Еднозърнестият лимец е най-древният вид от групата на покритите пшеници. С тази древна пшеница са се изхранвали хората още по времето на египетските фараони. Към тази растителна група принадлежат още двузърнестият лимец, както и спелтата.
При процесите на събиране на пшеницата стъблото се начупва, а самото зрънце остава цяло, съхранено под четирите слоя обвивки. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване чрез специална обработка - тя допълнително оскъпява продукта, но запазва полезните му качества. Растението обаче се отглежда лесно и не е капризно по отношение на условията, в които вирее.
Лимецът е богат на протеини и представлява изключително силен антиоксидант, както и биопродукт с добри лечебни свойства. Той съдържа много повече магнезий, цинк и манган в сравнение с обикновената пшеница - с 30% до 50% повече. Освен това в дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове.
Дивото зърно не приема торенето, не поглъща тежките метали и не поема радиацията, тъй като има няколко здрави обвивки. Освен това то може да се съхранява много дълго в добро състояние. Специалната обработка и невъзможността да се повишат добивите чрез торенето не са много изгодни за земеделците, но продуктът даже в малко количества е много полезен за организма заради чистотата си и ниското съдържание на глутен. Зърното не полепва по червата и предпазва от болести. То може да се консумира от хора с непоносимост от глутен, които са все повече, макар да съдържа известно количество от веществото. Полезната древна пшеница може да се използва за повишаване на имунитета, за лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии.
(bulgarian-kitchen.com)