се споменава изобщо какво се случва. Създаде се впечатление, че имаме едни хора, които са на границата ни, за да завземат държавата - продукт на години пропуски и искрена манипулация в името на повече приходи от реклама и печелене на депутатски места.
- Наскоро излезе ваш анализ за ситуацията в Афганистан. Разяснете - какво очаква тези хора, ако бъдат принудително върнати там?
- От години проследявам ситуацията в Афганистан, а от март и април тази година всяка седмица публикуваме с колеги обновена информация със ситуационни карти в рамките на журнала ни за военни конфликти De Re Militari.
Афганистан е не просто във война, а в дупка, от която е трудно за администрацията на страната да излезе. На първо време имаме офанзива на талибаните от началото на тази година, наречена „операция Омари“. Афганистански войници са убивани и преследвани, а местни полицаи са екзекутирани направо на градските и селските площади. Заради военните действия над един милион души са разселени и загубили домовете си. Имаме и нарастващ брой атаки срещу чужди сили – сред тях са и българските.
Налице е продължаваща хуманитарна катастрофа, включително и използването на афганистански бежанци от Иран за военни операции в Сирия. Срещу обещание за гражданство Техеран изпрати близо 20 000 афганистанци в Алепо и Дамаск в подкрепа на правителството на Башар Асад. Т.нар. Бригада Фатемиюн вече има близо 400 жертви, а често членовете й са върнати от Европа бежанци от Афганистан.
Също така, Афганистан е важна отправна и събирателна точка за екстремистки групи като Ислямска държава и узбекски формации. В лагерите на талибаните всеки месец излизат между 150 и 200 новообучени бойци. Срещу тези хора можем да изпратим нашите няколко стотин бежанци от Афганистан. Не е ясно какво ще стане с върнатите афганистанци и дали изобщо ще достигнат родната си страна. Нямаме никакви гаранции за това.
- Реални ли са заплахите на Ердоган за отваряне на границите заради политиката на ЕС към Анкара? Какви може да са последствията?
- Засега Ердоган играе по тънката линия на популизма и заплахите. Но нека говорим без емоция. Идва зима, очаква се тя да е тежка и в Близкия изток. Човешкият поток няма да е интензивен, дори да бъдат отворени границите. Той като цяло от страни като Сирия намаля, тъй като много хора остават по граничните зони с Турция или се връщат по домовете си в градове като Джараблус, например, където турската армия и сирийските бунтовници изтласкаха Ислямска държава. Но ако Ердоган продължи да говори така по темата през март и април, може би тогава ще е добре да поговорим отново. В момента Турция търси одобрение и реакции от Тръмп, който има същия скептицизъм към Европа, а това е мнението и на новия съюзник на Ердоган – Владимир Путин. Въпросът е, че е и Ердоган, и Тръмп, и Путин, имат интерес от търговия и дипломация с ЕС. Това им е ясно пределно добре, а какво се говори за пред камерите е отделна тема.
Относно това как трябва ЕС да се отнася с Турция – с последователност, без много емоции и със сигурност с равнопоставено отношение. Анкара е важен партньор на ЕС, но Брюксел не трябва да си затваря очите както за случващото с репресиите в страната, нито по темата с бежанците. В момента ЕС има отношение като на уплашен възрастен човек, който в паниката си прави грешки и недоглежда постъпките си.
- Каква е актуалната обстановка в Сирия?
- В момента сирийските правителствени сили на армията и прилежащите й милиции обсаждат и натискат все повече бунтовническите райони в град Алепо. Ситуацията е тежка от чисто хуманитарна гледна точка – няма действащи болници и клиники за над 300 000 души, които са ежедневно бомбардирани както от руската, така и от сирийската авиация. Частни домове са превърнати в кабинети за първа помощ, но това не е достатъчно. В някои случаи няма достатъчно линейки, тъй като голяма част от медицинската инфраструктура беше унищожена или повредена от ударите. Ето защо има трупове по улиците на Източно Алепо, а това може да предизвика епидемии. В момента около Алепо отново се струпват и чуждестранни подкрепления за Асад от Иран, Ливан, Ирак, Пакистан и Афганистан, които ще подпомогнат правителствената офанзива. Оспорвани са няколко квартала, включително с участието на кюрдските милиции, които действат изненадващо в координация със сирийските правителствени части. За момента 60 000 са вече бежанците заради тази нова военна кампания.
На юг, правителството успява да установи контрол върху предградия на столицата Дамаск с помощта на сделки с бунтовнически сили. Тези сделки опозицията нарича прочистване и наистина носят белезите на това. От гледна точка на правителството на Сирия, тези райони трябва да бъдат буквално „изчистени“ и се прилагат всякакви тактики. Една от тях се нарича „коленичи или гладувай“ – цели райони се блокират докато не бъдат изчерпани жизнени ресурси като храна, питейна вода, медикаменти. Към момента близо милион цивилни живеят в блокирани и обсадени райони на Сирия.
На изток и североизток, Ислямска държава все още държи центровете си, включително и Ар Ракка, който е подложен на офанзива на кюрди и сирийски бунтовници. Засега обаче териториите на джихадистите в Сирия изглеждат неособено обезпокоявани, включително от самолетите на САЩ и Русия. За разлика от Ирак, загубите на Ислямска държава като бойци и територия в Сирия са много по-малки.
- Какви са прогнозите ви за изход от кризата особено след интензивната намеса на САЩ и Русия в конфликта – каква е тяхната роля поотделно?
- Ролята на САЩ е повече от несигурна и в много случаи абсурдна като тактика. За разлика от тях обаче, Русия има последователна политика за подкрепа на сирийското правителство и съюзниците си на терен. Намесата на тези държави донесе ред конспиративни теории, обърна фокуса на общественото внимание от причините за бунта през 2011 година към Ислямска държава и опростеното обяснение на ситуацията в Сирия. И двете държави имат интереси, но руските са определено видими – Москва вече има изградени три военни бази в Сирия, а нейните съветници и военни сили са добре разположени в правителствените райони. Руската авиация извършва редовни въздушни удари по цели на сирийските бунтовнически части и радикалите от Нусра (Джабхат Фатах ал Шам). При тези удари бяха разрушени редица цивилни обекти, което смазва желанието за съпротива. Всичко това позволи на сирийското правителство да се вдигне на крака – фронтовите линии бяха пред колапс преди руската намеса през есента миналата година.
САЩ опитаха да подкрепят взаимоизключващи се групи на терен - кюрдски милиции, от друга се дава оръжие на арабски бунтовнически групи. Двете страни меко казано си нямат доверие и това се вижда в бавната и несигурна офанзива към териториите на Ислямска държава и Ар Ракка. Политиката на САЩ в Сирия е провал, ако изобщо я е имало и това позволи офанзива на Русия в района. Приоритетите на Вашингтон са в Пасифика в момента и това едва ли ще се промени при Тръмп.
Проблемът на намесата на Русия и САЩ е, че предизвикват стягане на редиците на радикалните групи за сметка на местните бунтовнически части и съпротивителните движения срещу Ислямска държава. Все повече младежи се включват в армиите на джихадистите в райони като Ар Ракка, където американските самолети в желанието си да унищожат позиции на Ислямска държава, разрушават частни домове и причиняват цивилни жертви. Чувството, че няма алтернатива вкарва свежа кръв и в Ал Кайда и клонът й Нусра. Когато бомбардираш болници, изселваш цели семейства и подлагаш на гладуване градове и села, това директно работи в полза на радикалните движения.
- Къде сбърка международната общност и лидерите на ЕС за „изпускане“ на проблема с бежанците – това е една от темите, които предизвикаха силно изявено разделение в съюза?
- Международната общност не сбърка, защото не е направила нещо особено. За да сбъркаш трябва да правиш нещо, да действаш. ЕС се затвори в себе си, остави радикални крайно десни движения да излязат наяве, позволи политици със съмнителни качества и биографии да станат публични личности. ЕС не иска да се занимава с бежанския въпрос затова предложи пари на Турция, за да свърши това вместо Брюксел.Но проблемът е по-голям от ЕС.
В момента имаме няколко последствия за хуманитарното право и международните принципи, и Тръмп е просто поредното проявление на тази влошаваща се спирала. Изглежда западното чувство за хуманизъм и идеалите, свързани с това, са достигнали лимита си. Пропастта между харизмата и бюрокрацията се разширява. Заради кризата, която виждаме, има спад в многостранното сътрудничество. Това ще има и вече има въздействие върху хуманитарната дейност. Поставени са под въпрос принципите на хуманизма и функциите, които хуманитарното действие има в международната сфера, се променят драстично. От Афганистан до Украйна, от Либия до Йемен и от Судан до Сирия – Съветът за Сигурност на ООН е блокиран и няма полза в очите на цивилните. Много конфликти днес иронично са назовавани „IHL-free war zones” – освободени от международното право военни зони. Мъченията, кланетата, налагането на глад – тези стратегии избуяват необезпокоявани, а онези, които избягат от войната, не намират нещо по-различно.
- Предупреждавате, че има проблем с отразяването на темите за Близкия изток в медиите – какво е решението?
- Огромен проблем е като цяло отразяването на външни новини. По отношение на Близкия изток още повече, което е учудващо предвид близостта ни до тази регион. Не знам дали става дума само за проблем с редакционна политика или за чисто персонални решения на журналисти. Липсва контекст, което е огромна безотговорност към читатели и зрители.
Заради липсата на отразяване, се появяват алтернативни източници, като нашия журнал или Фейсбук страници. Въпросът е, че те са сякаш подминавани от големите медии и не обръщат внимание. По-рано споменах за мисиите ни зад граница – вие чували ли сте или да сте чели скоро материали за нашите контингенти в Мали, Афганистан, Косово, Босна? Имаме малки части дори в Източна Африка. Най-малкото заради присъствието на наши сили като част от ангажиментите ни в НАТО, е нужно да се показва на обществото какво се случва в тези райони на света.
Публикуването на международни новини не отнема толкова време, може спокойно да се направи. Оправданието е като гъза – всеки го има.
- На фона на световните кризи, как ще анализирате настоящата политическа криза в страната и евентуалните месеци наред „безтегловност“?
- Мнозина смятат, че можехме да си спестим това положение. Дали става дума за его на премиера или не, ще се разбере. Има различни теории защо се случва тази политическа криза. Дали говорим за недоверие на външни партньори? Може би, има такива сигнали. Вероятно има и разпределение на зони на влияние между Вашингтон и Москва, в което България е включена също и се изисква промяна във вътрешнополитически аспект. Рано е да се коментира, тъй като в такъв период възникват теории, които рядко намират доказателство. Според мен е възможно да изпаднем в още по-голяма безтегловност поне до лятото на 2017 година.
Проблемът е, че когато държавата не знае накъде отива, това създава възможност за проблеми и произволно тълкувание. В такива периоди е опасно да се водят популистки политики. Светът отвън не се интересува дали ще формираме правителство или не, дали ще е от БСП мандатът или от ГЕРБ, или Патриотичния фронт. Тези въпроси засягат най-вече нас и възможността ни да реагираме при кризи адекватно. Засега се проваляме.