​Даниела Горчева: В нас живее социалистическият човек - страхлив, подъл, лицемерен

В България все още триумфира един псевдо-елит – угоднически пред властта и безсрамен, безскрупулен, брутален към обществото

Държавата е изправена пред катастрофа, ако Кремъл започне да ни шантажира с доставките на ядрено гориво.

Пълзящата неграмотност вече е сериозна заплаха за бъдещето на нацията, казва пред Faktor.bg един български възрожденец от Холандия

Даниела Горчева е издател и главен редактор на „Диалог” – списание за политика, култура и история, което вече 10 години излиза на български в Холандия и има абонати в цял свят.

Живее в Холандия, завършила е българска филология и история в Софийския университет, сътрудничи и на много издания в България, Холандия и други страни.

Тя е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата” на режисьорите Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват пред камерата на Любен Бързаков за болката си от т.нар. „възродителен процес” и за легалната си съпротива срещу комунистическия режим.

Филмът може да се види на You tube: https://www.youtube.com/watch?v=WR7X_JRT-TM&feature=share

През 2012 година Даниела Горчева бе победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията”.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Горчева, как изглежда България отстрани, през погледа на човек, който се намира географски и културно по-далеч?

- Не чувствам България далеч и не само защото разстоянието от Амстердам до София не е голямо, а и защото интернет ни улеснява да следим събитията навсякъде по света и да общуваме в реално време независимо кой къде се намира. Самата аз, въпреки че живея от 24 години в Холандия, не съм преставала да следя случващото се у нас.

Но въпросът е много добър, защото живеейки в Холандия, имам възможност да сравнявам не само Източна и Западна Европа, България и Холандия, но и да наблюдавам разликите в манталитета на българите и холандците, например. Много е интересно.

- Големи ли са тези разлики ?

- През 90-те години бяха доста по-големи. Навярно ще се изненадате, обаче българите от епохата на Възраждането са много по-близки до манталитета на днешните холандци, отколкото днешните българи.

- Какво е общото между холандците и българите от Възраждането?

- Българското патриархално общество, без да го идеализирам, цени разумността, добродетелността, трудолюбието, любознателността, скромността, почтеността. То не толерира прахосничеството и безотговорността, нито мързела, измамата и лъжата и ги осмива.

Тогавашните българи демонстрират презрение към външната показност, отличават се със строгост към себе си и към децата си (никакви глезотии и излишни харчлъци).

Същевременно щедро развързват кесията си за общото дело, за градеж на църкви, училища, читалища, издържат сираци или бедни талантливи деца да учат, подпомагат изпаднали в беда хора. И освен това тогавашните българи отлично се самоуправляват на местно ниво и дружно работят за общото благо.

И точно същите качества са характерни за холандците – и вчера, и днес: разумност, отговорност, почтеност, практичност, презрение към външната показност, скромност, пестеливост и строгост към себе си и към децата си, но щедро дарителство и благотворителност.

И разбира се – любознателност, толерантност, демократичност, либерализъм. Това са отличителни черти и за българите след Освобождението.

- Възрожденците ни са били повече европейци от нас?

- Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.

Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.

Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.

Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.

Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.

Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.

Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.

А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.

Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.

- Но робската представа за българите цели пет века властва и до днес?

- Властва сред хора, които не обичат да мислят и да си задават въпроси. Защото аз добре си спомням, че още като дете се чудех на тази очевидна лъжа, когато от училище ни водеха на екскурзии в Копривщица, в Сопот, в Трявна и Елена, в Боженци, в Банско и т.н., и ние, 10-12 годишни деца, живеещи в панелни кутийки, гледахме с удивление двукатните къщи с огромни дворове на някогашните „роби“, ахкахме пред мебелите, докарани от Виена и се питахме кои са всъщност робите.

Та ние нямахме право даже да помислим да напуснем минираните граници на социалистическия „рай“, а тогавашните „роби“ са следвали във Виена, Хайделберг и Мюнхен, живели са в Париж, Виена, Брюксел …

Неслучайно българите след Освобождението приемат една от най-демократичните за времето си конституции, чийто прототип е европейски.

- Денят на независимостта в България все още се отбелязва някак мимоходом. Той ли трябва да бъде национален празник на България?

- Разбира се! Защото на 22 септември честваме не само политическия акт на цар Фердинанд и тогавашното българско правителство. На 22 септември честваме една вековна борба за национална независимост, започнала с призива на Паисий българите да знаят своята история и да не се гърчеят, с борбата за църковна независимост, с изграждането на демократичната система на българското национално училище и читалище. Борба, продължила с въстанията и войните на 19-и век, със Съединението и последвалата сръбско-българска война, с мъчителната битка за освобождаването от руската опека и отклоняване на опасността България да се превърне в Задунайска губерня, със стопанското и държавно строителство след Освобождението.

Ето колко трудно се извоюват и отстояват независимостта и свободата, а колко лесно се губят за близо половин век, когато през септември 1944 година армията на Сталин ни окупира, благодарение на петата колона на СССР у нас.

Да не забравяме и предишните, макар и неуспешни опити, в България да бъде наложена съветска власт – през септември 1923 година с организирания от Коминтерна кървав метеж, през април 1925 година с чудовищния атентат в църквата Света Неделя, а дори и през 1940 година с т.нар. Соболева акция. Макар че тя беше съвсем безнадеждна при държавник като цар Борис Трети. А българските комунисти и т.нар. „антифашисти“ никак не обичат да им се припомня факта, че тогава по нареждане от Москва разпространяват позиви из цяла София със следното съдържание: „Искаме съюз със СССР. Искаме съюз с героична и социално справедлива Германия!“. И че по това време Хитлер и Сталин бяха съюзници и си бяха поделили Полша.

Затова не само трябва да отдадем дължимото на българите през Възраждането и след Освобождението, на тези които се бориха и които успешно се пребориха за независимостта на България, въпреки опитите на Русия да ни я отнеме, но и да помним горчивите уроци на историята.

- Защо така пагубно се промени манталитетът на българите?

- Промени се заради насилието, разбира се и най-вече защото бе унищожен фундаментът на българщината – собствеността върху земята и правото на свободен труд. Ето това вече превърна българина в същински роб със съответната психика.

И защото след съветската окупация през 1944 по заповед на Москва бе избит политическият, духовният, военният и стопанският елит на България. Защото близките на избитите, децата им, също и достойните българи, които не преклониха глава, бяха подложени на унижения, на изселвания, бе им отнето имуществото, дома, бяха им иззети книгите, беше им забранено да следват или да работят по специалностите си, бяха натикани в затвори и концлагери.

Всичко останало бе смразено от страх, а отгоре изплува мръсната пяна на обществото.

Ето така бе създаден социалистическият човек - страхлив, подъл, лицемерен, безвреден за властта и … вреден за себе си и за обществото.

Покрай моя интерес към историята на близкото минало, имах късмета да общувам с хора, родени през 20-те години на 20 век и оформени като личности преди 1944 година. Това са живели извън комунистическа България хора, не преминали през това, което Константин Павлов саркастично и безкомпромисно описва в стихотворението си „Флотация“:

...Чукове ни биха,

сяха ни сеялки,

химикали ни размекваха душичките.

Страшно беше

и болеше.

Но сега сме чисти -

цинкови!

оловни!

няма разни златни примеси у нас

- Голяма ли е разликата между българите, възпитани и образовани до 1944 и тези от годините на комунизма?

- Разликата е огромна. Бях смаяна не само от ерудицията, от правната и демократичната култура на тези хора, от това колко широко са скроени, но от тяхната почтеност, от достойнството им, от искрения им патриотизъм.

И контрастът е особено голям, когато човек ги сравнява със създадената у нас по време на комунистическия режим псевдо-интелигенция от угодници, конформисти, нагаждачи, интриганти и парвенюта.

За жалост в България не само бе създаден, но и все още триумфира един псевдо-елит – угоднически пред властта и безсрамен, безскрупулен, брутален към обществото.

- Как виждате от Холандия настоящата политическа обстановка и обстоятелствата, които доведоха до предсрочни избори?

- В рамките на няма и две години, ние провеждаме два пъти предсрочни парламентарни избори. Това е знак за много дълбока политическа криза. И е много опасно, включително за националната ни сигурност и независимостта ни. Особено сега, когато Русия премина към открита агресия, когато извършва престъпление срещу мира, започвайки военни действия и окупация срещу Украйна без дори да обяви война. Напомням, че за същото престъпление – започване на бойни действия срещу друга държава без обявяване на война, след края на Втората световна война седем японски висши политици и военни бяха осъдени в Токио като военнопрестъпници на смърт и обесени.

- Може ли да се каже, че все още сме „сателит на Русия”?

- Не, не сме сателит на Русия, а член на Европейския съюз и НАТО и това дължим на българския народ и на неговата воля, с която всички управлявали досега правителства трябваше да се съобразяват. Дори БСП си приписва заслуги за присъединяването ни към ЕС и към НАТО и това значи, че и в тяхната централа не си правят илюзии, относно волята на избирателите им.

Но това, че не сме сателит на Русия не бива да ни успокоява ни най-малко, защото в енергийно отношение България зависи почти изцяло от Русия, а оттук – и в значителна степен и в политическо отношение чрез възможност за изнудване от страна на Русия и диктуване на политически условия.

Докато енергийните доставчици на България не бъдат разнообразени, докато не бъде премахнато монополното положение на Русия, България е в огромна опасност.

С доставките на газ и нефт може да се справим криво-ляво, ако Русия „завърти“ кранчето или реши отново да ни изнудва. Но ако Русия рече да ни шантажира, спирайки доставките на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй или дори ако откаже да приема отработеното ядрено гориво или поддръжката на реакторите, България е изправена пред катастрофа. Защото АЕЦ Козлодуй осигурява огромната и незаменимата част на днес необходимата енергия на България.

Представете си само да спре токът?

Няма осветление, няма интернет, няма телефони, няма компютри, няма нищо. Няма да може да кацат и излитат самолети, няма да пътуват влакове, няма да може да включите телевизор, пералня, ютия, не можете дори да си сварите кафе или да видите колко е часът. Да не говорим за тези, които се отопляват на ток.

- Картината изглежда много мрачна…

- И тя е мрачна. И това отлично се знае от всички български политици и въпреки това до ден- днешен те не предприемат нищичко, за да не бъде България зависима от една - единствена държава, която да държи енергиен монопол у нас. Пак казвам: България е напълно зависима относно доставките на ядрено гориво, приемането на отработеното гориво и поддръжката на реакторите от една-единствена държава. И то държава варварска, държава, която още не е излязла не от 19 –и, ами от 18-и век и чиито днешни управници толерират и практикуват държавен тероризъм и военни престъпления!

Същевременно българските журналисти нехайно се занимават с махленски скандали, вместо да подгонят с камери и микрофони безотговорните български политици и да ги попитат защо досега не са се обърнали към някое западно предприятие с молба да бъде създадено ядрено гориво, годно за работа в руските реактори на АЕЦ Козлодуй.

- Опасен ли е проектът „Южен поток” за страната ни?

- По този въпрос самата аз правих неотдавна подробно интервю с Иван Иванов, председател на Комитета по българо-европейско сътрудничество със седалище в Швеция и ще цитирам неговия отговор, който споделям напълно: „Българските граждани трябва да знаят, че съоръжение на българска земя от стратегическо значение за Русия, която за съжаление се оказа неспособна да запази и развие демокрация, винаги ще означава риск и заплаха за всеки от един тях и за България като цяло.

След собствения КПП на Русия на българска територия в Бургас, газопроводът "Южен поток” ще стане точно това, което неотдавна реши руският парламент – руска собственост в чужбина.

Нека да припомним, че Русия сама си даде "право“ в противоречие с международния правов ред да "защитава” всяка руска собственост, вкл. на територията на суверенни държави, включително и с военна агресия.

Тази заплаха е съвсем реална и не бива да се забравя, че България е само на два часа път от Русия през достъпни й международни води.“

Ето връзка към цялото интервю: http://www.mediapool.bg/bulgaria-ima-realni-vazmozhnosti-da-namali-energiynata-si-zavisimost-ot-rusiya-news222419.html

- Събитието на века ли е срещата между Местан и Ердоган, както я определиха някои политолози?

- Фойерверки от страна на ДПС. Досега Ердоган не признаваше ДПС и тази първа и единствена среща е осъществена най-вероятно в резултат от дълго настояване и унизителни кандърми от страна на ДПС с цел провалилата се в очите на българските турци партия да добие пак някаква тежест пред тях. Само дето ръководството на ДПС толкова се е откъснало от електората си, чиито права уж защитава, че даже не си е дало труд да разбере, че прокудените от такива като тях наши съотечественици никак не одобряват Ердоган заради демагогията му, диктаторските му наклонности и опита му да налага религиозен консерватизъм в Турция. Та не знам дали Лютви Местан вместо да изпише вежди, не си вкара автогол.

От моите разговори с много турци и помаци в България, знам че проблемът в тези райони е страшната безработица и че ДПС има партиен монопол там, защото всички останали български партии са абдикирали. Включително ВМРО, които уж се пишат националисти. Всички са изоставили тези райони на ДПС да си върти там обръчите от фирми и да се държи така сякаш сме във феодализма. Затова вместо да укоряваме хората, добре е първо да питаме представителите на българските партии защо са отстъпили пред една партия, ръководена от ченгета, която никога никакви права и свободи не защити нито на турците, нито на помаците, нито на когото и да било, цели райони да си разиграват коня.

- Кои са най-важните цели пред следващото правителство, за да не затънем още повече в кризата, в която се намираме в момента?

- Има няколко спешни и неотложни задачи, от които на първо място е енергийната независимост на страната. Правителството трябва незабавно да се обърне към ЕС и заедно с други заинтересовани държави като Балтийските страни и Финландия да отправи държавна поръчка към западно предприятие за изработване на специфично ядрено гориво за руските реактори в АЕЦ Козлодуй. Същевременно трябва веднага, без отлагане да се прекрати всякаква дейност по Южен поток, като неотговарящ на антимонополните изисквания на ЕС.

Друга спешна задача е да бъдат предприети незабавни и активни действия за справяне с неграмотността, взела вече застрашителни размери в България. Всички деца на територията на страната без никакво изключение кои са и какви са родителите им, трябва да ходят на училище. Задължителното образование е право на всяко дете и неотменимо задължение на държавата, която е длъжна да го осигури! Тази пълзяща неграмотност дава дълготраен ефект и вече е сериозна заплаха и за националната сигурност, и за бъдещето на България.

- Споменахте в началото на разговора, че разликите в манталитета между българи и холандци са били по-големи през 90-те години?

- Така е. Младите българи вече са европейци. Човек вече не може да ги отличи от другите млади хора на Запад. Те не помнят времето на минираните граници, не знаят какво е да „не те пускат“ да излезеш от България в чужбина дори на гости при роднини или на екскурзия. Те не са чакали през 90-те години на гигантски опашки пред посолствата на западните държави в София, за да получат виза. Те са европейци, учат и работят, където поискат и също като западните си връстници могат спонтанно да решат да прескочат до някоя друга държава ей така просто, за един уикенд.

И това че не знаят какво е да си лишен от свобода, е добре. Лошото е, че малцина от тях знаят колко бързо може отново да се спусне нова желязна завеса и че малцина се замислят за своята отговорност да бранят свободата. А би трябвало, особено след агресията на Русия в Украйна.

Затова наш дълг - на тези, които бяха двадесетгодишни, когато Берлинската стена най-после бе съборена, е да им напомняме. И ето точно сега съм заета с организацията на едно празнично събитие, посветено на 25-тата годишнина от рухването на комунистическия режим в България. Ще има концерт на Васко Кръпката и Подуене блус бенд. Ще бъде прожектиран и филмът „Гьоч- да прекрачиш границата“, в който се разказва за последното престъпление на режима и за болката на прокудените от България наши съотечественици.

- Кога и къде ще бъде събитието?

- На 9 октомври, от 19 часа, в Театъра на най-голямата холандска библиотека - Амстердамската. Входът е свободен и всички са добре дошли.